я̀дене1 ср. Отгл. същ. от ям; хранене. Започна се ядене и пиене всеки ден. Йовков. Трифон тръгна из гората да потърси нещо за ядене, но се върна с празни ръце. М. Марчевски. Лекарството се взема по една супена лъжица преди ядене.
я̀дене2, мн. -та, ср. 1. Храна. Ще си извадим из торбенцата яденето и всеки ще го сложи пред себе си. Влайков. 2. Сготвена храна; гозба, ястие. Тя готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер, когато се прибираха и мъжете в къщи. Дим. Талев. Гостите почнаха да сърбат от паницата, никога не бяха яли такова сладко ядене. А. Каралийчев.