я̀лов, -а, -о, прил. 1. Обикн. ж. я̀лова — която не ражда. И магия знае да развали, и ялови крави да захрани, за да станат телни. Мих. Георгиев. Десет години рожба си нямахме. Съхнех и вехнех, сиромах, като ялова слива. Елин Пелин. Я имам конче хранено / и имам булче хубаво, / ама ми булче ялово. Нар. прик. 2. Прен. Разг. Безплоден, безрезултатен. Последният ми опит да го вразумя с блага реч излезе ялов. Вазов.