ятагàнм. (тур.). Остар. Тежък и извит турски боен нож. Онзи, който дръзнеше да дели мегдан с него, намираше смъртта си от куршума или от ятагана му. Йовков. Хайдутите извадиха ятагани и връхлетяха с конете си върху преселниците. К. Петканов.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
