шу̀мен, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който издава силен шум, който силно шуми. Под игривите звуци на кларнетата и на хармониката и под шумните удари на тъпана шествието обикаля палубата. Св. Минков. Шумната навалица го притисна и го изтласка към вагоните. Г. Караславов. 2. Който е изпълнен или съпроводен с шум, глъчка, врява. А из улицата шумна / ето, малката цветарка бърза от локал в локал. Смирненски. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев. Шумно одобрение. 3. Прен. За който много се говори; нашумял. Започна се шумен и дълъг процес. Йовков. И в столицата там, по вси страни, / за него слава шумна прелетя. Ем. п. Димитров.