явлèние, мн. -ия, ср. (рус.). 1. Външната форма, в която се проявява същността, вътрешната природа на нещата. Многообразните явления в света представляват различни форми на движещата се материя. Природни явления. 2. Отделен факт, положение, което се явява, става и може да бъде наблюдавано; събитие, случай. Често явление. Странно явление. 3. Литер. Обособена част от действие в театрално представление, в която съставът на действащите лица не се мени. На тая драма вие знаете вече пролога. Ето ви, в общи черти, няколко от първите ѝ явления. П. П. Славейков. Действие първо, явление трето.