щàстие ср. 1. Пълно задоволство, удовлетвореност от голям успех, сполука в живота. Страна любима, идат дни на радост, / на мирен труд и щастие в труда. Вес. Георгиев. Той се просълзи от щастие. 2. Сполука, успех. Щастието му проработи. Елин Пелин. Бащината рибарска лодка не можеше да изхрани двама рибари и синът трябваше да дири щастието си другаде. Д. Добревски. Пожела му щастие в живота.