я̀дка ж. 1. Вътрешна част на семка или плод, която е покрита с твърда люспа или с черупка. Орехови ядки. Бадемови ядки. 2. Спец. Твърдо тяло в органическа клетка. 3. Жлези в месо, които имат зърновидна форма. Агнешки ядки. 4. Прен. Най-важната, най-съществената част на нещо. Това е същината, ядката на пиесата. Кр. Григоров. В тия няколко изречения се съдържа ядката на неговата реч. 5. Остар. Малка организирана група, които изпълняват определени задачи, обикн. във време на нелегална борба; ядро. При района бяха изградени две бойни ядки. А. Гуляшки. По-късно нелегалната група нарасна към десет души. Създадена бе първата партизанска ядка в Средногорието. К. Ламбрев.