я̀бълчен, -а, -о, и -чна, -чно, мн. -чни, прил. Ябълков. Белият ябълчен цвят храни пчелите. Елин Пелин. Понесе се над овощната градина и се изгуби между ябълчените и сливовите дръвчета. Ем. Станев. □ Ябълчна кост — кост от лицето, която образува скулата и част от външната страна на очната орбита.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)