щя̀ло-нещя̀ло, мн. няма, ср. Разг. Празни, глупави приказки; врели-некипели. Ама да се приказва без ред и мярка, да се бъбре щяло-нещяло и да се предумват хората, виж, това не чини. Влайков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
