шрапнèл м. (англ.). 1. Пълен с оловни топчета артилерийски снаряд, който се пръска във въздуха и поразява живи цели. Димо отвори уста да каже нещо, но онемя. Над главата му се запали шрапнел и поръси с олово окопа. К. Петканов. 2. Топче от такъв снаряд, шрапнелен куршум. Един шрапнел се заби в бедрото му.