юнàчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който притежава качества на юнак; храбър, смел, сърцат, героичен, силен, юнашки. Гордей се, мой народе мрачни, / имал си синове юначни. Вазов. Беше юначен, работлив и сръчен момък. Елин Пелин. Тази е тя, неговата юначна майка, която изгуби тримата си по-малки синове. А. Каралийчев. 2. Който изразява юначество. Мъжете придобиха юначен изглед. Елин Пелин.