я̀рост, -ттà, мн. няма, ж. Много силен гняв, силно раздразнение. Или си вземи думите назад, или смърт! — изрева Кандов, запенен от ярост. Вазов. Всички тия люде бяха водени от неукротима ярост, напластявана от дълго в душите им. И те вървяха напред, стискаха здраво дръжките на косите и секирите, опулили кръвясали очи. Дим. Талев. Изпадам в ярост.