Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Tlumočení – překlad, 1999, № 49, s. 5 (1259).
Език и общество. – Език и литература, 1951, № 4, с. 209-222.
Арганiзацыя работы над болгарска-беларускiм слоунiкам з дапамогай ЭВМ. – Весн. БДУ, 1992, № 2, с. 41-43.
Да балгарска-беларускай лексiчнай тыпалогii. – В: Беларуская лiнгвистыка. Вып. 41. Мінск, 1992, с. 61-68.
Евфемизмът като манипулация. – В: Текстът като манипулация. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 58-65.
Концептуализация добра и зла: универсальное и национально-специфическое. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 112-117.
Лингвокультурология. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2007. 244 с.
Развитие метафоры в современной русской и болгарской публицистике. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 49-57.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных русского языка в предикативной функции в сопоставлении с болгарским языков. Диссерт. Ленинград, 1979. 208 с.
Социолингвистичен аспект на експресивизацията. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 128-131.
Стилистический аспект сопоставительной лексикологии. – Год. ШУ „Еп. Константин Преславски”, ХІV A, 1997, с. 113-121.
Формирование и развитие лингвокультурологического концепта. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 352-356.
Фрагмент русской и болгарской языковых картин мира. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 410-413.
Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Год. ВПИ, ХІІ A, 1988, с. 81-103.
Некоторые тенденции в функционировании лексики (на материале русских, болгарских и украинских газет). – В: Формирование и развитие структуры современного русского литературного языка. Киев, 1991, с. 40-48.
Концептосфера на думата земя в българския, руския и турския език. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 58-66.
Адаптация и деривация (в българския и чешкия език). – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 313-322.
За граматичния и лексикален статус на някои названия за сборно множество в съвременния български книжовен език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 197-206.
За новите неизменяеми прилагателни в чешкия и българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2008, № 1, с. 543-557.
За някои тенденции при образуването на нови съществителни имена за лица в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 43-54.
К вопросу о системно-сопоставительном описании лексики. – Болгарская русистика, 1983, № 2, с. 71-75.
Новите думи през призмата на словообразувателната норма и система. – В: Стандарт и субстандарт – диахронни и синхронни аспекти. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 241-252.
О словообразовательной омонимии и полисемии суффиксальных дериватов в славянских языках. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 221-230.
От дисководещия до чалга-диджея. – Południow. zeszyty naukowe, 2006, № 3, s. 107-117.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 373-382.
Проблеми на представянето на названията на растения в речниците (върху съпоставителен материал). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 30-40.
Райската ябълка – този костелив орех или за представянето на съставните названия в тълковен речник (в съпоставителен план). – В: Юбилеен славистичен сборник. Сборник с доклади от международната славистична конференция по повод десетгодишния юбилей на специалност славянска филология в Югозападния университет „Неофит Рилски”, Благоевград, 03.-05.12.2004 г. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 196-206.
Рец. за: Чешко-български речник // Česko-bulharský slovník. Том I, A – O. Том II, P – Ž. Под ред. на Светомир Иванчев. Труд & Прозорец, София, 2002. 2264 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 1, с. 118-123.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. Дисерт. София, 2002. 408 с.
Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Херон прес”, 2003. 259 с.
Субстантивните композитуми в българския и чешкия език в края на ХХ век от гледна точка на езиковата типология. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, Ústav pro jazyk český Akademie věd České republiky, 2003, s. 38-59.
Универбатите в лексикалната система на езика. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 99-115.
Формира ли се нов начин за образуване на думи в славянските езици? – In: Aktualne problemy komparatystyki słowiańskiej: teoria i metodologia badań lingwistycznych. Red. naukowa E. Koriakowcewa. Siedlce, 2010, s. 103-113.
Отново по въпроса за границата между сложна дума и словосъчетание (върху материал от най-новата българска лексика). – Български език, 2003, № 1, с. 68-75.
Рец. за: Леонидова, Мария. Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материали русского и болгарского языков. Год. СУ. Фак. слав. филол., ХVІІ, 1974, № 1, с. 39-132. – Реферативный журнал. Общественные науки зарубежом. Языкознание. Москва, 1976, № 2, с. 277-281.
О контактологическом определении понятия русизм (на материале сербского, македонского и болгарского языков). – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 140-146.
О межславянском контактологическом атласе. – В: Русский язык как фактор стабильности государства и нравственного здоровья нации: труды и материалы второй Всероссийской научно-практической конференции. 30 сентября – 2 октября 2010 г. Часть 1. Тюмень, „Мандр и Ка”, 2010, с. 4-10.
Метафори от названия на цветя и скъпоценни камъни. – Език и литература, 1988, № 1, с. 91-97.
О первичной, вторичной и третичной адаптации русизмов в сербском, болгарском и македонском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 104-110.
О дефиницији појма русизам на материјалу речника српског, македонског и бугарског језика. – Зборник Матице српске за славистику, 1999, књ. 56-57, с. 123-128.
О первых томах контактологического словаря славянских языков, посвященных влиянию русского языка. – В: Контактолошки речник словенских језика: речник адаптације бугарских контактолексема под руским утицајем. Том 1. А – В. Београд, „Фото Футура”, 2010, с. 384-394.
Русизми и њихова обрада у речницима јужнословенских и западнословенских језика. – В: Славистика. Књ. ІІ. Београд, „Славистично друштво Србиjе”, 1998, с. 157-161.
Русизми у савременим јужнословенским и западнословенским књижевним језицима према квалификатору у лексикографским изворима. Дисерт. Београд, 2002. 851 с.
Увод у лексичку контактологију. Теорија адаптације русизама. Београд, „Фото Футура”, 2004. 364 с.
За местоименните частици „en” и „y” и техните еквиваленти на български език. – Езиков свят, 2001, № 1, с. 28-29.
Назва особi у болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 29. Львів, 1984, с. 85-89.
Современная общественно-политическая лексика болгарского языка: (Наименования лиц). Диссерт. Минск, 1988.
Структурна характеристика багатокомпонентних назв осiб у сучаснiй болгарськiй суспiльно-полiтичнiй лексицi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 39. Львiв, 1989, с. 98-100.
Суспiльно-полiтична термiнологiя у сучаснiй болгарськiй лiтературнiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 25. Львів, 1982, с. 133-137.
Граматичне освоєння запозичених іменників у верхньолужицькій, болгарській та українській мовах (на прикладі категорії роду). – В: Питання сорабістики. Львів-Будишин, 2005, c. 175-179.
Омофонни изрази (Каламбури в речта). – Български език, 1974, № 3, с. 262-263.
Някои критерии за отграничаване на термините от нетермините. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 124-129.
Рец. за: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 268 с. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 144-148.
Термини-думи от собствени имена и тяхното място в стандартизираните терминологии. – Български език, 2003, № 4, с. 108-121.
Терминологични словосъчетания, съдържащи собствени имена. – Български език, 2005, № 1, с. 92-99.
За наименованието на животното таралеж. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 76-78.
Мотивационни модели в славянската зоонимия. Дисерт. София, 2000. 202 с.
Ролята на традиционната народна култура за създаването и промените на названията на дивите животни (за някои славянски названия на жабата). – Съпоставително езикознание, 1999, № 4, с. 97-104.
Семантика на минали страдателни причастия от непреходни глаголи. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 219-277.
Идея за градуиране на метафорния процес при терминологична номинация. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 51-58.
Контрастивни аспекти на терминологичната метафора. Дисерт. София, 2006.
Лексика от професионалния говор на габровските ковачи от ХVІІІ и ХІХ век. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 59-63.
Термини от английски произход за назоваване на хроностратиграфски единици в българската геоложка терминология. – Български език, 1988, № 1, с. 61-66.
Функционална уместност на преводните еквиваленти на метафорични термини. – Български език, 2005, № 1, с. 20-33.
Граматични и семантични фактори при определяне рода на английските заемки в българския език. – Бюлетин, 1977, № 4-5, с. 44-54.
Десèн и дизайн – синхронно-диахронна съпоставка в семантичен план (върху материал от българския, английския и френския език). – Съпоставително езикознание, 1991, № 1, с. 15-23.
Доколко чужди са чуждите думи. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 41-48.
Синхронни и диахронни английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 292-297.
Социолингвистични фактори, променили значението на някои английски заемки в българския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 150-158 с.
Глаголска енантиосемија у српском и бугарском jeзику (компаративни приступ). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 467-476.
Наблюдения върху българо-сръбската енантиосемия. – В: Българистични проучвания. Т. 2. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 161-168.
Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с.
Рец. за: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, „Проф. Марин Дринов”, 1997. 943 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 35-37.
Интензификатори, частици, междуметия и фразеологизирани глаголни изрази в изказвания с адмиративни глаголни форми. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 37-50.
Българската норма за словесни асоциации на термини за цвят. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 71-87.
Внушенията за цвят и езикова картина на света в Петокнижието (на базата на български език и иврит). Дисерт. София, 2004.
Някои проблеми при представянето на граматичната информация в иврит-български речник. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 194-200.
Семантика и синтаксис. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993. 138 с.
Слово и цвят: психолингвистични и прагматични аспекти. – Год. СУ. Фак. слав. филол., ХСІ, 2006, с. 79-146.
Цвят и слово. София, АИ „Проф. Марин Дринов” и „Пенсофт”, 2001. 138 с.
Хлябът в българската традиционна фразеология. – В: Хлябът в славянската култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997, с. 175-179.
Изследванията на общославянското лексикално богатство. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 50-55.
Място и роля на селскостопанските термини в развитието на българския език. – Науч. тр. ВСИ, ХХVІІІ, 1983, № 1, с. 275-285.
Проблеми на българската селскостопанска терминология. – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 151-157.
Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с.
Софийският тарикатски жаргон, наричан още софийски ученически говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 157-161.
Българският фразеологизъм иде (пристига) росен-пресен. – Slavica Slovaca, 1995, № 1, s. 42-46.
Новите думи в българския език от словообразувателно гледище. – Български език, 1992, № 5, с. 440-448.
Предпоставки за създаване на български топонимичен речник и атлас. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 175-180.
Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов. Материали от Националната научна конференция в памет на проф. Йордан Заимов по случай 80-годишнината от рождението му. София, 3-4 дек. 2001 г. София, БАН, 2005, с. 31-41.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Проглас, 2006, № 2, с. 157-161.
За политехническите термини в Речника на чуждите думи в българския език. – Полиграфия, 1984, № 5, с. 47-48.
Основни проблеми при превеждането на европейски правни актове на български език. – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 104-119.
Антонимията при фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 20-25.
Механизми на образуване на фразеологичните единици в българския и словашкия език. – Slavica Slovaca, 1984, № 1, s. 27-35.
Съпоставителна характеристика на най-големите тематични групи фразеологични единици в български и словашки език. Дисерт. София, 1981. 238 с.
Аксиологична особеност на изказа чрез лексикални средства в езика на модата. – В: Прагматика на текста. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001, с. 182-207.
Вербални измерения на оценъчното отношение към цвета на модното облекло: върху асоциативен материал от българския език. – В: Езиково съзнание. София, „Наука и изкуство”, 1998, с. 264-288.
Влияние на модата като екстралингвистичен фактор върху семантичното развитие на лексиката в аксиологичен аспект (интердисциплинарен подход). – Съпоставително езикознание, 1992, № 6, с. 28-33.
Език и мода. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 336-340.
Мек цвят, ostry kolor, vkusná barva. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 112-113.
Езикови тревоги за всички паркове. – Език и литература, 2006, № 1-2, с. 270-277.
Защо небостъргач? (За историята на образа в няколко думи от американския английски език). – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 47-52.
Бележки върху днешния ни търговски език. – Социалистическа търговия, 1957, № 5, с. 33-35.
Българската езиковедска терминология. – В: Славянска лингвистична терминология. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 149-153.
Българските глаголи на -овам. – Български език, 1971, № 2-3, с. 154-158.
Българският език през нашето социалистическо двайсетилетие. – Български език, 1964, № 4-5, с. 282-288.
Взаимодействие между народен език и книжовни влияния при формирането на новобългарския книжовен език. – Български език, 1963, № 4-5, с. 345-353.
Въпросът за националната самобитност на езика – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 29-54.
Грижите на академик Стефан Младенов за проучването и устройството на българския книжовен език. – Български език, 1956, № 1, с. 19-26.
Д-р Иван Богоров и българският книжовен език. – Български журналист, 1970, № 12, с. 15-17.
Един важен момент в развитието на съвременния български книжовен език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 517-520.
Един въпрос на българската лексикография. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 271-274.
Език и стил на Любен Каравелов. – Год. СУ. Филолог. фак., 1950, № 46, 3-140.
Език и стил на Христо Ботев. – В: Сборник Христо Ботев. По случай сто години от рождението му. София, 1949, с. 542-582.
Езикови връзки между българи и руси през вековете. – Земеделско знаме, № 3340, 23.V.1957.
Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с.
Езикът на Рибния буквар и българският книжовен език. – Български език, 1964, № 2-3, с. 101-104.
Езикът на Паисиевата История славеноболгарская и началото на новобългарския език. – Български език, 1962, № 6, с. 481-490.
За някои архаизми. – Български език, 1956, № 2, с. 292-293.
За някои народностни названия и определения. – Български език, 1968, № 1, с. 65-66.
За някои стари и хубави народни думи в обществения живот. – Български език, 1967, № 2, с. 151-152.
За разумно чист и точен български език! – Български език, 1959, № 3, с. 291-293.
За ролята на метонимията в структурата и развитието на лексиката. (Из лексикографския ми бележник). – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 521-524.
Иван Вазов – певец, строител и майстор на родния език. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 3-28.
Иван Вазов и българският език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 113-133.
Иван Вазов и българският език. – В: Иван Вазов (Сборник по случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 158-181.
Иван Вазов и българският език. – Изкуство, 1950, № 6, с. 441-464.
Иван Вазов и българският език. – Отечествен фронт, № 3382, 15.VІІ.1955.
Из историята на нашето езиково строителство. София, „Народна просвета”, 1977. 255 с.
К вопросу о влиянии русского языка советской эпохи на развитие съвременного болгарского языка. – Вопросы языкознания, 1958, № 4, с. 103-105.
Каламбури и омофонни изрази. – Български език, 1974, № 3, с. 263-264.
Книжовен език, езикови норми и правилност на речта. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Към по-пълно проучване езика на Ив. Богоров. – Български език, 1971, № 1, с. 3-7.
Л. Каравелов и развитието на нашия национален език и разказвателен стил. – Български език, 1954, № 2, с. 113-128.
Значение на контекста в социолектите. – Език и литература, 1992, № 4, с. 93-98.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. София, „Наука и изкуство”, 1961, с. 123-129.
Лексикология – наука за речниковия състав. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 7-12.
Лексикологията в светлината на сталинското езикознание. – Български език, 1953, № 3, с. 202-208.
На борба против тарикатския жаргон. – Народна младеж, № 44, 21.ІІ.1958.
На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с.
На работа за правилното развитие и обогатяване на нашата родна реч. – Език и литература, 1953, № 2, с. 87-93.
Ненужна тавтология в изрази и думи. – Български език, 1959, № 2, с. 168-169.
Ненужните русизми кое-що и все таки. – Български език, 1963, № 6, с. 544.
Неправилни заемки. – Български език, 1959, № 4-5, с. 433-434.
Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – Български език, 1955, № 4, с. 308-315.
Около въпроса за прилагателните на -ичен и -ически. – Български език, 1965, № 2, с. 167-168.
