Елка Мирчева
Чуждоезиковите заемки понякога извървяват сложен път. В основата на три различни думи в българския език: комит, комита, комитет, стои една и съща изходна латинска – comes ‘спътник, последовател’. Тя навлиза в нашия език няколко пъти в различни епохи и с различно посредничество.
В гръцкия език comes е наследство от институционалното развитие на Римската империя. Комисите са длъжностни лица, прикрепени към стратега, който управлява голяма област. В старобългарския език са запазени заемките от гръцки комис и комит с подобно значение, но само комит функционира и като титла в държавното устройство на Първото българско царство. Това е висок пост, който съчетава военни и административни функции в управлението на определена област. Безспорно най-известен в историята ни е комит Никола, бащата на цар Самуил, властвал над югозападните български земи през втората половина на X в.
По време на османското владичество наследената от латински дума навлиза за втори път с френско посредничество – comité е заета в турски език като komita със значение ‘тайна организация, таен комитет’, а от него преминава в нашия език. Така се появява комита ‘участник в българското революционно движение, въстаник, бунтовник’. Както се вижда, в български език думата променя значението си, като извървява път от ‘организация’ към ‘член на организация’.
Засиленото западноевропейско влияние през Възраждането отново проправя път на comes към българския език. Този път думата е заета чрез руската дума комитѐт от френското comité. Така в нашия език трайно се установява комитет ‘орган от избрани или назначени лица за ръководене на държавна или обществена дейност’.
Историята на тези заемки ни разкрива връзките на българите с различни народи през вековете и ни учи защо да разграничаваме комит от комита.
в. „Аз-буки“, бр. 22, 2 – 8. VI. 2022 г.