яй, я̀ят, я̀я, мн. я̀йове, я̀я (сл. ч.), м. (тур.). Приспособление на каруца и под. за омекотяване на сътресението при движение; ресор. Децата наоколо и не поглеждаха шарената битолска кочия с яйове и с три коня. Дим. Талев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