Още една особеност на употребата на думите мама и майка. – Български език, 1959, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за мястото на диалекта в речта на героите. – Български език, 1957, № 6, с. 550-551.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – Български език, 1957, № 5, с. 452-455.
По въпроса за ролята на руския език от съветската епоха в развоя на съвременния български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 191-194.
Произход и употреба на глагола внедрявам. – Език и литература, 1955, № 5, с. 384.
Ролята на руския език в развитието на съвременния български език. – Български език, 1952, № 3-4, с. 173-182.
Ролята на черковнославянския език за изграждането на съвременния български книжовен език. – Български език, 1958, № 4-5, с. 309-320.
Синтактична употреба на причастията у Л. Каравелов. – Език и литература, 1947, № 2, с. 48-50.
Синтактично-стилни фразеологични и други особености на Ботевата публицистика. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 429-440.
Слабости в езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 220-243.
Старобългарско градиво в съвременния български език. – Български език, 1963, № 3, с. 198-203.
Художественият стил на Любен Каравелов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 39-54.
Чарът на Ботевия поетически език. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 87-97.
Чуждите думи и борбата за чистота на националния език. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 96-102.
Съвременен български език. Учебник за I курс на учителските институти. София, „Народна просвета”, 1953. 256 с.; 1954. 256 с.; 1956. 272 с.
Български език за институтите за начални учители. София, „Народна просвета”, 1955. 476 с.; 1960. 427 с.; 1962. 428 с.; 1964. 427 с.
Съвременен български език. Учебник за учителските институти. Ч. II. София, „Народна просвета”, 1957. 410 с.
Наблюдения върху лексико-фразеологичния фонд на българския език след промените у нас. – Език и литература, 1995, № 5-6, с. 37-48.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (стилни особености). – Български език, 1995, № 5-6, с. 465-467.
Наблюдения върху публицистичния стил на съвременния български книжовен език (Някои структурни особености на лексиката). – Български език, 1996, № 2, с. 68-71.
Промени в лексико-фразеологичния фонд на българския език след 10 ноември 1989. – В: Езикът на тоталитарното и посттоталитарното общество. София, „Прохазка и Качармазов”, 1996, с. 134-139.
Фразеологизми и преходни фразеологизми в българския език с компонент местоименни форми. – Съпоставително езикознание, 1992, № 3, с. 92-98.
Фразеосхеми и фразеологизми в бьлгарския език. – Сьпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 97-101.
Принципи за съставяне на идеографичен идиоматичен речник на съвременния български език. – В: Идеографический и историко-етимологический анализ славянской фразеологии. Псков, 1994, с. 10-11.
Сопоставительная характеристика русских и болгарских деминутивов в сфере имен существительных (на материале современной русской и болгарской художественной литературы). Дисерт. Москва, 1976. 185 с.
Лексеми с диалектни особености в речниците на Иван Богоров, Найден Геров и Стефан Младенов. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 99-103.
Наименования за луд човек в българския език. – Българска реч, 2007, № 1, с. 94-109.
Бележки върху езика и стила в художествените произведения на Д. Талев. – Български език и литература, 1990, № 3, с.16-21.
За употребата на някои диалектни и остарели думи в романа Железният светилник на Д. Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 25-33.
Някои наблюдения върху сравненията в романа Железният светилник на Димитър Талев. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 35-42.
Тарикатският жаргон като хулиганска проява. – В: За делото на социализма. Пловдив, 1954, с. 42-45.
Теоретична лингвистика и практическа лексикография. – Българска реч, 2005, № 3, с. 5-20.
Българският жаргон. Лексико-семантичен и лексикографски аспект. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995. 220 с.
Българският жаргон: лексико-семантичен и лексикографски аспект. Дисерт. София, 1992. 236 с.
Войнишките говори в България (Място в системата на социалните ни диалекти и лексикален състав). – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 224-230.
Войнишките говори в България. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 186-191.
Експресивната лексика в българските войнишки говори. – Български език, 1988, № 3, с. 216-220.
Жаргонът и езиковата култура (опит за социолингвистичен анализ). – Български език и литература, 1989, № 3, с. 8-13
Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с.
Отношението жаргон: разговорна реч в българските тълковни речници. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 66-71.
Произход и значение на жаргонни думи, свързани с някои детски игри. – Български език, 1983, № 5, с. 405-408.
Славянските езикови контакти в сферата на корпоративните социолекти (върху материал от българския, чешкия, полския, руския, сръбския и хърватския жаргон). – Slavia, 1994, № 1, s. 53-59.
Терминологичните проблеми в областта на социалните диалекти. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 277-288.
Фонетични и морфологични особености на софийския ученически жаргон. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, 1988, с. 156-171;
Сравнительная функционально-семантическая характеристика терминов изобразительного искусства. – Болгарская русистика, 1986, № 4, с. 55-59.
Структурно-семантические особености имен прилагательных термонологического значения в русском языке в сопоставлении с болгарскими. – Руски и западни езици, 1979, № 3, с. 46-51.
Българският език – славянски и балкански (с оглед на употребата на най-характерните граматикализирани предлози). – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 46-51.
За семантичното равнище на общобалканската лексика. – В: Актуални проблеми на балканското езикознание. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 41-51.
За финалността на предлога за. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 549-554.
Консерватизм и неология в условиях языковых контактов. – Балканско езикознание, 2008, № 2-3, с. 125-132.
Предлогът за и неговите съответствия в балканските езици. – Български език, 1974, № 4, с. 398-408.
Предлогът от в балканските езици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 157-162.
Принос към историята на българската лексика. Рец. за: Детре, Реймонд. Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174. – Език и литература, 1980, № 1, с. 100-101.
Финална употреба на предлога до в български език и нейните съответствия в западнославянските и балканските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 147-151.
Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 5-17.
Някои думи от албански произход в българския език. – Български език, 1979, № 1, с. 67-70.
Някои думи от албански произход в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 250-255.
За влиянието на комуникативните отношения върху семантичната проява на езиковите единици. – В: Едно поколение български езиковеди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 123-130.
За отношенията между словообразуване и номинация. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 96-103.
Многозначност на съществителните имена и идиоматичност на субстантивните основи. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 1-8.
Морфемна мотивираност и идиоматичност на субстантивните основи в съвременния български език. Дисерт. Велико Търново, 1996. 247 с.
Безэквивалентная лексика в переводоведении. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 61-69.
Начини и средства за изразяване на квалитативност в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 18-25.
Речниковата работа и работата върху стилните похвати на писателя. – Учителско дело, № 30, 13.ІV.1956.
Фразеологические сочетания с компонентом душа в русском и болгарском языках. – В: Сопоставление русского языка с родным в научных исследованиях и в практике преподавания. Велико Търново, 1995, с. 49-51.
О вариантности терминов. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 284-295.
Омонимите в терминологията на изобразителното изкуство. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 195-201.
Способы выражения гипонимических отношений (на материале русской и болгарской терминологии изобразительного искусства). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 298-310.
Стилистические синонимы в русской и болгарской терминологиях изобразительного искусства. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 24-29.
Терминология на изобразителното изкуство в руския и българския език (семасиологически и ономасиологически аспект). Дисерт. София, 2003.
ArtsSemNet: Двуязычная семантическая сеть для русской и болгарской терминологий изобразительного искусства. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 222-229.
Дискретната квантитативност в руския и българския език. Дисерт. София, 2003.
Структурно-семантический анализ русских и болгарских фразеологизмов с посессивным значением. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 257-271.
За някои актуални терминологични заемки в езика на икономиката. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 4-7.
Южнославянски лексически паралели. – В: Славистични студии. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1963, с. 69-81.
Двутомният руско-български речник в памет на Д. Благоев. Рец. за: Руско-български речник. София, Наука и изкуство, 1960. – Език и литература, 1962, № 4, с. 91-96.
За руските думи и русизмите в академическия „Речник на чуждите думи в българския език”. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 39-51.
Лексикални калки в българския книжовен език, възприети от руския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 5, с. 24-34.
Международна лексика от гръцки и латински произход, възприета в българския книжовен език чрез руски език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 136-143.
Някои особености на руските пространствени предлози в сравнение с българските. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 289-298.
Някои семантични особености на русизмите в българския книжовен език с оглед на лексикографското им представяне. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 76-86.
Постижения и проблеми на руско-българската лексикография: (По повод на второто издание на двутомния Руско-български речник). – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 104-115.
Руско-българските езикови контакти и въпросът за типологизацията на русизмите в българския език. – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 121-126.
Русские лексические заимствования в болгарском языке и некоторые вопросы обучения русскому языку. – Болгарская русистика, 1984, № 6, с. 64-68.
Семантично взаимодействие в лексиката на българския и руския език. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 75-82.
Тематичен руско-български речник. – Учителско дело, № 101, 26.ХІІ.1961.
Типология на русизмите в българския книжовен език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 207-217.
Фотиновият триезичен речник. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 5-16.
Синонимия. Опит за вътрешно определение. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 2. Шумен, ШУ „Еп. Константин Преславски”, 1996, с. 60-65.
Проблеми на дефинирането. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 97-102.
Аксиологизм ориентальных заимствований в болгарском языке и проявление тенденции сохранения „энергии” слова. – В: Русская и сопоставительная филология 2008. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 27-31.
Аксиологическая маркированность болгарских фразеологизмов-алогизмов с компонентом-турцизмом. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 423-431.
Болгарско-татарские аппроксиматы. – Съпоставително езикознание, 2010, № 3.
Болгарско-татарские аппроксиматы: аксиологический аспект. – В: Тенишевские чтения 2008. Сборник научных статей. Казань, ТГГПУ, 2008, с. 61-74.
Ориентализмы в лексике и фразеологии болгарского языка в сопоставление с татарским языком. Казань, „Алма-Лит”, 2007. 330 с.
Някои въпроси при изследването на арабските думи в българския език. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 66-69.
Рец. за: Николова, Цветанка. Честотен речник на българската разговорна реч. София, „Наука и изкуство”, 1987. 238 с. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 98-101.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 133-136.
Случи се да ни се случи. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 868-873.
Хиперизмите – чуждици (главно с оглед езика на медиите). – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 122-129.
За диалектната стилизация на художествената литература. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 475-482.
За някои словообразувателни иновации и тенденции при образуването на съществителни имена в българската книжовно-разговорна реч. – Български език, 1985, № 6, с. 532-538.
Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с. – Български език, 1988, № 1, с. 79-82.
За произхода и значението на някои номинативно-отглаголни междуметия. – Български език, 1975, № 6, с. 551-553.
Императивни (повелителни, подбудителни) междуметия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 107-119.
Императивни междуметия в българския език. – Език и литература, 1987, № 6, с. 80-90.
Междуметията в съвременния български книжовен език. Т. 1-2. Дисерт. София, 1977. 546 с.
Някои фонетични и морфологични особености на междуметията. – Език и литература, 1977, № 5, с. 80-83.
Синтактични особености и функции на междуметията. – Език и литература, 1975, № 6, с. 12-22.
За нуждата от речник на терминологията в ЕС. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 175-178.
Лексикални контактови средства в чешки и български език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 72-80.
Ценен труд по стихознание. Рец. за: Филипова, София. Речник по стихознание. София, ИК „Петър Берон”, 2004. 287 с. – Български език и литература, 2005, № 5, с. 73-76.
Лексико-семантични групи в границите на семантичната категория темпоралност. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 12-16.
Структура на фразеологизмите в творчеството за деца на Ангел Каралийчев. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, ХХХІХ, 2002, № 1, с. 40-44.
Наблюдения върху образуването на технически термини в полски, руски и български език. – Български език, 1966, № 2, с. 152-157.
Характеристика на научната терминология в областта на взаимозаменяемостта и техническите измервания в българското машиностроене. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 870-877.
Nomina agentis в съвременната българска машиностроителна терминология. (В сравнение с някои славянски езици). – Български език, 1969, № 4-5, с. 355-365.
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57.
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443.
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227.
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167.
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142.
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174.
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485.
Омоними в съвременния български книжовен език, получени по словообразувателен път. Дисерт. София, 1979. 341 с.
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980.
Рец. за: Кюркчиев, Тома, Н. Кюркчиева. Румъно-български речник. София, 1994. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 110-111.
Оценъчни фразеологични единици в български, новогръцки и полски език. Дисерт. София, 2003. 241 с.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с. – Български език, 1989, № 1, с. 94-97.
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353.
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73.
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119.
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14.
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50.
Nomina agentis – значение и функция в текст. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 18-22.
Nomina agentis в текста. – In: Słowotwórstwo i tekst. Warszawa, SOW, 2007, s. 9-17.
Българската възрожденска лексикография и нейното значение при изграждане на книжовната лексикална система. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 18-19.
Да или не на едно явление в спортната терминология. – Отечествен фронт, № 10850, 6.VІ.1980.
Двусъставни субстантивни конструкции в съвременния български книжовен език (към въпроса за езиковата номинация). – Изв. на ИБЕ, ХХVI, 1985, с. 81-133.
За апозитивните сложни названия в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 531-539.
За някои нови явления и тенденции в изграждането на лексикалната система на съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 74-80.
За общото и разликата в семантиката на две прилагателни (забележителен и бележит). – Български език, 1973, кн. 6, с. 600–601.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 164-167.
За словообразователната и лексикална характеристика на някои видове nomina agentis в съвременния български език (с оглед представянето им в тълковен речник). – В: Славистичен сборник. София, 1978, БАН, с. 129-136.
„Не обичам дълго кафе и русо кафе. Пия само късо кафе”: три нови словосъчетания в българския език. – Българска реч, 1995, № 3, с. 41-42.
Болестите като специфична семантична област и тяхната метафоризация. – Българска реч, 2001, № 1, с. 38-41.
За словообразувателната и лексикална интерпретация на някои интернационализми в славянските езици. – В: Международный научный симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире”. Труды и материалы. Москва, МГУ 24-26 марта 2009. Москва, 2009, с. 94-95.
За съкровената любов на Найден Геров към българския език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София. АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 9-10.
Изграждане на книжовна лексика в българския език през Възраждането. – Изв. на ИБЕ, ХХV, 1983, с. 5-30.
Изграждане на лексикалната система на съвременния български книжовен език (с оглед към словообразувателната номинация). – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 90-96.
Богат и многостранен творчески път. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 9-14.
Към въпроса за сложните съществителни в езика на Неофит Бозвели. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 579-588.
Към проблема за семантиката на производната единица (с оглед представянето ѝ в тълковен речник). – В: Проблеми на съвременното българско словообразуване. София, БАН, 1988, с. 121-136.
Начало и развитие на научния стил в новобългарския книжовен език и отразяването на този процес в словообразуването. – Български език, 1980, № 1, с. 40-44.
Об отношении между словообразовательным и лексическим значениями производного слова. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. 2. Warszawa, SOW, 1999, с. 97-101.
О словообразовательной и лексической интерпретации некоторых интернационализмов в славянских языках. – В: Новые явления в славянском словообразовании: система и функционирование. Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Изд. Московского университета, 2010, с. 90-99.
БАЛТОВА, Юлия. Особеност на новите езикови образувания (многословие или яснота). – Отечествен фронт, № 11007, 9.І.1981.
Още веднъж за темпоралността и девербативните названия за лица в български и полски език. – In: Studia gramatyczne bułgarsko-polskie. T. 2. Temporalność. Warszawa, 1985, s. 127-142.
Производните думи от категорията nоmina collectivа и техните словообразувателни парафрази (върху материали от някои славянски езици). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 200-208.
Рец. за: Деянова, Мария, Лили Лашкова, Емилия Пернишка, Дина Станишева. Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 39-44.
