ябанджѝя, -та, мн. -ѝи, м. (перс.). Диал. Човек, дошъл от друго селище, от друга област или страна; чужденец, странник. Той е ябанджия човек, в нашия край е от два дена само. П. Спасов. Аз съм ябанджия тук и за мене ще бъде приятна вашата компания. Дим. Талев.