юмру̀к, мн. -ци, м. (тур.). Пестник, пестница. Старшията се нахвърли върху Митко: би го с юмруци, риташе го с подкованите си чизми. М. Марчевски. — Ех! — заудря с юмрук по масата Пелинко. Елин Пелин. Свивам юмрук.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
