ямб, я̀мбът, я̀мба, мн. я̀мбове и я̀мби, ямба (сл. ч.), м. (гр.). Литер. Двусрична стихотворна стъпка с ударение на втората сричка. Напр. И àз / на свò/я рèд / ще сѝ/замѝ/на, || тревà/и мèн / ще рàс/не нàд / прахъ̀т. Вазов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
