ю̀да1 ж. Диал. В народните поверия — зло митическо същество, самодива, която живее в планините, край планинските езера, и се носи на вихрушка из въздуха. Хероите на тия песни са полубожествени същества — вили, самовили, юди, — които се вмесват в земния живот на хората и определят тяхната добра или зла съдба. П. П. Славейков. В недрата на гората бяха се насъбрали юди и самодиви. Йовков.

ю̀да2 м. и ж. Изменник, предател.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)