щаб, щàбът, щàба, мн. щàбове, щàба (сл. ч.), м. (нем.). 1. Управление на войскова част. Вратата се отвори и се показа войник, ординарец от щаба на полка, познат на всички ни. Йовков. 2. Сграда, в която се помещава такова управление. Командирът излезе от щаба. 3. Разш. Разг. Върховен ръководен орган на партия, организация. □ Генерален щаб (воен.) — централен орган на върховното управление на войската, който разработва въпросите, свързани с отбраната на страната.