Словообразовательное значение в структуре лексикографической дефиниции производных слов. – In: Neue Wege der slavistischen Wortbildungsforschung. 2. Tragung der Internationalen Kommission für slavische Wortbildung, Magdeburg, 9-11.10.97. Renate Belentschikow (Hrsg.). Sonderdruck. Frankfurt am Main, Peter Lang, 1999, рр. 129-136.
Словообразуване и лексикография. – В: Славистика. Синхрония и диахрония. Сборник статей к 70-летию И. С. Улуханова. Москва, 2006, с. 170-178.
За българо-сърбохьрватските апроксимати. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 51-58.
Из болгарской лексикологии и лексикографии. 1. битов. 2. покана. – Советское славяноведение, 1969, № 4, с. 76-80.
Словообразуване, лексикология, лексикография – взаимовръзка и взаимна обусловеност. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 279-289.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 93-99.
Словообразувателното значение в лексикографската дефиниция на производната дума. – В: Горизонты современной лингвистики. Традиция и новаторство. Сборник в честь Е. С. Кубряковой. Москва, 2009, с. 444-450.
Сложните думи и композицията като елементи за изграждане на книжовна лексикална система в българския език през Възраждането. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 225-233.
Сложните съществителни nomina abstracta в българския книжовен език от периода на Възраждането (лексикално-семантичен анализ). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 7-51.
Сложните съществителни имена в българския книжовен език през епохата на Възраждането. (Словообразователно-семантичен и функционален анализ). Дисерт. София, 1978. 352 с.
Улога творбеног значеньа код дефинисаньа изведених у jедноjезичком описном речнику. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. 26/2. Београд, Међународни славистички центар, 1997, c. 339-342.
Процесите на глобализация и книжовноезиковите тенденции в словообразуването на славянските езици. – Списание на БАН, 2004, № 2, с. 7-13. 
Френски думи в лексиката на спорта и игрите. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 1, с. 42-43.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 98-100.
Етимологията на сленга като семантична проблематика. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 46-55.
Лексикалната субстантивация в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
Обратното транскодиране като словообразувателен модел в българския младежки сленг. – Съпоставително езикознание, 1992, № 1, с. 36-41.
Опит за семантичен анализ на някои жаргонни думи от играта на топчета. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 36-40.
Отношението между френското арго и българския сленг като лексикографски проблем. – Съпоставително езикознание, 1991, № 5, с. 30-35.
За съкращаването на думите и изразите. – Български език, 1973, № 3-4, с. 236-242.
За морфологичното приобщаване на глаголните заемки, навлизащи в българския език под влияние на компютърните технологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 583-587.
За феномена мисленик. – Език и литература, 1996, № 5-6, с. 170-173.
Съпоставка на предлозите за време в българския и китайския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 196-202.
Относно Нов правописен речник на българския език. Рец. за: Нов правописен речник на българския език. Отг. ред. Валентин Станков. София, 2002, „Хейзъл”. 1069 с. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 55-59.
Рец. за: Учебен речник-минимум по български език. София, Академия за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП, 1988. 389 с.
Взаимоотношенията на турците и българите в периода на Османската империя, отразени в български прецедентни текстове. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 114-125.
Механизми и причини за формиране на нови фразеологизми в българския език. – Списание на БАН, 2008, № 6, с. 12-21.
Отношение болгар к грекам в прошедших веках, отраженное в фразеологизмах и паремиях. – Rossica Olomucensia, 2006, № 3, s. 727-732.
Още един наръчник, предназначен не само за специалистите. Рец. за: Попова, Мария, Сия Колковска, Гинка Димитрова, Адриана Христова, Екатерина Петкова. Терминологичен речник по природни науки. София, „Наука и изкуство”, 2006. 462 с. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 345-346.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 31-33.
Речникът на Найден Геров – уникален паметник на българската култура. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 125-129.
Циганите през погледа на българите според прецедентните текстове в българския език. – Български език, 2009, № 2, с. 78-91.
Штрихи языческой картины мира, сохраненные в болгарских устойчивых словосочетаниях. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 199-204.
По-голяма точност в употребата на някои икономически понятия. – Български журналист, 1961, № 3, с. 18-20.
Рец. за: Петрова, Анастасия. Езиковата метафора и балканската картина на света. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003. 349 с. – Съпоставително езикознание, 2004, № 3, с. 153-154.
За лексикалните балканизми от турски произход в българския и в албанския език. – Македонски преглед, 2000, № 2, с. 121-130.
Общи лексикални балканизми от турски произход в български и албански. Дисерт. София, 2001.
Фразеологизмите в епистоларното наследство на Васил Левски. – Български език и литература, 2002, № 6, с. 26-32.
Стилистични въпроси при съставянето на речник на отделен писател. – Тр. ВПИ, ІІ, 1965, с. 143-159.
Синонимические и несинонимические противопостановления семантически близких слов. – Изв. на ИБЕ, ХV, 1967, с. 217-231.
Некоторые способы образования неологизмов в молодежном сленге современного болгарского языка. – Вестник Киевского университета, 1989, вип. 31, с. 56-60.
О некоторых особенностях инновационных изменений в болгарском языке 80-х гг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 152-154.
Лексичнi iнновацiï в сучаснiй болгарськiй мовi: на матерiалi 80-х рокiв. Диссерт. Киïв, 1993.
Лексичні інновації (на матеріалі болгарської мови 80-х років). Київ, Київський унiверситет, 1998. 189 с.
Влияние русско-болгарского языкового взаимодействия на процессы неологизации. – В: Русский язык и литература в обучении иностранных студентов. Киев, 1991, с. 79-83.
Гръцките думи в българския език. – В: Бернар, Роже. Българистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 341-351.
Две румънски думи от славянски произход, обратни заемки в български. – Български език, 1962, № 6, с. 534-537.
Заметки по болгарской лексикографии. – В: Славянская филология. Ленинград, 1969, с. 50-56.
За отразяване на вариантите в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 171-174.
Проблеми при съставянето на словника на „Сръбско-български речник”. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 116-122.
Френски думи в езика на изобразителните изкуства. – Год. ВИИИ „Н. Павлович”, 1967, с. 8-15.
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28.
Аспекти на калкирането в най-новия период от развитието на българския език. София, ИК „Галик”, 2005. 106 с.
Глаголи с валентност период в българския и полския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 17-25.
Деантропонимни съществителни в най-новата българска лексика. – В: Научни приноси в памет на професор Константин Попов. Материали от Научната конференция „100 години от рождението на проф. К. Попов”, София, 29-30 ноември 2007 г., Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 71-80.
Дефразеологизацията като източник на лексикални и семантични иновации в съвременния български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 131-142.
Един случай на неправилно калкиране. – Български език, 2004, № 4, с. 111.
Един тип неологизми универбати в българската разговорна реч (в съпоставка с руски). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 45-52.
Енантиосемията в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 317-322.
За един тип сложни прилагателни в словотворчеството на Блага Димитрова. – В: Език. Литература. Идентичност. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 522-526.
За някои мними авторски неологизми в творчеството на Иван Вазов. – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 203-205.
За някои неправилни или ненужни калки в компютърната терминология. – Български език, 2005, № 1, с. 117-118.
За някои нови интерсемантизми в славянските езици. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 102-108.
Интернационализация и неологизация (наблюдения върху неологизмите с компонент пост- / post- в българския и чешкия език). – В: Арнаудов сборник. Доклади и съобщения. Т. 2. Русе, „Лени Ан”, 2001, с. 187-189.
Интернационални и национални елементи в речниковия състав (аспекти на калкирането в съвременните славянски езици). – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 133-140.
Калкирането в най-новия период от развитието на българския и чешкия език. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 174-189.
Лексикални особености на българския и руския компютърен жаргон (С оглед на релацията стандарт – субстандарт). – Български език, 2005, № 4, с. 74-80.
Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, 2010, № 4, с. 7-20.
Неологизми универбати в българския и чешкия език. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 26-37.
Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 16-25.
Нова глаголна лексика в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 79-90.
БЛАГОЕВА, Диана. Нови фразеологични калки в българския език (в съпоставка с други славянски езици). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 149-153.
Пердуративните глаголи в българския и полския език – семантика и валентност. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, 1991, XIX, Филологии, № 1, с. 85-91.
Проблеми на изграждането на електронен корпус за лексикографски цели. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, UJČ AV ČR, 2008, s. 169-179.
Прояви на езикова игра в българския и руския компютърен жаргон. – Съпоставително езикознание, 2006, № 2, с. 5-13.
Рец. за: Недкова, Емилия. Фразеологично богатство в творчеството на Алеко Константинов. Русе, „Лени Ан”, 2003. 182 с. – Български език, 2004, № 1, с. 111-114.
Синонимия в компьютерном жаргоне болгарского и русского языков. – LiterNet, 16.01.2005, № 1 (62).
Съвременни подходи в българската неография (проблеми и перспективи). – Български език, 2008, № 1, с. 5-14.
Темпорални валентности на глаголите в българския и полския език. Дисерт. София, 1992. 203 с.
Универбизацията в най-новото славянско словообразуване (върху материал от българския, руския и чешкия език). – Съпоставително езикознание, 2003, № 3, с. 5-21.
Чуждоезикови влияния при семантичния развой на българската лексика в съвременния период. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 33-41.
Електронен корпус за целите на Речник на българския език – състояние и перспективи. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 277-286.
Някои проблеми на корпусната лексикография. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 113-121.
Семантична прозодия на някои групи каузативни глаголи в българския език (корпусно базирано изследване). – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 58-72.
LexyScan – софтуерно средство за работа с електронен корпус за лексикографски цели. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 233-243.
Българската академична лексикография в контекста на информационните технологии. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Електронизация на лексикографските ресурси. – Лексикографски преглед, 2009, № 10, с. 57-64.
Бележки върху Краткия българо-руски външнотърговски речник. Рец. за: Семенова, И. П., В. В. Севастьянов. Българо-руски търговски речник. Москва, „Внешторгиздат”, 1956. – Външна търговия, 1957, № 4, с. 25.
За думите, които спадат към категорията на състоянието в руски и български език. – Български език, 1955, № 1, с. 44-52.
За характера на обстоятелствените фразеологични съчетания. – Български език, 1956, № 1, с. 47-56.
Из историята на един русизъм в българския език (понастоящем). – Език и литература, 1963, № 2, с. 70-73.
Между прочим или между впрочем? – Език и литература, 1958, № 2, с. 152.
Проблеми при сравнително изучаване на българска и словашка лексика. – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Сравнително езикознание. Диалектология. Превод. София, БАН, 1983, с. 47-58.
Семантика на собствените и нарицателните имена. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 112-116.
Начини на подреждане на значенията на многозначните думи във връзка с начините на тяхното тълкуване. – Български език, 1961, № 3, с. 236-246.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Руски и западни езици, 1981, № 3, с. 59-62.
За българско-тюркските езикови връзки. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 177-183.
За предтурското тюркско влияние в българския език – още няколко прабългарски думи. – Български език, 1965, № 1, с. 3-17.
Съпоставителен анализ на португалския предлог роr и на неговите функционални еквиваленти в българския език при изразяването на причинни отношения. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 105-112.
Акад. Александър Теодоров-Балан като изследовател на художествената (естетическата) функция на българския език. – Български език, 2009, Приложение, с. 35-42.
Българската езикова картина на света в лириката на Иван Вазов. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 21-30.
Българската езикова картина на света в поезията на Иван Вазов. – В: Наследството Вазово. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 265-274.
Българската лексикографска и справочна литература и преподаването на български език като чужд. – В: В: Информационно-методический семинар преподавателей болгарского языка. Москва, МГУ, 1995.
Геровската традиция в българската лексикография на ХХ век. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 29-32.
Диалектна поетична лексика в „Предания заветни” от В. Марковски. – Български език, 1984, № 5, с. 402-415.
Думи с екс- и ес-. – В: Главоболия с чуждите думи. София, 1982, с. 81-83.
Един случай на огледална семантика (върху материали от възрожденски и фолклорни съновници). – Български език, 2010, № 4, с. 43-50.
Един учебен речник на чуждите думи. Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 42-44.
Емоционална лексика. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 26-29.
Етнолингвистичен, етнокултурен лингвострановедски подход при изследване на националноезиковата специфика на българската лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 223-231.
Етнолингвистични и етнокултурни приноси в българистичните книги на академик Николай Себастиянович Державин. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 221-229.
За характера на ключовите думи в съновниците като езикови и културни знаци. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 108-119.
Рец. за: Словарь поэзии Николы Вапцарова. Т. 1-2. Санкт-Петербург, 2004. 488 с. – Български език, 2005, № 3, с. 143-146.
Картина ли е езиковата картина на света. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 179-188.
Книжовно, регионално и диалектно в езика на Венко Марковски. – Списание на БАН, 1986, № 2, с. 46-51.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – Български език, 2006, № 3, с. 83-95.
Конотацията като лексикографски тип в многотомния Речник на българския език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 390-401.
Културният концепт в разбирането на Д. С. Лихачов. – Български език, 2009, № 1, с. 61-70.
Към въпроса за характера на отрицателната частица не в именното и глаголното словообразуване на съвременния български книжовен език (с оглед на представянето ѝ в голям тълковен речник). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 43-53.
Лексика за пресъздаване на историческата действителност в романа Летопис на смутното време от Вера Мутафчиева. – В: Словното богатство на българския език. София, „Народна просвета”, 1982, с. 65-67.
Лексикалното богатство на Предания заветни от Венко Марковски (лексико-семантичен и стилистичен анализ на текста). Дисерт. София, 1988. 339 с.
Лексикографската дефиниция като мит и митология. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 31-44.
Лексикографски академизъм и енциклопедизъм. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А-Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 9-13.
БОЖИЛОВА, Мая. Лексикографско представяне на език на автор (писател, поет, публицист). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 350-398.
Някои наблюдения върху глаголите от чужд произход, завършващи на -ирам / -изирам, с оглед на видовата им определеност. – Български език, 1984, № 4, с. 368-372.
Някои особености в езика на Предания заветни от Венко Марковски. – Български език, 1985, № 4, с. 322-330.
Някои особености в семантиката на имената за лица с оглед на тяхното лексикографско представяне. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 51-67.
От Вавилонската кула до двуликия Янус. (Опит за антропологична таксономия на българската езикова картина на света). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 93-106.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, 1983, № 3, с. 207-211.
Прагматична храктеристика на българската лексика в многотомния Речник на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 73-82.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Българското речниково дело през възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 107-109.
Речникът на език на автор като специфичен лексикографски жанр. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 2. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, 312-330.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 76-88.
Речникът на Найден Геров – лексикографско огледало на българската езикова картина на света. – Списание на БАН, 2001, № 2, с. 27-35.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Български език, 2003, № 1, с. 6-18.
Речникът на националния език като познание и самопознание. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 22-41.
Речникът на Тодор Коджов и някои проблеми, свързани със заемането на чуждите думи в българския език от епохата на Възраждането. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 51-66.
Сборникът на Братя Миладинови в поетичния свят на Венко Марковски. – В: Братя Миладинови и българската култура, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 111-119.
Семантичният обем на поетичната дума. – В: Идея, творчество, красота. София, „Наука и изкуство”, 1989.
Тълковният речник като „машина на времето“ (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – В: Езиковедски проучвания в памет на проф. Й. Заимов. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, с. 129-139.
Тълковният речник като „машина на времето” (лингвистична относителност, жанрова типология и лексикографски метод). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 17-24.
