ща, щеш, мин. св. щях, прич. мин. св. деят. щял, -а, -о, мн. щèли, несв., прех. I. Като самостоятелен глагол, обикн. с отрицание — искам, желая. Ето царска сила, да се предадем! / — Не щем! — Не! Не бива! По-добре да мрем! Вазов. В Люляково няма да съм. Не ме искат, пък и аз не ща. Йовков. II. Като спомагателен глагол: а) За образуване на бъдеще време в миналото. Той щеше да иска от дядо си да го води при доктора. Елин Пелин. Ако беше поискал (Драгота) Ранка, както беше направил Косан, не щяха да му я дадат. Йовков. б) Рядко. Остар. За образуване на бъдеще време. Какво щем да правим? Видя щем после. □ Не ще (и) съмнение — няма съмнение, несъмнено. Не ще и съмнение! Това са револверни гърмежи. Смирненски. Не щеш ли (разг.) — ненадейно, неочаквано. Не щеш ли, псе, на котенце подобно, / при слона дотърча. Вазов. И както вървеше, не щеш ли, изведнъж видя една малка червена къщурка. А. Каралийчев. Ща не ща — въпреки моята воля, по необходимост. Като ѝ се стовари цяла къща, ще не ще, на всичко ще се научи. Влайков. Що щеш тук (на дадено място) (диал.) — за израз на изненада, че някой, се намира, където не трябва, където не е очакван. Да те знае господ, уплаши ме. Що щеш тука? В. Друмев. Що ще лисица на пазар? — пошушна тихо Гюлчето на Кунчовото ухо. Ц. Церковски Какво има, що щеш тука? Йовков. Щяло и не щяло (разг.) — и с нужда, и без нужда, и за каквото трябва, и за каквото не трябва. Какво ли си мислят за него тези хора? Няма си работа и току се мъкне за щяло и нещяло. Г. Караславов.