юлàрм. (тур.). 1. Оглавник. Сложи на телето юлара. 2. Повод на юлар; поводник. Боян потупа коня по гривата, подаде юлара му на чичо Марин да го отведе на яслите и тръгна с жените към къщи. И. Волен.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