Четирите годишни времена в речниците на Владимир Дал и Найден Геров. – Българска реч, 2002, № 1, с. 18-27.
Эстетические значения и эстетические коннотации в современном болгарском языке. – В: Актуальные проблемы славянской филологии. Москва, МГУ, 1993, с. 34-41.
Професионално за академичната и комерсиална лексикография. (Еднотомният тълковен речник на съвременния български книжовен език). – Български език, 2008, № 1, с. 26-32.
Думата вино като етнокултурен ключ в европейските езици (върху материали от български, полски, руски, английски, и френски). – В: Виното в етнокултурата и литературата. Шумен, УИ „Св. Константин Преславски”, 2002, с. 270-285.
Към борбата за чистота на езика ни. – Български език, 1957, № 6, с. 551-555.
Безсуфиксните substantiva deverbalia с префиксна мотивираща лексикална единица в съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 179-183.
Неописани явления от плана на функцията на категорията роднински имена. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 42-50.
Семантика на едно прилагателно в творчеството на Христо Смирненски. – Език и литература, 1975, № 3, с. 60-63.
О некоторых инновационных процессах, обусловленных взаимодействием русского и болгарского языков на современном этапе. – Вестник Киевского университета, 1990, вып. 32, с. 89-94.
Из историята на verba dicendi в руския и българския език. – Език и литература, 1967, № 3, с. 33-52.
Лексико-семантические варианты значений базальных основ глаголов с корнем говор-, каз-, рек- в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Вестник Киевского университета, 1983, № 25, с. 107-111.
Некоторые verba dicendi в русском, болгарском и сербохорватском языках. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 12-16.
Български език с вестникарски сос: гастрономическите познания на българина и езикът на съвременната публицистика. – В: Трапезата в културата на българи и сърби / Трпеза у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 38-46.
В света на българските предлози. Велико Търново, „Фабер”, 2007. 139 с.
Графичните оказионализми в медиите и рекламата. – Тр. ВТУ, ХХХIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 227-256.
За някои проблеми на оказионалното словообразуване в българската научнофантастична литература. – Проглас, 1993, № 3, с. 100-111.
За някои чуждоезикови елементи в съвременното оказионално словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 308-313.
За оказионалното словообразуване в българския език (Контаминация, вставъчно словообразуване и междусловно налагане). – В: Българистични проучвания. Т. 10. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2005, с. 141-154.
Значението на оказионализмите и контекстовите фактори за разбирането им. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 77-82.
Индивидуално-авторска омонимия и каламбур. – Тр. ВТУ, ХХХI (за 1995), кн. 2, 2001, с. 245-250.
(Не)съществуващи думи: Оказионализмите в медийния текст. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 124 с.
(Не)съществуващи думи: Оказионалното словотворчество. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2007. 216 с.
Оказионализми от собствени имена. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, 2002, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, с. 228-235.
Оказионализмите в заглавията на български и полски публицистични материали. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 307-314.
Оказионализмите като разговорен маркер в читателски писма. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, „Фабер”, 2004, с. 53-58.
Оказионални думи, образувани от словосъчетания и изречения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Оказионалност и реклама. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 269-277.
Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозофски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 7-19.
Оказионалното словотворчество и прекъсването в словообразувателните вериги. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 353-359.
Особености на словообразувателното гнездо с връх мутра. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей (Jordanka Marinova. Studia in honorem septuagenarii eirus jubilaei). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 206-217.
Промени в лексиката във връзка с икономическите процеси. – В: Икономиката и развитието на обществото. Т. 5. Сборник доклади от международна юбилейна научна конференция, юни 2000. Варна, УИ на Иконом. унив., 2002, с. 57-62.
Професор Русин Русинов и приносът му в българската лексикология. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 65-67.
Прояви на оказионалност в медийното пространство. Дисерт. Велико Търново, 2006. 378 с.
Редеривацията като начин за оказионално словообразуване (Върху материал от масмедите и рекламата). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 372-384.
Рец. за: Недкова, Емилия. Помагало по фразеология на българския език. Русе, „Лени Ан”, 2009. 128 с. – Проглас, 2009, № 2;
Свое и чуждо сред оказионализмите (върху материал от българския език). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 123-131.
Феминативите – между неологичното и оказионалното. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 59-70.
Фразеологията в рекламния текст. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 142-148.
Влияние русского языка на язык и стиль болгарских писателей и публицистов в конце ХІХ и в начале ХХ в. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, с. 144-148.
Лексико-семантическая ассимилация русизмов в болгарском литературном языке. – Болгарская русистика, 1978, № 2, с. 53-66.
Формиране и стабилизиране на обществено-политическата и социално-икономическата лексика в българския език под влияние на руски език. – Науч. тр. ВИИ, ІІ, 1972, с. 309-355.
Лексемата Великден като център на лексикотематично поле в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 62-70.
Български и полски фразеологични единици, свързани с акта на вярата и с християнския етичен кодекс. – Проглас, 2006, № 1, с. 33-56.
Езиков образ на извънезиковата реалност. Фразеологична интерпретация на света. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 188-193.
Познавателният потенциал на българските и полски фразеологични единици с лексикален компонент дявол. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 98-104.
Фразеологични единици, свързани с християнството. Българско-полски паралели. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 160 с.
Фразеологичният елемент от езиковия образ на българския поп. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 193-199.
Рец. за: Маринова, Вера, Събка Вълкова. Българско-арабски речник. София, 1988. – Филология, 1993, № 27-28, с. 201-203.
Промяната в семантиката на думите – неразривна част от езиковата култура на съвременния българин. – Год. Трак. унив., ІІ, 2001, с. 81-90.
Речникът на Найден Геров. – В: Боров, Тодор. Книга и литература. София, 1981, с. 223-243.
Глаголно-именните устойчиви съчетания – развиваща се категория в съвременните славянски книжовни езици. (Върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 38-40.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – Език и литература, 1979, № 1, с. 68-71.
Детерминологизация, езиково строителство и езикова култура. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 143-148.
За характеристиката на възрожденската лексика. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. София, БАН, 1987, с. 283-289.
Неуместна употреба на производни думи вместо произвеждащи. – Български език, 1977, № 3, с. 225-226.
Метафората и връзката пространство – време с примери от френския и българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 164 с.
Понятието за пространство с оглед езиковото му обозначаване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 3-19.
Предлози, обозначаващи топологични релации във френския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 11-23.
Рец. за: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978. 179 с. – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 78-80.
Относно въпроса за паронимите в българския език. – Български език, 1989, № 1, с. 51-55.
Рец. за: Алмалех, Мони. Българско-ивритски разговорник. София, „Труд”, „Прозорец”, 2002. 248 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 127-128.
Рец. за: Манолова, Лилия. Речник на лингвистичните термини в българския език. София, „Наука и изкуство”, 1999. 202 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 178.
Рец. за: Минчева, А. и др. Френско-български речник / Dictionnaire fraçnais-bulgare. Под общ. ред. на Асен Чаушев. София, „Наука и изкуство”, 2002. 1493 с. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 143-146.
Рец. за: Пашов, Петър, Мария Пашова. Правописен речник на българския език. Пловдив, ИК „Хермес”, 2000. 470 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 123-124.
Рец. за: Пашова, Галина, Борис Наймушин, Бисерка Велева. Речник на чуждите думи в българския език. Пловдив, „Хермес”, 2001. 757 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 124-126.
Рец. за: Попова-Велева, Иванка, Радостин Тонев, Владимир Драгнев. Нов учебен френско-български и българско-френски речник / Dictionnaire français-bulgare et bulgare-français. Велико Търново, „Слово”, 2004. 796 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 124-125.
Рец. за: Радева, Василка. Български тълковен речник. Пловдив, ИК „Хермес”, 2004. 823 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 115-116.
Рец. за: Стоянов, Красимир. Обществените промени (1989-1996) и вестникарският език. София, Международно социолингвистно дружество, 1999. 320 с. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 112.
Рец. за: Френско-български речник / Dictionnarie français-bulgare (sous la direction d’Assen Tchaouchev). Sofia, „Naouka i Izkoustvo”, 2002. 1493 p. – Fréquences francophones, 2003, № 2, pp. 52-54.
Тези коварни пароними… – Български език, 1979, № 5, с. 432-434.
Българска ботаническа номенклатура и терминология. Част I. Номенклатура на водорасли, гъби и лишеи. – Год. СУ. Биол. фак., LXXXV, 1994, кн. 2, с. 155-163.
Румънската лексика у Вазов. – Библиотека, 1999, № 5, с. 85-87.
За лексиката от чужд произход в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 403-407.
Методи за тълкуване на думите. – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 201-222.
Нови българо-френски речници. Рец. за: Мавров, Бл. Dictionnaire bulgare-francais. София, „Народна книга”, 1949. 740 с.; Яранов, Атанас. Българо-френски речник. София, „Наука и изкуство”, 1949. 744 с. – Български език, 1952, № 1-2, с. 144-147.
Проблеми на фразеологията в българската лексикология (Българското езикознание през периода 1944-1969). – Български език, 1969, № 4-5, с. 384-388.
Проф. Ст. Стойков и българската лексикология и лексикография. – Български език, 1970, № 1, с. 57-58.
Спорт и речник. – Физкултура и спорт, 1958, № 2, с. 17.
Употреба на предлог на в българския книжовен език. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 93-120.
Актуализация на диалектното в книжовната реч. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет”. Доклади. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 5-10.
Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. 367 с.
Българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1986. 297 с.
Българският книжовен език през ХХ в. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVI, 1998, № 1, с. 17-24.
Диалектната лексикография в България. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 27-35.
Диалектни названия на някои части на облеклото. Названия на престилката в българския език. – Език и литература, 1967, № 6, с. 69-75.
Динамични процеси в лексикалния състав на българския език. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 7-17.
Динамични тенденции в лексикалния състав на българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 7-15.
Езикът на младите. Тарикатският жаргон. София, 1966. 34 с.
За лингвистичния статут на българското просторечие. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 14-20.
За наречията нявга, нивга и сявга. – Език и литература, 1992, № 4, с. 38-39.
За поетическите неологизми. – Български език, 1975, № 5, с. 420-427.
За поетическите неологизми. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 312-319.
За произхода и употребата на колчем. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 42-54.
За тарикатския жаргон. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 122-134.
Забранено за малолетни. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 23-31.
Заемане на чужди думи и борбата срещу тях. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 84-98.
Зооними в българските диалекти. – Език и литература, 1993, № 5-6, с. 15-19.
Към характеристиката на лексикалната конверсия. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 91-95.
Лексикални стилистични пластове в книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 122-131.
Лексикално-стилистични пластове в книжовния език. – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 110-119.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език, 2005, № 5, с. 5-15.
Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 56-66.
Нов успех на българската лексикография. Рец. за: Пашов, Петър, Христо Първев. Правоговорен речник на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1975. 1022 с. – Литературен фронт, № 16, 15.ІV.1976, с. 2.
Отглаголните съществителни в ранната проза на Иван Вазов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 175-182.
Поетическите думи в българската лексика. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 33-38.
Промени в речниковия състав на българския език. – Език и литература, 1994, № 3, с. 1-8.
Рец. за: Koseska, Violetta. Bułgarskie słownictwo meteorologiczne na tle ogólnosłowiańskim. Warszawa, 1972. 378 s. – Език и литература, 1973, № 3, с. 94-97.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Советское славяноведение, 1975, № 3, с. 119-121;
Рец. за: Дзидзилис, Христос. Фонетични проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с. – Език и литература, 1992, № 2, с. 140-142.
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Трето преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1958. 597 с. – Език и литература, 1958, № 6, с. 472-475.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 1. София, „Български писател”, 1954. 160 с. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 146-149.
Стилистични разслоения на речника и лексикалната норма. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 87-93.
Съществува ли младежки жаргон в София? – София, 1982, № 2, с. 13-15.
Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. Учебник за студенти от филологическите факултети и педагогическите институти. София, „Петър Берон”, 1998. 655 с.
Заемките в съвременния български език – обогатяване или обезличаване? – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 268-276.
Болгарско-русский словарь по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 101-106.
Концептуальные основы создания учебного болгарско-русского словаря по международному туризму. – Чуждоезиково обучение, 2001, № 3-4, с. 98-100.
О полисемии в терминологии туризма. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 237-244.
О значении и употреблении глагольной приставки за- в русском и болгарском языках. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1983, с. 84-95.
По въпроса за полисемията и синонимията в техническата терминология върху материал от електротехническите специалности. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1976, № 7, с. 135-144.
За израза алфа и омега. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
За израза геена огнена. – Църковен вестник, № 14, 9-22.VІ.1997, с. 5.
За израза давам лептата си. – Църковен вестник, № 4, 16-28.ІІ.1999, с. 5.
За израза книга, запечатана със седем печата. – Църковен вестник, № 11, 1-15.VІ.1999, с. 5.
За израза лобно място. – Църковен вестник, № 19, 02- 05.ХІІ.1997, с. 4.
За израза ни една йота. – Църковен вестник, бр. 1, 01-15.І.1998, с. 6.
Из лексиката на романа Преспанските камбани от Димитър Талев. – Дарба, 1999, № 6, 11-14.
Изрази от библейски произход в съвременния български език. – Родна реч, 1998, № 1, с. 41-44.
Изразът вълк в овча кожа. – Църковен вестник, № 3, 01-14.ІІ.1998, с. 3.
Изразът за паница леща. – Църковен вестник, № 2, 16-31.І.1998, с. 5.
Изразът манна небесна. – Духовен дом, № 3, март 1998, с. 10.
Изразът мерзост на запустението. – Църковен вестник, бр. 13, 26.V-8.VІ.1997, с. 4.
Още веднъж за камилата и иглените уши. – Проглас, 1998, № 3-4, с. 171-175.
Срещу ръжен не се рита. – Духовна култура, 2003, № 10, с. 12-17.
Фразеологизми от библейски произход в съвременния български език. – Дарба, 1998, № 9-10, с. 15-23.
Фразеологизми с името на кръста. – Духовен дом, № 4, април 1998, с. 10.
Бележки върху езика и стила. (Семейството на тъкачите от К. Калчев). – Септември, 1957, № 4, с. 173-175.
Български лексикални неологизми. – Език и литература, 1983, № 3, с. 82-88.
Евфемистична перифрастична синонимика на специфична лексика в съвременния ни печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 206-209.
За българската медицинска терминология. – Здравен фронт, № 6, 9.ІІ.1974.
Законът за икономия на изразните средства в публицистиката. – Език и литература, 1976, № 4, с. 52-57.
Записки по стилистика. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1975. 306 с.
Лексико-фразеологични словашко-български паралели във възрожденския фолклор. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІ, 1994, № 1, с. 265-269.
Начини за образуване на притежателни прилагателни имена. – Език и литература, 1978, № 4, с. 127-129.
Недостатъчно описани български наречия от словообразователния тип здравата, умната. – In: Studia z Filologii Polskiej i Słowiańskiej. Т. XIV. Warszawa, 1974, s. 143-148.
Неополитически речник. – Народен глас, № 33, 12.ІV. 1991.
Няколко лексикални белоруско-български паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 35-37.
Пряка и преносна употреба на думите. – Народен глас, № 13, 19.І.1990.
Стилове на книжовната българска реч. – В: Въпроси на езиковата култура. София, „Народна просвета”, 1972, с. 99-121.
Чуждите думи в българския език днес. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1995, с. 29-34.
Чуждиците. – Вечерни новини, № 181, 14.09.1979.
Из българо-румънските лексикални връзки. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 36-38.
