я̀года ж. 1. Тревисто горско или градинско растение с розовочервени ароматни плодове. Fragaria vesca. Идваха тъмните, топли нощи — тихи, звездни и дълбоки, изпълнени с аромата на диви ягоди и на здравец. Ем. Станев. Горска ягода Градинска ягода. 2. Плодът на това растение. В ръцете си той държеше китка червени ягоди. Йовков. Денем мечката и мечето спяха. Нощем, щом месецът изгрееше, излизаха за храна. Беряха гъба, ягоди, горски плодове. Ем. Станев. На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи. Погов. || Плод, подобен на плода на това растение.