я̀рък, я̀рка, я̀рко, мн. я̀рки, прил. 1. За светлина — който е много силен, ослепителен. Върху лицата падат ярките лъчи на слънцето. Йовков. Върху чистото небе трепкаха ярки есенни звезди. Дим. Димов. 2. За цвят, багра — който е силно наситен. Около селото блещеше ярката и свежа зеленина на пасбището. Йовков. Есента беше нашарила планината с ярки бои — жълти, кафяви. И. Волен. 3. Прен. Който е силно изтъкнат, подчертан, изразен. През първия период Каравелов беше революционен демократ, макар не така ярък и последователен докрай като Левски и Ботев. Т. Павлов.