я̀зовец, мн. -вци, м. Диво животно, подобно на куче, с надлъжни светли и тъмни шарки по главата; борсук. Meles meles. Не беше никакъв вълк, а язовец, едър почти колкото вълк, с дълга муцуна и с големи остри зъби. М. Марчевски. Яка душа, брей! Полежа, полежа някой и друг ден, ни жив, ни умрял, и пак се надигна като язовец из дупка. Чудомир.