язъ̀кнареч. (тур.). Разг. Жалко. Нà сега, нека види какъв е бил! Язък за богатството му, язък за рода му. Йовков. Погребението завърши. — Язък за човечеца — изохка една бабичка. Г. Караславов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
