я̀рко. Нареч. от ярък. Москва, Москва! / Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш! Смирненски. Брашнаров пристъпваше гордо изправен, с ярко ален фес и дълго, черно зимно палто. Дим. Талев. Слънцето светеше ослепително ярко. Д. Добревски.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
