шприц, шпрѝцът, шпрѝца, мн. шпрѝцове, шпрѝца (сл. ч.), м. (нем.). 1. Чаша вино със сода. Те поръчаха по един лек шприц. Чукнаха се мълчаливо. Г. Караславов. 2. Пръскачка за боя, лак и под. Боядисвам с шприц. 3. Тенекиена конусовидна тръбичка, през която се прекарва тесто за бисквити и други тестени изделия, за да им се придаде специална форма.