я̀то, мн. ятà, ср. Събир. 1. Множество птици, които хвърчат заедно; орляк. Над покривите се виеха с тъжни крясъци изгладнели ята от гарги. Дим. Димов. Все по-често се чуваха тревожните писъци на жеравите, които на ята отлитаха към топлия юг. М. Марчевски. || Обр. От дворовете шумно се юрват / любопитни деца на ята. Н. Марангозов. Вардарски ходеше по кривите улички, оглеждаше се и сам не знаеше къде да спре. Срещаше той цели ята от деца — босоноги. Дим. Талев. 2. Прен. Ескадра самолети. Самолетното ято направи с дружен шум остър завой и полетя обратно. П. Вежинов.