ятàк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Лице, което помага на нелегални или партизани. Арестуваха го като ятак на нелегални. Г. Караславов. Ятаци бяха бабини Сусини. Тук бяха преспивали неведнъж партизани, тя ги беше прала и им бе месила прясна погача. Кр. Григоров. 2. Остар. Укривател на крадци, разбойници.