Марияна Цибранска-Костова В „речника на улицата“ се появяват хибридни образувания от чужда дума и домашен словообразувателен елемент. Сред тях срещаме думи като саднат (от sad ‘тъжен’), маднат (от mad ‘луд’) и др. От двата примера става ясно, че се използват … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи
Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи
Атанаска Атанасова Всички знаем, че за да бъдем успешни в общуването, трябва да подбираме думите и изразите си съобразно това, което искаме да кажем. Но понякога не успяваме да изберем най-подходящата дума поради незнание. Такъв е случаят с мога и … Продължи
Михаела Москова Според Официалния правописен речник на българския език глаголът излезна не съществува. Езиковата практика обаче сочи друго. В нея се наблюдава сравнително честа употреба на форми на глагола излезна, за това свидетелстват примери 1. и 2., извлечени от различни … Продължи
Малина Стойчева В съвременния български език прилагателните образуват формите си за среден род обикновено с окончание -о: хубаво, високо, голямо. Прилагателните имена от типа бивш, нисш, висш обаче в среден род имат окончание -е: бивше, нисше, висше. Срещащите се в … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Ковид кризата и съвременните глобални изпитания доказаха за пореден път ролята на близкия семеен кръг в живота на всеки човек. Как са наричали своите роднини нашите далечни предци? В старобългарски двете основни думи са: ближика и ѫжика. В … Продължи
Атанаска Атанасова Бройната форма в българския език е специална форма за мн. ч. при съществителните имена от мъжки род. Тя е наследник на двойственото число в старобългарски, което не се пази днес. Тази форма се употребява след числителни бройни имена, … Продължи
Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, образувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи
Михаела Кузмова Ако следите новините от света на спорта, вероятно нерядко се случва да чуете или да прочетете, че някой отбор или състезател „води на“ друг, например: „Левски“ води на „Ботев“ след 45 минути игра или Хамилтън води на Маса със … Продължи