ярèм м. 1. Дървено приспособление, в което се впряга рогат добитък, за да тегли кола, рало и др. Кръстьо запрягаше воловете, извеждаше ги на улицата, закачаше поводите на ярема и тръгваше отстрани с остен в ръка. Г. Караславов. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите. Яремите скърцаха под напъна на силните животински шии. Кр. Велков. 2. Прен. Робство. Скоро яремът ще се разбие, / светата правда пак ще надвие! Вазов. Честният човек обича труда и затова не прекланя глава пред злото, не търпи ярем. К. Петканов.


Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)