Вопросы сопоставительного описания русского и болгарского языков. София, „Наука и изкуство”, 1982. 184 с.
Опозицията статичност-нестатичност на глаголите лежа, седя, стоя и двувидовите им съответници. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 67-72.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Болгарская русистика, 1980, № 3, с. 92-94.
Веществените съществителни в количествен аспект (Езикови средства за изразяване на дискретност на веществения континуум). – Български език, 1990, № 2, с. 114-120.
Взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика в теоретичен и приложен аспект. – В: Българистични проучвания. Т. 6. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, ПИК, 2000, с. 15-28.
Езикът на Гео Милев и Гео Милев за езика. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 9-21.
За взаимодействието между лексикалната и граматичната семантика като лексикографски обект. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 61-70.
За лингвистичните основи на тълковните речници. Доброжелателен отговор на една рецензия. – Език и литература, 1996, № 2, с. 133-137.
По въпроса за морфологичните особености на някои типове сложни съществителни от мъжки род. – Език и литература, 1987, № 1, с. 77-86.
Познанието в езика на българите. Велико Търново, „Фабер”, 2005. 436 с.
Приносът на Гео Милев за интелектуализацията на българския книжовен език (върху материал от критическите му съчинения). – Език и литература, 1989, № 5, с. 69-76.
Рец. за: Попова, Мария. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 544 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 4-5, с. 177-179.
Стилистика и лингвистика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009. 266 с.
Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с.
Функционално взаимодействие между граматичната и лексикалната семантика в съвременния български език. – Проглас, 1992, № 1, с. 21-26.
Художественият и езиковият свят на Веселин Ханчев. – В: Майстори на българското художествено слово. София, Велико Търново, „Анубис”, „Абагар”, 1996, с. 297-305.
Рец. за: Генова, Дафина. За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с.187-189.
Към въпроса за конотативното значение. – Език и литература, 1988, № 1, с. 98-104.
Родова адаптация на англицизмите в българския и немския език. – Българска реч, 2004, № 3, с. 23-30.
Рец. за: Генадиева, Зара, Кети Ничева, Сийка Спасова, Кристалина Чолакова. Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с. – Български език, 1968, № 2-3, с. 288-291.
Съпоставително разглеждане на съществителните имена в българския език и хинди. Дисерт. София, 1984. 171 с.
Още по въпроса за речниковата антонимия. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Стилистична функция на речниковите антоними. – Български език и литература, 1977, № 5, с. 3-8.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 173 с. – Чуждоезиково обучение, 1988, № 6, с. 53-54.
Езикът на науката. – Списание на БАН, 2006, № 2, с. 36-39.
Фразеологическая эквивалентация как проблема контрастивной лексикографии. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 30-35.
Към историята на една турска заемка в българския език. – Български език, 1963, № 1, с. 54-56.
БЪЛГАРСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 458 с.
БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО. Поредица „Знание за езика”. Т. 3.София, „Народна просвета”, 1982. 160 с.
Словашко-български междуезикови паралели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХ, 1982, № 5, с. 163-171.
Съпоставително проучване на клишето в българския и чешкия публицистичен стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 57-67.
Португалски думи в българския език. – Вечерни новини, № 7529, 29.ІV.1976.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, 129-134 с.
Прояви на езиковата динамика в съвременния български и съвременния чешки език. – В: Бъчваров, Янко. Чешкият език в славянски контекст. София, 1996. 228 с.
За „смешните” български пословици и поговорки. – Език и литература, 2007, № 1-2, с. 126-137.
Опыт сопоставления соматической фразеологии в славянских языках. – Труды Самарк. университета. Вопросы фразеологии, 1975, № 9, с. 157-162.
Към въпроса за вторичната номинация на качествените прилагателни имена в българските диалекти. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 163-168.
Към въпроса за сравнителното изследване на славянската лексика. – Български език, 1996, № 5, с. 22-24.
Насоки в сравнителното лексикално проучване на сродните езици. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 234-240.
Приносьт на Неофит Рилски за сьвременната българска диалектна лексикография. – Български език, 1989, № 6, с. 501-506.
Редки и остарели думи в българския народен епос. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 147-151.
Употреба на лексикални диалектизми в творчеството на Й. Радичков. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 226-232.
Към въпроса за сравнителното проучване на омотематичните имена в български и словашки език. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 42-47.
Личното творчество на българските писатели като източник за Български диалектен речник. – Български език, 1990, № 2, с. 173-178.
Народните земеделски термини у българите и тяхното историческо значение. – Български език, 1956, № 1, с. 36-46.
За някои местоименни проблеми при превода между българския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 4-5, с. 135-138.
За някои семасиологични и ономасиологични аспекти на описанието на еквивалентни отношения в немскo-български и българско-немски речници. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 225-232.
Новият немски правопис и някои актуални проблеми на немско-българските речници. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 481-487.
Прилагателни за цвят и изведени от тях глаголи в съвременния български език в съпоставка с немския. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 69-79.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 104-110.
Проблеми на развитието на социалната лексика в съвременния български език. – Език и литература, 1984, № 4, с. 82-88.
Размисли за „възраждането” на един излязъл от употреба термин в съвременната българска правна лексика и някои лексикографски проблеми. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 85-91.
Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 48-59.
Гостоприемството в полската и в българската лексика и фразеология. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 87-96.
Норми на морално поведение и народен етикет, отразени в българските, полските и руските пословици. – Български фолклор, 1986, № 4, с. 32-38.
Исторически бележки за някои думи, заети от западните езици в български. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 537-543.
Към историята на италианските заемки в български (1762-1860). – Год. СУ. Филолог. фак., І (за 1956-1957), 1958, с. 201-321.
Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици. – Год. СУ. Филолог. фак., LIV, 1960, № 2, с. 171-280.
Към историята на някои заети думи, които означават части на облеклото. – Български език, 1960, № 1, с. 21-36.
Към историята на романизмите в български. – Български език, 1968, № 4-5, с. 390-399.
Ранните заемки от английски език в български. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LХV, 1972, № 1, с. 295-324.
Ранните заемки от френски език в български. – Български език, 1961, № 3, с. 193-208.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1800-1856. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1966, с. 135-195.
Ранните заемки от френски език в български. Анализ на лексиката 1857-1870. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LXI, 1967, с. 279-353.
Ранните заемки от френския език в български (исторически увод). – Год. СУ. Филолог. фак., LІХ, 1965, с. 167-206.
Авторски преобразования на фразеологизми в публицистиката на Георги Димитров. – Език и литература, 1982, № 4, с. 41-46.
Двойки думи в българския език като фразеологични единици. – Език и литература, 1974, № 3, с. 64-69.
За езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1972, № 3, с. 1-12.
За някои случаи на структурно моделиране във фразеологията на българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За някои фразеологизми с повторения в български, руски и немски език. – Бюлетин, 1977, № 3, с. 49-57.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 297-303.
Фразеологични единици с компонент глагол за движение. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 393-398.
За структурата на устойчивите двойки думи в българския език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 83-90.
За структурната класификация на фразеологизмите в българския език. – Език и литература, 1978, № 5, с. 90-93.
За тематичната класификация на фразеологизмите в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. София, БАН, 1987, с. 336-346.
За фразеологичното богатство на езика на Георги Димитров (изследвано от аспекта на фразеологията, стилистиката и теорията на текста) – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХV, 1985, № 1, с. 5-39.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с. – Съпоставително езикознание, 1988, № 3, с. 67-69.
Синонимические ряды как средство типологизации соответствий в двуязычном фразеологическом словаре. (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 18-20.
Фразеологизми с ни – ни в българския, руския и немския език. – Съпоставително езикознание, 1980, № 6, с. 46-51.
Рец. за: Илиева, Ана, Харалд Хелман. Немско-български речник на понятията в чуждоезиковата методика. София, 1984. – Чуждоезиково обучение, 1986, № 3, с. 63-65.
Шкалирование и полилингвальное сопоставление словарно-фиксированной эмоционально-оценочной лексики в источниках и в речи. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІ, 1999, № 1, с. 415-422.
Бележка върху синтактичния строеж на българските пословици. Пословици с елиптична структура. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 293-310.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Език и литература, 1993-1994, № 2, с. 145-147.
Значение и стилистична употреба на умалителните съществителни имена в съвременния български език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 2, с. 30-40.
Значение и употреба на умалителните наречия в български език. – Български език и литература, 1975, № 1, с. 3-12.
Значение и употреба на умалително-оценъчните прилагателни в книжовния български език. – Български език и литература, 1972, № 5, с. 3-17.
Использование частиц для выражения пересказывания в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 185-199.
Наречия с суффиксом субъективной оценки в русском и болгарском яыках. – Бюлетин, 1977, № 6, с. 9-22.
Национално-културна специфика на вербалното комуникативно поведение на българи и руси при поздрави, пожелания и честитяване. – Съпоставително езикознание, 2007, № 1, с. 5-12.
Перевод как средство выявления расхождений между близкородственными языками. – Болгарская русистика, 1975, № 3, с. 38-41.
Перевод русских уменьшительных прилагательных на болгарский язык. – В: Первая национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. София, 1973, с. 21-28.
Перевод русских уменьшительных существительных на болгарский язык. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІІ, 1975, № 1, с. 207-296.
Перевод фразеологии. – Болгарская русистика, 1980, № 2, с. 63-71.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 154 с. – Български език, 1989, № 4, с. 385-388.
Семантико-стилистическая характеристика прилагательных с уменьшительно-оценочным суффиксом в болгарском и русском языке. – В: Славистични изследвания. Т. 3. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 123-135.
Уменьшительные прилагательные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и лутературе в болгарской школе. Т. 3. София, „Народна просвета”, 1973, с. 189-201.
Уменьшительные существительные в русском и болгарском языках. – В: Вопросы обучения русскому языку и литературе в болгарской школе. Т. 4. София, „Народна просвета”, 1975, с. 25-48.
Акушеро-гинекологична и ранна неопатологична терминология. София, „Медицина и физкултура”, 1996. 352 с.
Към въпроса за немските думи (заемки) в българския език. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 82-91.
Към въпроса за езика на Гр. С. Пърличев (Лексика на Автобиографията). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 613-620.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Българската критика за Пенчо Славейков. София, „Български писател”, 1974, с. 137-161.
Езикът на Пенчо Славейков. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 76-101.
За езика и стила на Йордан Радичков. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 523-530.
Николай Райнов – строител на родната реч. – В: Василев, Стефан. Езикови и мемоарни очерци. София, „Български писател”, 1978, с. 202-213.
Към славянската фразеология: от птиче мляко. – Български език, 1970, № 4, с. 347-348.
Към славянската фразеология: прави ми скомина. – Български език, 1967, № 3, с. 251-252.
Наука, термини, понятие. Борбата за чистотата на езика не е дело само на езиковедите. – Кооперативно село, № 217, 15.09.1972.
За границите на стилистично неутралния пласт на съвременния български книжовен език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 119-125.
Лексикалното изграждане на разговорната реч в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 3, с. 36-45.
Наблюдения над количественото разпределение на лексиката на българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 5, с. 35-42.
О полифункциональном болгарском слове освен и его русских эквивалентах. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 189-193.
Типове съюзни думи и изрази (конектори) в английски и български научни текстове. Дисерт. София, 1992. 189 с.
Към въпроса за семантико-стилистичната характеристика на един подклас качествени прилагателни имена. – Български език, 1991, № 4, с. 362-367.
Към характеристиката на прилагателните имена в литературнокритическите статии на Димитър Благоев. – Език и литература, 1987, № 3, с. 96-98.
Някои наблюдения върху употребата на архаизми в романа Антихрист от Емилиян Станев. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 132-138.
Критичен преглед на изследванията на един тип устойчиви глаголно-именни словосъчетания в българския език. – Проглас, 2006, № 2, с. 26-45.
Компликативный подход в процессе сопоставительного анализа русских и болгарских фразеологизмов. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 99-101.
Функционална стилистика. Със задачи и текстове за упражнения. Бургас, „Димант”, 2003. 160 с.
Анализ коннотаций русских и болгарских фразеологизмов со значением обман. – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 168-184.
Образные ассоциации в русских и болгарских фразеологизмах со значением количества. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 328-333.
Съпоставителен анализ на руски и български фразеологизми със значение лъжа. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 89-97.
Две нови названия на хранителни продукти. – Български език, 1975, № 6, с. 566.
Към въпроса за класификацията на паронимите в съвременния български език. – Български език, 1978, № 2, с. 112-119.
Парономазията в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 147-151.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.
Глаголы эмоционального переживания в русском и болгарском языках. – В: Вопросы славянского языкознания. Саратов, Сарат. унив., 1968, с. 11-24.
К исследованию субъективизма составителей двуязычных словарей. – Болгарская русистика, 1989, № 5, с. 60-66.
Опыт сопоставительного исследования цветонаименования в русском, сербскохорватском, болгарском и английском языках. – Зборник Матице српске за славистику, 1986, књ. 31, с. 69-81.
Психолингвистический подход к установлению лексических соответствий (на материале болгарских, русских и английских цветонаименований). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 5-17.
Прилагателните имена на -ов/-ев в съвременния български и сръбски език. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 125-143.
Действия и семантика на глаголите за движение. – Год. БСУ, ІV, 2000, с. 231-236.
Към въпроса за лексикалната антонимия. – Год. БСУ, ІІ, 1999, с. 258-265.
Метафори с глаголи за движение в художествения стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 87-91.
Метафорична употреба на глаголите за движение в периодичния печат. – Год. БСУ, ХV, 2006, с. 32-36.
Метафорични трансформации на глаголите за движение в разговорния стил. – Год. БСУ, ІХ, 2003, с. 158-161.
Някои особености на метафоричността в заглавията от периодичния печат. – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 218-223.
По проблема за семантичната общност и различие при лексикалните синоними. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 319-325.
Пространствени значения на българските предлози в съчетание с глаголи за движение. Дисерт. София, 1990. 280 с.
Семантична съчетаемост на глаголи за движение и предлози с пространствено значение. – Език и литература, 1993, № 2, с. 135-139.
Семантични особености на фразеологични единици с компонент глагол за движение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 65-70.
Семантични отношения, изразявани от предлози с пространствено значение. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, ХХХV, 1994, № 9, с. 99-104.
Традиционни и съвременни схващания за метафората. – Год. БСУ, ХІ, 2004, с. 174-178.
Фразеологизмите в текстове от публицистичния стил. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 123-128.
Именен род на англицизмите в български, чешки и словашки. – В: 25 години Шуменски университет. Юбилейна научна конференция. Т. 1. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 41-49.
Формални модели на родова адаптация на субстантивните заемки от английски в български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 19-25.
Европрилагателни: възникване и строеж. Актуални проблеми в типологията на славянските прилагателни. – In: Jazyk v komunikácii. Medzinárodný zborník venovaný Jánovi Bosákovi. Bratislava, 2004, s. 161-167.
Европрилагателни: възникване, строеж и правопис. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 157-161.
Родовата адаптация на англицизмите в българския и словашкия език. – In: Slavistika v premenách času (štúdie z jazykovednej a literárnovednej komparatistiky). Zborník príspevkov z medzinárodnej vedeckej konferencie. Prešov, 2009, s. 218-224.
Болгарско-чешские евролингвистические параллели. – Studia slavica. VII. Opole, 2003, s. 219-226.
Евролингвистични наблюдения. – В: Езикът: история и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 267-271.
За отношението между социолингвистически и типологически фактори. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 57-60.
Инновации композитного типа в современных славянских языках. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Москва, РАН, 2002, с. 10-12.
