яснотà, мн. няма, ж. Качество на ясен; ясност. Мислите му бяха добили извънредно голяма яснота. Йовков. Денем звуците по-мъчно се различаваха, но нощем те се чуваха с необикновена яснота и отчетливост. П. Вежинов. Внезапно в паметта му изплува с удивителна яснота ровът и стената. Ст. Дичев.