ъ̀глов, -а, -о, прил. 1. Който се намира, разположен е на ъгъл или в ъгъл. Телефонът от ъгловата масичка силно прозвъня. А. Страшимиров. Ъглова къща. 2. Който се извършва, идва, насочва се от някой ъгъл. След ъглов удар топката влезе в мрежата.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