Интернационализационни процеси в българския език от края на XX век. – In: Internacionalizácia v súčasných slovanských jazykoch: za a protu. Bratislava, 1999, s. 59-66.
Интернационализационни процеси в историята и съвремието на българския книжовен език. – В: Вачкова, Кина. Изследвания по история на българския книжовен език. Помагало за студенти. Ч. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001. 146 с.
Лексеми с компонент еко- в книжовния български език. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 120-124.
Рец. за: Николова, Надка. Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878). Шумен, „Антос”, 2003. 215 с. – Български език, 2005, № 1, с. 122-126.
Стандартизация на славянските езикови средства за европейска интеграция. – Герм. и бълг. в диалог, 2003, № 2, с. 123-132.
Съвременен процес на интернационализация в българския книжовен език. – В: Юбилейна научна конференция „25 години Шуменски университет „Еп. Константин Преславски”, Шумен, 30.X.-1.XI.1996. Доклади. Ч. 1. Езикознание и методика на езиковото обучение. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 1998, с. 28-34.
Терминостроителството в културния диалог между чехи и българи. – In: Antropologie dialogu. Souznění a nedorozumění mezi Cechy a Bulhary. Praha, 2000, c. 119-127.
Евролингвистични иновации в славянските стандартни езици. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 122-131.
Езиковите средства за европейска интеграция – нов обект за стандартизационна активност. – In: Internacionalizmy v nové slovní zásobě. Praha, UJČ AV ČR, 2003, s. 23-34.
Из чешката и българската екологична терминология. Термини от областта на екологичното образование. – In: Práce z dějin slavistiky. Praha, 1991, s. 48-59.
Лудвиг Лукаш и чешкото влияние върху българската химическа терминология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 57-63.
Чехия и формирането на българската химическа терминология. – In: Les Études balkaniques tcheques. IX. Prague, Univerzita Karlova, 1994, pp. 117-124.
Атрибутивни двукомпонентни неологизми в два европейски езика (български и френски). – В: Езикът: История и съвременност. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2002, с. 275-279.
За вариантите от типа хотспоти / хотспотове в съвременния български език. – Български език, 2008, № 4, с. 97-101.
За стилистичната функция на въпросителното местоимение какъв. – Език и литература, 1981, № 1, 89-92.
През огледалото на стила: Стилистична интерпретация на художествен текст. София, „Интервю Прес”, 2000. 408 с.
Семантична характеристика на българските абстрактни съществителни с наставка -ост. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 373-381.
Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с.
Текст и стил. София, „Авангард Прима”, 2005. 234 с.
Черти от семантичната характеристика на българските лични местоимения. – Език и литература, 1983, № 5, с. 62-71.
Езикови фактори, които обуславят родовата вариантност в българския език. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 28-45.
За вариантите от типа диплом-диплома и задух-задуха в българския език. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 29-40.
За произхода на устойчивото сравнение гол като сокол в българския език. – Българска реч, 2006, № 1, с. 65-68.
Принос към изучаването на речниковия състав на съвременния български език. Рец. за: Йорданова, Любима. Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с. – Език и литература, 1981, № 6, с. 96-97.
Родовата вариантност при нарицателните съществителни имена в българския език. Дисерт. София, 2003. 350 с.
Стари мерки за дължина и разстояние в българската фразеология. – Български език и литература, 2010, № 3, с. 32-40.
Проблеми при изследването на рибните наименования. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 159-164.
Апелативи с префикс не- в български и сърбохърватски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVIII, 2000, № 1, с. 37-42.
Бележки върху употребата на отглаголните съществителни на -не/-ние. – Съпоставително езикознание, 1991, № 4, с. 45-49.
Една старинна дума в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 60-66.
За две лексеми в българския език в съпоставка със сръбски. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, 2008, с. 431-441.
О нормирању неких граматичких и лексичких појава у српском jезику у поређењу са бугарским jезиком. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 459-466.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Съпоставително езикознание, 2008, № 1, с. 220-222.
Към съпоставителното проучване на публицистичния функционален стил в българския и сръбския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 355-360.
Етимологичният речник и старобългарската лексика. – Съпоставително езикознание, 2010, № 1, с. 60-63.
Езикови пластове в подезика на икономиката. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 116-125.
Южнославянская картина мира и словообразование. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 33-46.
Подготовката на академичен речник на българския език. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 66-71.
Две семантични обяснения. І. Прешлен. ІІ. Сабя. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 285-295.
Глаголы движения в болгарском языке. Диссерт. 1963.
За думата просвета в българския език. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
О Найдене Герове и его „Словаре болгарского языка”. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 5-9.
За истинските и мнимите авторски новообразувания в историята на лексиката на съвременния български книжовен език. – В: Втори Международен конгрес по българистика. Доклади. История на българския език. Т. 2. София, 1987, с. 290–302.
За някои производни глаголи със суфикс -н- в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 13-18.
За произхода на думата вестник (вид периодично издание). – Език и литература, 1987, № 5, с. 42-57.
И. И. Срезневский и начало болгарской лексикографии. – Учен. зап. Тартуского университета, вып. 573. Из истории славяноведения в России. Труды по русской и славянской филолгии. 1981, с. 46-74.
И. И. Срезневски и началото на българската лексикография. – В: Венедиктов, Григорий. Българистични студии. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 105-129.
Из наблюдений над ранним русским влиянием на формирование болгарской канцелярско-административной лексики. – В: Проблемы изучения межъязыковых влияний в истории славянских языков и диалектов: социокультурный аспект. Москва, Институт славяноведения РАН, 2004, с. 20-24.
К изучению истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 5-38.
К истории болг. часовник. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 129-139.
К истории болг. часовник. – В: Этимология. 1966. Москва, 1968, с. 81-89.
К истории слов современного болгарского литературного языка. – Советское славяноведение, 1968, № 3, с. 40-48.
К истории слов современного болгарского литературного языка. (1. Бележка. 2. Сегашен. 3. Разноски.). – В: Из истории современного болгарского литературного языка. София, БАН, 1981, с. 246-268.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – Славяноведение, 1997, № 4, с. 34-40.
К оценке словотворческих заслуг создателя новых болгарских слов. – В: Славянский сборник. Вып. 2. Москва, Издательство Московского университета, 2004, с. 60-69.
К семантической характеристике парных глаголов движения в литовском и славянских языках. – В: Типологические и сопоставительные методы в славянском языкознании. Сборник статей. Москва, 1993, с. 191-204.
К семантической характеристике редкого типа глаголов в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 5-10.
Към семантичната характеристика на глаголите в българския книжовен език. – Български език, 1965, № 1, с. 18-31.
Найден Геров и руските слависти в началната история на българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, 2002, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 28-36.
Пак по въпроса за универбизацията. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 179-183.
О некоторых „авторских” новообразованиях в болгарской лексике. – В: Studia Slavica. Языкознание. Литературоведение. История. История науки. К 80-летию С. Б. Бернштейна. Москва, Институт славяноведения и балканистики РАН, 1991, с. 63-69.
О некоторых явлениях интернационализации лексики в современном болгарском языке. – В: Тенденции интернационализации в современных славянских литературных языках. Москва, Институт славяноведения РАН, 1997, с. 179-212.
О нескольких Балановых словах. – В: Отговорността пред езика. Кн. 3. Сборник, посветен на 65-годишнината на проф. д-р Кина Вачкова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2009, с. 94-103.
О помете редко(е) в толковых словарях болгарского языка. – В: Folia slavistica: Рале Михайловне Цейтлин. Москва, Институт славяноведения, 2000, с. 9-13.
О семантических особенностях парных глаголов движения в славянских и литовском языках. – В: Типологическое и сопоставительное изучение славянских и балканских языков. Тезисы докладов и сообщений межреспубликанской конференции. Москва, 1992, с. 7-8.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 71-76.
О создании грамматики и словаря как предпосылке формирования единного болгарского литературного языка в эпоху Возрождения. – В: Славянские культуры в эпоху формирования и развития славянских наций. XVIII-XIX вв. Материалы международной конференции ЮНЕСКО. Москва, „Наука”, 1978, с. 137-141.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 111-128.
Об одном аспекте изучения истории лексики современного болгарского литературного языка. – В: Этимология. 1982. Москва, „Наука”, 1985, с. 86-100.
Общее и специфическое в процессах интернационализации в славянских литературных языках на современном этапе их развития. – В: Славянское языкознание. XII Международный съезд славистов. Краков, 1998 г. Доклады российской делегации. Москва, 1998, с. 521-535.
Относно формата за множествено число на някои типове многосрични съществителни от мъжки род в българския език. – Език и литература, 1985, № 3, с. 89-95.
Русское влияние и пуристические тенденции в болгарском литературном языке на стадии его становления. – В: Пуристические тенденции в истории славянских литературных языков. Москва, Институт славяноведения РАН, 2005, с. 45-49.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – Славяноведение, 1998, № 3, с. 30-36.
Трако-славянски успоредици. – Год. СУ. Фак. зап. филол., LX, 1969, № 1, с. 171-233.
У истоков становления делового стиля современного болгарского литературного языка. – В: Венедиктов, Григорий К. Исследования по лингвистической болгаристике. Москва, Институт славяноведения РАН, 2009, с. 90-99.
Апроксимативът няколко с неговите преводни еквиваленти в руския и в португалския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 3. с. 5-10.
Как съвременният българин дели денонощието. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 18-21.
Синоними ли са лексемите утро и сутрин? – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 384-390.
Социолингвистични и психолингвистични особености на апроксимативния квантификатор няколко. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 306-309.
Съществителните човек и хора в португалския и в българския език. – Съпоставително езикознание, 1997, № 4, с. 5-12.
Уличният език в рап музиката – митове и реалност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 176-182.
Глаголът като обект на лексикографско описание в българските френскоезични речници. – Чуждоезиково обучение, 2002, № 2, с. 3-14.
Изследване на междуезиковите контакти през призмата на българския език. – Съпоставително езикознание, 2003, № 2, с. 60-69.
Към българския етимологичен речник. – Български език, 2003, № 4, с. 89-93.
Лексикалната субституция в арготичния диалог. – Чуждоезиково обучение, 1991, № 4-5, с. 80-82.
По повод един нов френско-български и българско-френски речник. Рец. за: Френско-български и българско-френски речник. Под ред. на Асен Чаушев. София, Колибри, 2005. – Съпоставително езикознание, 2006, № 3, с. 133-135.
Френската лексика в романа Тютюн. София, „Сиела”, 2009. 320 с.
За думите от чужд произход. – Вечерни новини, № 1731, 7.ІІІ.1957.
„Замърсяването” на българския език. – Наука, 2009, № 2, с. 2-4.
Агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 20-24.
Езикът и общественото мнение. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 202 с.
За някои неологизми в узуса на днешното състояние на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 72-75.
Какво става с младежкия сленг. – София, 1989, № 5, с. 25-26.
Към динамиката на българския книжовен език днес. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІ, 1982, № 1, с. 5-52.
Към проблемата за социално стратифициращите диалектизми. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 373-377.
Към характеристиката на движещите сили в развоя на съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1977, № 2, с. 1-10.
Непонятната чужда дума и снобизмът. – Наука, 2010, № 3.
О пуристических тенденциях в истории болгарского языка. – В: Развитие языковой жизни стран социалистического содружества. Praha, 1987, с. 224-253.
Обаянието на Вапцаровата поезия (Стилно-езиково майсторство). – Език и литература, 1989, № 6, с. 3-15.
Ориентализмите и жаргонизмите – единствено възможни средства за колоквиализацията на днешния книжовен български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 25-32.
Пак за ученическия жаргон. – Родна реч, 1972, № 7, с. 74-76.
По някои съвременни комуникативни стратегии в наркоманските общности. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 73-79.
Проблемата за т.нар. чужди думи през погледа на Ст. Младенов и на Л. Андрейчин. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 56-60.
Рец. за: Ангелов, Ангел. Българският език на Темида. Глотометрическо изследване на лексическата съчетаемост и клишираността в българските закони. София, „Херон прес”, 2008. 223 с. – Български език и литература, 2009, № 1-2, с. 184-185.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1990, № 5, с. 457-459.
Социолингвистика и езикова култура. – Български език и литература, 1989, № 1, с. 14-19.
Стилистичната революция във вестникарския език. – В: Езикът на медиите. Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, 1999.
Чуждите думи в българския език. – Родна реч, 1972, № 4, с. 75-76.
Социолингвистиката и ученическата реч. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 192 с.
Към въпроса за антонимията. – Български език, 1981, № 5, с. 439-443.
Рец. за: Тодорова, Елена. Семантично-функционални особености на прилагателните в сьвременния бьлгарски книжовен език (вьрху материал от прилагателните за пространствен размер и за цвят). София, БАН, 1987. 154 с. – Съпоставително езикознание, 1990, № 6, с. 86-91.
Модел и алгоритъм за определяне на семантичната структура на локативни наименования в български, полски и руски език. – Год. ТУ, XLVІІІ, 1995, № 4, с. 315-322.
Вербалност и номиналност на отглаголните съществителни в съвременния български книжовен език – Език и литература, 1975, № 5, с. 16-25.
Концептът труд в българската езикова картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 71-80.
Нов етнолингвистичен лексикографски труд, посветен на народната календарна терминология. Рец. за: Легурска, Палмира, Мария Китанова. Тематичен речник на термините на народния календар. София, БАН, 2008. 152 с. – Българска реч, 2008, № 2-3, с. 74-77.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните местоимения. – Българска реч, 2003, № 2, с. 28-30.
Проблеми при лексикографското представяне на диалектните наречия. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 186-189.
Рец. за: Антонова-Василева, Лучия, Славка Керемидчиева. Кратък речник на диалектните думи. София, „Планета-3”, 2001. 284 с. – Българистика, 2002, № 5, с. 101-103.
Рец. за: Китанова, Мария. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 115-117.
Светът на птиците в българската езикова картина на света. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 60-67.
Човекът и светът на животните в българските устойчиви сравнения. – Български език, 2009, № 2, с. 33-45.
Ценно помагало за българските есперантисти. Рец. за: Атанасов, Атанас, К. Георгиев, В. Олянов. Българско-есперантски речник. София, „Наука и изкуство”, 1961. 631 с. – Литературни новини, № 10, 28.ІХ.1961.
Една забравена тракийска дума в българския език. – Език и литература, 1977, № 4, с. 75-77.
Значение на името кукери и неговата етническа принадлежност. – Език и литература, 1977, № 6, с. 73-74.
Не заемки, а наследство от субстрата. – Филология, 1987, № 17-18, с. 17-25.
Няколко български думи от тракийски произход. – Език и литература, 1977, № 5, с. 67-71.
К составлению идеографического переводного словаря русской фразеологии (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, 1987, с. 20-23.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Слово. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Ирина Червенкова. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 260-270.
Коварството на приятели. Към проблемите на фразеологичния превод. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Много в переводах с русского. – Болгарская русистика, 1975, № 4, с. 35-38.
Некоторые вопросы перевода фразеологии (на материале главного образа русского и болгарского языков). – In: Festschrift für Wolfgang Gesemann. Bd. 1. Beiträge zur Bulgaristik. München, 1986, pp. 281-298.
Перспективы развития русско-болгарской лексикографии и перевод. – Болгарская русистика, София, 1988, № 2, с. 80-85.
Реалия как компонент фразеологизма. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 25-29.
Съвременната българска лексикография и подготовката на лексикографски кадри. – В: Лексикография’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 11-39.
