щадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Проявявам великодушие, снизхождение, милост към някого, чиято участ, авторитет, спокойствие зависят от мене; жаля (във 2 знач.). У нас, татарите, е закон да щадим врага, който е подирил заслон под стряхата ни. Вазов. 2. Прен. Пестя, скъпя, жаля. На тая скромна обществена длъжност Марко не щадеше ни труд, ни време. Вазов. Напред стъпвай смело, / сили не щади. Ц. Церковски. щадя се непрех. и страд.