щèдрост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от щедър. В зелените кълнове ти виждаш и тържеството на труда си, и щедростта на земята. Йовков. Неговата щедрост е известна. 2. Щедър дар или постъпка. Трогнат съм от тази щедрост.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