Ценен технически справочник. Рец. за: Герганов, Пенко, Андрей Анев, Георги Киселов, Петър Билдирев. Руско-български технически речник. София, „Наука и изкуство”, 1957. 910 с. – Труд, № 133, 7.VІ.1957.
Що е лексикография и има ли тя почва у нас? – Литературен форум, № 13, 1-7.04.1992, с. 2.
Каламбурът и възпроизвеждането му в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 304-341.
Специфика на превода от руски на български – лексика, фразеология, колорит. – В: Изкуството на превода. Т. 2. София, „Народна култура”, 1978, с. 19-38.
Фразеологичните единици в превода. – В: Влахов, Сергей, Сидер Флорин. Непреводимото в превода. София, „Наука и изкуство”, 1990, с. 170-213.
Към семантичната и синтактична характеристика на глаголите с префикс о-. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 493-498.
Семантични и синтактични особености на една група перцептивни глаголи в българския език. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 79-81.
Семантични и синтактични особености на префигираните глаголи с прономинален елемент в български. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. дфн Йордан Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 322-328.
Структурна и семантична характеристика на някои префигирани глаголи в съвременния български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХХІХ, 2004, с. 5-28.
Езиково взаимодействие в един таен говор. – Съпоставително езикознание, 1988, № 2, с. 23-26.
Порiвняльно-типологiчна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв на -ствува- (-ствова-). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 23. Львiв, 1981, с. 71-78.
Порiвняльно-типологiчна характеристика схiднослов’янських i болгарських дiєслiв, мотивованих словами iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 21. Львiв, 1980, с. 115-123.
Семантико-словотвiрна структура схiдно- i пiвденнослов’янських дiєслiв iншномовного похождення. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 19. Львiв, 1979, с. 83-88.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
Сравнительно-типологическая характеристика восточно-славянских и болгарских глаголов, мотивированных именными основами иноязычного произхождения. – В: Историко-филологически изследвания. Велико Търново, ВУ „Кирил и Методий”, 1983, с. 251-258.
О структуре, семантике и коннотативных свойствах глагольных лексем и их сочетаний в паремиях (На материале русского, болгарского и сербского языков). – Зборник Матице Српске за славистику, 2004, књ. 65-66, с. 75-100.
Превод на фразеология. Сравнително изследване на фразеологизми в български и руски език. – В: Съвременни проблеми на теорията на превода. София, 1982, с. 94-99.
Прямое и переносное значение цветообозначений во фразеологических единицах русского и болгарского языков. – В: Материалы третьей научной конференции болгарских аспирантов, обучающихся в СССР. София, 1979, с. 210-218.
Сравнительный анализ фразеологических единиц с компонентами – цветообозначениями. (На материале русского и болгарского языков). Диссерт. Ленинград, 1978. 249 с.
Фразеологические единицы с цветообозначением красный. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 50-56.
Сравнительная характеристика устойчивых сравнений в болгарском и русском языках. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 80-87.
Сравнительный анализ квантитативных фразеологических единиц в русском и болгарском языках. – В: Доклади от научната сесия, посветена на 100 години от рождението на Г. Димитров. Секция 2. Езикознание. Шумен, 1982, с. 94-101.
Лексика болгарский загадок: опыт составления семантического словаря загадок. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии. Москва, „Наука”, 1983, с. 187-204.
Турските наименования на отвлечени понятия в езика на българския фолклор. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 220-222.
Експресивните частици в българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1999. 206 с.
За някои лексикални и морфо-синтактични средства за изразяване на експресивност в съвременния български книжовен език. – Български език, 1989, № 2, с. 127-135.
Патилата на преводачите с двуезичните речници. – В: Българистични проучвания. Т. 11. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2007, с. 58-72.
Метафоричното обозначение грешката е вярна. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 116-124.
Культурно-коннотированная лексика в словаре и в переводе. На материале болгарского и русского языков. Диссерт. Ленинград, 1983. 187 с.
Культурные коннотации и болгарско-русские словари. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 53-58.
Още по въпроса за речниковите антоними. – Български език, 1979, № 1, с. 62-66.
Битник – нова чужда дума. – Български език, 1967, № 3, с. 268-269.
Две излишни турски думи (ишлеме, пиширме). – Български език, 1969, № 3, с. 295.
Думите поща и пощальон в някои славянски езици и в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 697-702.
За две немски думи в сладкарството. – Български език, 1970, № 5, с. 464-465.
За двойните форми на някои чужди думи. – Средношколско знаме, № 28, 27.ІV.1982.
За думата пастух и слап. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 127-129.
За някои преходни чужди думи в речника на българския език. – Български език, 1965, № 4-5, с. 403-408.
За някои чужди думи, употребявани с неправилни форми в българския език. – Български език, 1965, № 2, с. 163-167.
Изговор и транскрипция на италианските имена в българския език. – Български език, 1955, № 1, с. 39-43.
Изследване върху испанските думи в българския език. Рец. за: Petkanov, Ivan. Los elementos léxicos españoles en la lengua búlgara. In: Actas del XI congreso internacional de lingüística y filología románica (Madrid, 1965). Madrid, 1969, pp. 2085-2096. – Български език, 1971, № 5, c. 481-482.
Имена на превозни средства с наставка бус. – Транспортен глас, № 48, 29. ХІ.1974.
Имената на билките. – Турист, 1980, № 5, с. 11-12.
Името кокиче. – Български език, 1981, № 2, с. 136-139.
Как се създават жаргонните думи и изрази. – В: Въгленов, Михаил. За правилна реч. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 37-41.
Китайски думи в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 177-183.
Метафори от названия на животни. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 363-369.
Неуместна употреба на чуждици. – Средношколско знаме, № 20, 18.02.1975.
Нови думи в търговския речник. – Български език, 1967, № 2, с. 153-154.
Някои нови сложни думи. – Български език и литература, 1970, № 3, с. 61-64.
Някои термини във връзка с автомобилния транспорт. – Български език, 1969, № 2, с. 192-194.
Няколко лексикални успоредици в славянските езици. – Български език, 1968, № 4-5, с. 417-420.
Няколко нови чужди думи в български език. – Български език, 1965, № 1, с. 56-61.
Полски думи в български език. – Български език, 1958, № 3, с. 234-247.
Полски думи в български език. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 265-279.
Произход и значение на някои идиоми. – Български език, 1974, № 6, с. 563-564.
Произход на няколко екзотични думи. – Български език, 1958, № 2, с. 164-167.
Произход на три думи в съвременната техника. Хеликоптер, скафандър, кибернетика. – Език и литература, 1959, № 1, с. 62-63.
Рец. за: Илчев, Стефан, Анна Иванова, Ангелина Димова, Мария Павлова. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. София, БАН, 1974. 606 с. – Съпоставително езикознание, 1980, № 2, с. 62-65.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Език и литература, 1957, № 1, с. 60-63.
Спортни термини. – Старт, № 178, 29.Х.1974, с. 15.
Употребата на някои пароними в българския език. – Средношколско знаме, № 24, 15.ІІІ.1977, с. 3.
Чуждите думи в множествено число, употребявани в единствено число в българския език. – Български език, 1971, № 4, с. 354-357.
Спортната терминология в Речника на съвременния български език. – Отечествен фронт, № 3457, 12.Х.1955.
За същността на жаргона. – В: Христоматия по съвременен български език. Благоевград, Издателство на ВПИ, 1990, с. 56-70.
Фразеологизми и паремии с опорен компонент циганин в българския език. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 499-504.
Глаголи за положение в българския и чешкия език. Дисерт. София, 1996. 203 с.
Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с.
За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български. – Slavica Slovaca, 2000, № 1, s. 26-39.
За някои аспекти в семантичните отношения между лексикалните двойки стоя – stat, седя – sedet в български и чешки език (или още за спецификата на българския език като балкански). – Балканистичен форум, 1995, № 2, с. 44-51.
Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си: Поглед върху медиалните лексеми за положение в съпоставителен план с чешки език. – Български език, 1995, № 5-6, с. 419-426.
Опит за семантичен анализ на еднокоренна глаголна лексика в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 93-98.
Семантични промени на думите в българския език. – Българска реч, 1997, № 3-4, с. 28-31.
Особености на лексиката на Г. С. Раковски във вестник Дунавски лебед. – Език и литература, 1984, № 6, с. 68-76.
Речник на българский език (1895-1904) от Найден Геров и Српски рjечник (1818) от Вук Караджич. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 23-24.
Речникът в Граматиката на братя Цанкови – най-обемистият български речник за времето си. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 355-362.
Глаголните моторни корелации в балканските неславянски езици в сравнение с някои славянски езици. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 152-157.
За някои корелации на моторни глаголи в славянските езици. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 152-158.
Някои особености на глаголните двойки за придвижване в българския език в съпоставка с руски. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 363-370.
Емоционален словообразователен тип в българската глаголна система. – Български език, 1968, № 6, с. 536-589.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ.София, „Народна просвета”, 1978. 179 с.
ВЪПРОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. 268 с.
ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ.София, БАН, 1986. 236 с.
Имена за лица. – Български език, 1961, № 3, с. 253-258.
Нарицателни имена, употребявани като собствени. – Български език, 1960, № 1, с. 55-60.
Лексико-семантична симетрия и асиметрия между фразеологизми в турска, гръцка и българска езикова среда. – Морски научен форум, 2001, № 3, с. 355-359.
Езикова старина в българската фразеология. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 311-319.
Езикът на д-р Васил Берон и книжовното устройване на отвлечените съществителни с наставки -ние и -не през втората половина на ХIХ век. – Език и литература, 1985, № 3, с. 96-101.
Езикът на Сава Доброплодни в преводното съчинение Игиономия. – Език и литература, 1982. № 3. с. 82-96.
За един фразеологизиран образ в българския език. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 214-224.
Към въпроса за българските разговорни фразеологизми, мотивирани от жестове. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 75-84.
Към въпроса за мястото на лексиката от чужд произход в Софрониевия език. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 203-231.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Лексикология на българския език. (Лексемика. Ономастика. Фразеология. Лексикография). Велико Търново, „Абагар”, 1998. 424 с.
Лексическа и фонетико-семантическа характеристика на звукоподражателните думи в българския език. Дисерт. Велико Търново, 1977. 330 с.
Лингвистическа природа и речеви функции на звукоподражателните думи в българския език. – Език и литература, 1980, № 3, с. 84-94.
Мит и народни представи във вътрешната форма на българските фразеологизми с компонент сърце. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 268-278.
Многозначността на думите – богатство на езика. – Предучилищно възпитание, 1975, № 7-8, с. 24-31.
Образните основания на българските фразеологизми с компонент душа. – Проглас, 2008, № 2, с. 20-41.
Основен курс по съвременен български език. Ч. 2. Лексикология и фразеология. Велико Търново, „Аста”, 1993. 246 с.
Предложно-именни фразеологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 9-17.
Специфика на изобразителните (звукоподражателните) думи като структурни елементи на езиковата система. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Езикознание. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 17-28.
Старобългарските корени на фразеологизми с компонент сърце. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 325-340.
Стилно-езиково своеобразие на Разцветниковите детски творби. – Език и литература, 1979, № 2, с. 62-80.
Строители и строителство на новобългарския книжовен език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002. 271 с.
Сърцето в българската паремиология. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 174-181.
Удвоения в структурата на българските изобразителни думи. – Език и литература, 1977, № 1, с. 35-46.
Фонетика и лексикология. Велико Търново, „Слово”, 1993. 94 с.
Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново, „Абагар”, 1995. 480 с.
Фонетико-семантическа характеристика на четирифонемните едносрични звукоподражателни думи в българския език. – В: Аспирантски сборник. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 35-43.
Фразеологизми в българския език с библейски ономастичен компонент. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 84-95.
Фразеологизми с компонент глава със старобългарски първообрази в библейските текстове. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 56-67.
Фразеологизми с опорна дума бог в българския език. – Проглас, 2007, № 1, с. 145-155.
Фразеология на Аз-субектността в българския език. – В: Четиридесет и пет години Филологически факултет. Юбилеен сборник. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 33-39.
Цветната дъга на нашата реч – синонимите. – Предучилищно възпитание, 1975, № 1, с. 1-7.
Човекът и човешкият живот, представени от българските разговорни зоофразеологизми с образна компонента куче, псе. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 71-84.
Представи за пространство, време и движение в българския език (когнитивно изследване). Дисерт. София, 2010.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Представите за пространство в българския език от гледна точка на когнитивния подход. – Проглас, 2009, № 2, с. 107-121.
Сопоставительный анализ номинативных терминологических структур научно-технической сферы общения (русско-болгарские параллели). – Бюлетин, 1977, № 6, с. 23-31.
За възникването на някои марксически термини в българския литературен език. – Език и литература, 1981, № 3, с. 69-76.
Голямо езиково дело. Рец. за: Геров, Найден. Речник на българския език. Т. І-VІ. София, „Български писател”, 1977-1979. – Родна реч, 1979, № 3, с. 10-13.
Вторичная номинация лица путем метафоризации зоонима (На материале русского и болгарского языков). – Сьпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 27-35.
Принос към диалектната фразеология. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XІХ, 1981, № 5, с. 93-99.
Рец. за: Зидарова, Ваня. Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 669-772.
Типология на речниците. – В: Лексикография ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990, с. 71-85.
За терминологията в леката атлетика. – Народен спорт, № 47, 13.VI.1955.
За езика на Константин Константинов. – Литературна мисъл, 1976, № 2, с. 122-135.
Лексикографирование русско-болгарских аналогов как аспект их сопоставительного описания. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, с. 317-324.
О межъязыковой лексической аналогии. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 15 ноября 2003 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 13-18.
О формально сходной лексике в русском и болгарском языках и проблемах ее изучения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 287-292.
О широкозначности в сопоставительном изучении русской и болгарской лексики. – В: Ежегодные лингвистические чтения, 3 декабря 2004 года. Сборник докладов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 30-37.
Проблеми на научната терминология при съставяне на двуезични специализирани речници (с оглед на икономическия немски език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, 2008, АИ „Проф. Марин Дринов”, с. 383-389.
Глаголи, които образуват фразеологични съчетания със съществителни. – Български език, 1953, № 4, с. 329-337.
Думата глава в българския речник. – Български език, 1952, №1-2, с. 69-77.
Към въпроса за езика и стила на Христо Ботев. – Език и литература, 1960, № 6, с. 405-414.
Към въпроса за фразеологичните съчетания в българския език. (Обогатяване на фразеологията). – Изв. на ИБЕ, VІ, 1959, с. 129-163.
Образуване на наречия по фразеологичен начин. – Български език, 1955, № 4, с. 343-349.
Речник на езика на Христо Ботев. – Български език, 1963, № 4-5, с. 447-460.
Съюзът или в съвременния български език. – Български език, 1964, № 4-5, с. 339-349.
Финалните съюзи в съвременния български език. – Български език, 1967, №2, с. 101-113.
Фразеология на Ботевата сатира. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 441-466.
Ръководство за съставяне на речник на българския език. София, БАН, 1966. 152 с.
Многоезичната база „Интерактивна терминология за Европа (IATE)” като терминографски продукт. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 417-422.
Славянски разговорник. Рец. за: Славянски разговорник. София, „Наука и изкуство”, 1959. – Студентска трибуна, № 35, 26.V.1959.
За някои проблеми при разглеждане на цветовата лексика (преглед на литературата). – Език и литература, 1989, № 4, с. 82-97.
За някои цветообозначения в английския език и преводните им еквиваленти в българския език. – В: Четвърта научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1982, с. 88-96.
