я̀воров, -а, -о. Прил. от явор. Не е лудо като други / от селото — / тамбура му яворова / на бедрото. П. П. Славейков. Лете Стефан пасеше стадото си по зелените поляни на Балкана, пладнуваше под дебелите яворови сенки. Йовков.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
