яшмàк, мн. -ци, м. (тур.). Покривало за главата и лицето у туркините. Прозрачното бяло кръжило на яшмака оставяше да се види корона от прелестна черна коса. Вазов. Две кадъни, прибулени с розови яшмаци, минаха край тях. Ст. Дичев.
Източник: Речник на съвременния български книжовен език (онлайн)
