юдòл, -тà, мн. няма, ж. Старин. Поет. 1. Долина, бездна. Зефирът сладко шушне във тъмните юдоли / и славейчето пей. Вазов. Там сноп от лъчи ще огледа / зловещия храм на труда, / зловещите тези юдоли, / де няма ни нощи, ни дим. Смирненски. || Предели (във 2 знач.). И мина той там, дето сълзи няма, на тишината в светлите юдоли. П. П. Славейков. Сякаш тая безименна, горестна юдол е ада / на премалнели души среди зноя на жизнений друм. Лилиев. 2. Прен. Земята, човешкият живот. Юдол плачевна.