шу̀ма ж. Събир. 1. Листа на широколистни дървета. Отронва се шумата от буките лист след лист. Кр. Велков. Той усещаше мириса на гнила шума и на влажна земя. Ем. Станев. Пътят, застлан с есенна шума, се провираше под клонести букаци. Дим. Ангелов. 2. Диал. Гора, шумак. Щом направят няколко крачки, беят пуща въжето, гръмва върху четника и хлътва в шумата. Яворов. Отиде някой в шумата — запалят му къщата, разселят му семейството чак по новите земи. П. Вежинов. 3. Клони с листата, които изсушени служат за храна на добитък зимно време. Дядо съжаляваше, че няма кой вече да сече шума за дребния добитък. Кр. Григоров. □ Хващам шумата (разг.) — забягвам в гората.