щъ̀рбелм. Разг. 1. Щръбка. Виделината се усилва, там щърбелите на ридовете се очертават рязко. Вазов. 2. Щърбо сечиво или съд. □ Присмял се хърбелна щърбел — присмял се някой на друг за същите недостатъци, които и той самият има.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
