я̀вка ж. (рус.). 1. Конспиративна среща. Хванаха я съвсем случайно, когато се връщаше от явка със своя брат. Ив. Хаджимарчев. Привечер Гануш и Велко слязоха към Бисерница на явка. Дим. Ангелов. Отивам на явка. 2. Място, помещение, където стават конспиративни срещи. Следващата вечер се явиха на определеното за среща с другаря Яким място, но той не дойде. На втората явка пак не дойде. Сл. Трънски. Зная явката.