я̀стребов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на ястреб. Ястребови нокти. 2. Прен. За очи, поглед — който вижда далеч; силен. Мястото бе така запазено, щото неприятелят да имаше и ястребови очи, пак не можеше да ни зърне. З. Стоянов. Момчил го загледа с ястребовия си поглед. Ст. Загорчинов.