щъ̀кам, -аш, несв., непрех. Диал. Ходя, движа се насам-натам. Отзарана още го забелязах от могилата, че щъка из тяхната нива. Чудомир. От околийския град са пристигнали двамата адвокати с чанти и законници и щъкат между хората. К. Константинов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
