я̀дец, мн. няма, м. (перс.). Диал. 1. Вилообразна кост от гърдите на птица, с която се прави облог. Хващам се на ядец. Ядец на кокошка. 2. Като междум. Изгуби баса, излъга се (ти) (при особен вид обзалагане между двама, когато единият успее да даде на другия някакъв предмет, а другият поеме подавания предмет, без да каже „знам“). Едно време кака Мита се хванала на бас с чичо Кольов Герги за червено яйце. Минал Герги чичов, подал ѝ един костелив орех, поела го тя и той изведнъж: — Ядец! Чудомир.