щурм, щу̀рмът, щу̀рма, мн. щу̀рмове, щу̀рма (сл. ч.), м. (нем.). Воен. Стремително нападение срещу противник, за да му се отнеме позицията; атака. Три дена младите дружини / как прохода бранят. / Щурмът е отчаян, отпорът е лют. Вазов. Два дена се би той с войската под високите телени мрежи на казармата и неведнъж се вдига с другарите си на щурм срещу непристъпната ѝ крепост. А. Гуляшки. || Прен. Устрем. Къртехме скалите смело, / ех, че труд щастлив то бе! / И пробихме с щурм тунела. Ас. Босев.