юначѝна м. Диал. Голям, снажен, хубав юнак; юначага. Като лека перушина, / чук извива юначина, / бий метала разкалени. Яворов. Ангел е далеч от вас, но той ще ви изпрати портрет — ще го видите какъв юначина е станал. М. Кремен. Ей гвардията се от някъде яви: / момчета хубави, напети юначини. К. Христов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)