щастлѝв, -а, -о, прил. 1. Който има или изпитва щастие. Бедният мой приятел, той изглеждаше в писмата си доволен, жизнерадостен, напълно щастлив! Вазов. О, колко красива е земята и колко са щастливи хората! Смирненски. Бистра не е щастлива. Посърнала, отчаяна, дори на детето не се радва. М. Грубешлиева. 2. Благоприятен, добър, благополучен, сполучлив. Щастлив случай ми помогна, та през студентството се сдобих с богата библиотека. Влайков. || Рядък, рядко хубав. Изведнъж една щастлива мисъл озари стрина Радовица. Влайков. Щастливо изключение. 3. Който е изпълнен с щастие, радост. Той се чувствуваше потънал в едно море от народна любов Такива щастливи минути рядко господари имат в живота си. Вазов. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него. Елин Пелин. Щастлив миг. Щастливо пътуване. 4. Който изразява щастие. Каква щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице! Елин Пелин. Щастлив вид. Щастливо лице.