За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1997. 180 с.
Нееднозначността като свойство и употреба на езика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 117-120.
Опит за моделиране на метафоричните и метонимичните значения на някои прилагателни за цвят в английски и български. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 155-180.
Прилагателни за цвят в английския и българския книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1993. 169 с.
Семантичен анализ на прилагателните за цвят в английския и българския език в съпоставителен план. – Тр. ВТУ, ХХІІ, 1988, кн. 2, с. 101-125.
За наименованията в българското грънчарство. – Изв. Ист. музей, Велико Търново, 1993, № 8, с. 145-152.
Езикови и стилни особености на Вазовите исторически драми. Дисерт. София, 1969. 296 с.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9.
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515.
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68.
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504.
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100.
Българска семасиология. Велико Търново, „Абагар”, 1993. 272 с.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Наречието в стиловете на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14.
Система на наречието в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1976. 416 с. (І ч.), 417-759 с. (ІІ ч.).
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190.
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46.
Лексикология на съвременния български език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1975. 214 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 207 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1983. 207 с.
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334.
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35.
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78.
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 195-205.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77.
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78.
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50.
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337.
Приносен труд върху историята на съвременния български език. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Български език, 1966, № 3, с. 271-277.
Разказ за живота на думите. Рец. за: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. – Български език и литература, 1976, № 2, с. 55-57.
Рец. за: Мурдаров, Владко. Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с. – Съпоставително езикознание, 1984, № 3, с. 99-102.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6.
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284.
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106.
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137.
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41.
Ценен научен принос. Пръв фразеологичен речник на българския език. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Литературен фронт, № 42, 16.Х.1975, с. 6.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990.
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218.
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81.
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25.
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Няма да измислиш топлата вода... (преводими ли са френските фразеологизми на български?). – Езиков свят, 2009, № 2, с. 267-272.
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77.
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118.
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19.
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26.
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Български език, 1981, № 6, с. 524-525.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63.
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с.
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336.
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110.
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162.
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55.
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188.
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130.
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560.
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Английските заемки в българската ветеринарно-зоотехническа лексика. Дисерт. Пловдив, 1987. 191 с.
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34.
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34.
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с.
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136.
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78.
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126.
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с.
Деякi спостереження над мiжмовною омонiмiєю. – Мовознавство, 1989, № 6, с. 52-54.
За продуктивността на словообразователните модели на сложните прилагателни-термини в руски и български език (върху материал от руска и българска селскостопанска терминология). – Науч. тр. ВСИ, ХХХ, 1985, № 1, с. 167-173.
Психолингвистичен подход към изследването на семантиката. – Год. ИЧС, VІІ, 1990, с. 3-12.
Словесни асоциации на термини от органичната химия. – Год. ИЧС, Х, 1998, с. 151-162.
Юридическата лексика и българските речници. – Език и литература, 1982, № 4, с. 119-123.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 226 с. – Отечествен фронт, № 9079, 29.ХІІ.1973.
Дискурсът на популярната преса. – Тр. ВТУ, ХХХІV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 85-92.
Езикови манипулации в спортната преса. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 176 с.
Количествени характеристики на ветеринаро-медицинската научна лексика. Дисерт. София, 1993. 135 с.
Езикът на пресата – глас на гражданското общество или на плебейска публичност. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 247-268.
За „позволеното” и „непозволеното” в езика на спортната преса. – Проглас, 1999, № 1-2, с. 55-73.
Спортната преса и нейният език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 287-294.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – В: Проблеми на българския правопис и правоговор. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 185-195.
Чуждите думи в езика на спортната преса – начин на употреба. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 126-131.
За лексикалното значение на предлога. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 47-53.
Някои особености на предлога като своеобразна част на речта. – Съпоставително езикознание, 1992, № 4, с. 32-44.
Към въпроса за семантико-стилистичната адаптация на чуждите думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХІХ, 1981, № 5, с. 83-91.
По въпроса за културния компонент в значението на думата. – Год. ВИАС, ХХХІ, 1984, № 2, 153-169.
К вопросу о субстратных вкраплениях в лексике болгарского языка. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 27-29.
Някои особености на научния стил в българския език. – Език и литература, 1974, № 4, с. 32-44.
Рец. за: Панчев, Кутю. Диференциален фразеологичен руско-български речник. София, 1955. 149 с. – Език и литература, 1955, № 5, с. 397-400.
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с.
Консервативна ли орфография словаря Найдена Герова? (Словарь Найдена Герова как зеркало времени). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 41-55.
Фразеология и дидактика. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 379-388.
Типология фразеологических единиц в славянских языках (о некоторых аспектах сопоставительного анализа). – В: Проблемы фразеологии. Тула, 1980, с. 117-125.
За чистотата на езика. – Учителско дело, № 42, 17.ХІ.1981, с. 8.
Наблюдения над употребата на глаголни лексеми в романа Морава звезда кървава на Константин Петканов. – Език и литература, 1982, № 1, с. 68-72.
Словотворчеството на Блага Димитрова в романа ѝ Лице. – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 87-96.
Компютърната лексика в езика на българина. – Български език, 2003, № 1, с. 103-106.
Назви жителiв у болгарськiй мовi. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 114-121.
Наименование жителей в болгарском и восточнословянских языках. – В: Единицы восточнословянских языков: структура, семантика, функция. Тула, 1992, с. 87-99.
Современная болгарская катойконимия на общеславянском фоне. – Съпоставително езикознание, 1994, № 31, с. 64-73.
Рец. за: Алексић, Мариана. Међуjезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимиjа. Београд, Филолошки факултет Универзитета у Београду, 2006. 281 с. – Jужнословенски филолог, 2007, № 63, с. 277-282.
Антонимите в българския език. София, „Народна просвета”, 1989. 120 с.
Инициальные аббревиатуры новейшего периода в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 149-154.
К вопросу о некоторых синтагматических особенностях энантиосемии. – Тр. ВТУ, ХV, 1980, кн. 2, с.137-166.
К вопросу о сущности энантиосемии. – Болгарская русистика, 1979, № 4, с. 35-46.
Някои наблюдения върху синтагматичната характеристика на антонимите в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 2, с. 48-57.
Розбiжностi болгарськоï та украïнськоï спорiдненоï лексики з точки зору категорiï роду. – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 102-106.
Библейские фразеологизмы в русском и болгарском языках. – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 245-251.
Семантические особенности собирательных существительных. – Тр. ВТУ, ХХVІ (за 1989-1990), 1992, кн. 2, с. 131-153.
Собирательные существительные с суффиксом -ак (-як, -алак, -оляк), обозначающие ‘совокупность однородных растений’ в болгарском языке, и их соответствия в русском. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 63-71.
Собирательные существительные со значением ‘представители живой природы’ (на материале русского и болгарского языков). Диссерт. Велико Търново, 1993. 541 с.
Собирательные существительные, обозначающие ‘совокупность живых существ’ в современных болгарском и русском языках. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 129-158.
К вопросу о лакунах в современном русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1980, № 4, с. 37-45.
Русско-болгарский бизнес-словарь (лексикографическая концепция). – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 90-98.
Два аспекта сопоставления лексики русского и болгарского языков. – Русский язык, 1972, № 1, с. 25-29.
О новых глаголах с суффиксом -ова- в русском и болгарском языках. – В: Национальная конференция преподавателей русского языка и литературы. Т. 1. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 34-37.
Асимилация на някои английски заемки в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 274-279.
Особености концептуализации и поверхностного оформления ситуации премещение запаха в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 309-314.
Семантика отглагольных существительных в русском и болгарском языках: Имена на -ние и -не. София, „Евразия”, 1999. 142 с.
Семантично развитие на отглаголните съществителни на -не в съвременния български език. – Български език, 1992, № 1, с. 61-68.
Церковнославянско-русское языковое влияние и развитие категории отглагольных имен на -ние в болгарском литературном языке периода Возрождения. – В: Славистични изследвания. Т. 7. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 60-70.
Стилистичната стойност на турските заемки в съвременния български език. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 23-39.
Названия на заговезнишките огньове. – Език и литература, 1993, № 2, с. 44-57.
Основни принципи и методи на работа при обработка на танцова лексика. – Спорт и наука, 2001, № 3, с. 89-97.
Древнобългарският принос в съвременния български език. Шумен, „Антос”, 2000. 112 с.
Асоциации на думата брънч. Опит за психолингвистично проучване. – Български език, 2003, № 1, с. 97-99.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Български език, 1998-1997, № 6, с. 53-58.
Как носителите на българския език оценяват думите като чужди или като родни. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 35-37.
Когнитивни аспекти при възприемане на чуждите думи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 2007.
Наблюдения върху възприемането на чуждите думи. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 99-101.
Отношението на българите към чуждите думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. София, „Делфи”, 1999, с. 183-186.
Традиционните български поздрави. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 214-215.
„Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 240-242.
Димитър Найденов за езика на периодичния печат. – Език и литература, 1986, № 1, с. 84-87.
Един сериозен лексикографски принос. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Език и литература, 1998, № 2, с. 153-155.
За един тип определителни наречия и тяхната синонимия. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 16-20.
За някои правни термини. – Българска реч, 1996, № 1, с. 15-17.
Още за правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 129-131.
Правната терминология в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 59-61.
Стилистични средства в правната терминология. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 374-379.
Фразеологизмите – експресивно езиково средство за социални контакти (върху нерегистрирани локални фразеологизми). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 142-146.
Болгарские писатели в борьбе против туркизмов. – В: Вопросы грамматического строя и словарного состава языка. Т. 2. Ленинград, 1952, с. 149-172.
Из наблюдений над болгарской и македонской географической терминологией. – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 60-61.
К вопросу о болгарско-украинских параллелях. – В: Материалы Армянской республиканской научной конференции молодых научных работников по гуманитарным наукам. Ереван, 1972, с. 226-228.
К вопросу о семантике заимствованных слов (на материале болгарских и македонских географических апеллятивов). – В: Материалы научной конфренции молодых ученых. Ереван, 1971, с. 214-217.
Некоторые семантические явления в болгарской географической терминологии. – Советское славяноведение, 1978, № 1, с. 101-106.
О семантических процессах в болгарской географической терминологии. – In: XI Congrès international des sciences onomastiques. Rés. communications. Sofia, 1972, pp. 85-86.
Термины для обозначения водного источника в болгарском и македонском языках. – Вестник Ереванского университета, 1974, № 1, с. 235-242.
Типы фразеологических единиц в народной терминологии по болгарским и македонским аппелятивам. – Вестник Ереванского университета. Общественные науки, 1971, № 2, с. 216-221.
Словарь Н. Герова как явление культуры. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 10-13.
Някои семантични наблюдения върху сравнението в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 2, с. 5-11.
Семантичен анализ на кванторните думи only и само. – Съпоставително езикознание, 1980, № 3, с. 26-32.
Deiktika in zweisprachigen Wörterbüchern. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 253-258.
Рец. за: Валтер, Хилмар, Дитмар Ендлер. Нов немско-български речник. Neues deutsch-bulgarisches Wörterbuch. София, „Труд”, „Прозорец”, 2007, 712 с. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 2, с. 80-81.
От аргото на зидаря към професиолекта на архитекта. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 261-266.
Символика на названията на животните в славянската паремиология. – Съпоставително езикознание, 1981, № 6, с. 13-16.
За преводните еквиваленти на лексикалните единици с общо значение път / улица в английски език. – В: Трета научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. Велико Търново, ВТУ „Кирил и Методий”, 1981, с. 168-179.
Неологизмите на Йордан Радичков в книгата му „Пупаво време”. – Български език и литература, 2001, № 2-3, с. 80-81.
Езиковите концепти начало и край. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 32-37.
Неперформативни употреби на някои глаголи за говорене. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 131-139.
Относителни прилагателни за веществен произход в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 49-50.
Рец. за: Касабов, Иван. Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с. – Съпоставително езикознание, 2007, № 2, с. 111-115.
Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с. – Български език, 2009, № 1, с. 113-118.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 90-93.
Рец. за: Чоролеева, Мария. Семантичната категория „степен” и нейното изразяване в съвременния български език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 196 с. – Български език, 2008, № 1, с. 100-103.
Семантична структура на глаголите ходя, вървя, отивам. – In: Czas i przestrzeń w języku. Katowice, 1986, s. 26-41.
Синтактично-семантични признаци на отглаголните прилагателни в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 95-101.
Авторски неологизми в художествената реч. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 67-70.
Авторски новообразувания в творчеството на някои съвременни български поети и писатели. – Български език, 1981, № 3, с. 236-240.
Лексикографската дейност на акад. Ст. Младенов. – Български език, 1981, № 1, с. 75-76.
Лексикографската дейност на Ст. Младенов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 156-158.
Прилагателни на -им, -ем в българския книжовен език. – Български език, 1976, № 5, с. 426-427.
Сложни думи в поетичното творчество на Дебелянов и Ясенов. – Български език, 1981, № 5, с. 438-439.
Особености и тенденции на словотворчество в художествената литература. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 246-253.
Навлизане на англицизми в музикалната терминология. – Българска реч, 2003, № 2, с. 23-27.
Об общих исконно тюркских по происхождению лексических элементах современных болгарского и русского литературных языков. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 101-104.
Българският поетически език. – В: Българистични изследвания. Трети българо-скандинавски симпозиум, 20-26 септември 1985. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991, с. 7-22.
Българският поетически език. – Език и литература, 1987, № 1, с. 3-13.
Замечания о роли новогреческого языка в развитии лексики новоболгарского литературного языка. – In: Actes du Premier Congrès international des études balkaniques et Sud-Est Européennes. VI. Linguistique. Sofia, 1968, pp. 575-578.
Към характеристиката на средствата за номинация в разговорната (устната) и в книжната (писмената) форма на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 50-54.
Основни черти в развоя на лексиката на българския книжовен език след 1944 год. – В: Езиковедска българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 105-115.
Нов турско-български речник. Рец. за: Класов, Генчо, Сюлейман Гавазов. Türkçe-bulgarca sözlük. София, „Народна просвета”, 1963. – Български език, 1965, № 1, с. 83-84.
Българско-албански връзки в областта на езика. – В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, БАН, 1966, с. 93-100.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – В: Гълъбов, Иван. Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 472-482.
За произхода на група названия от българската народна роднинска терминология. – Изв. Етн. инст. и музей, VІ, 1963, с. 301-310.
Избрани трудове по езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1986, с. 425-431.
Лексикални проблеми на стария български книжовен език. – Български език, 1973, № 1-2, с. 45-59.
Южнославянски думи от румънски произход. – Български език, 1972, № 3, с. 243-247.
Квантификацията в съвременния български език: функционално-семантичен анализ на средствата за изразяване на количество. Дисерт. Велико Търново, 1996. 214 с.
Обобщаващ труд върху семантичната категория количество. Рец. за: Крумова-Цветкова, Лилия. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2007. 207 с. – Проглас, 2008, № 1, с. 154-158.
Особености при изразяването на приблизително определено количество в българската книжовно-разговорна реч. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 251-265.
Езикът на Марин Дринов и приносът му в изграждането на българския книжовен език през последните три десетилетия на XIX век. Дисерт. Велико Търново, 1998. 321 с.
Заслугите на Марин Дринов за изграждането на научния стил на българския книжовен език. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 133-148.
Езикът в търговията. – Социалистическа търговия, 1956, № 10, с. 34-35.
Агресията на уличния език – заиграване със социалното съзнание на колектива. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 189-193.
Номинация на другия като предпоставеност на не/разбирателство. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 318-327.
Означаване, денотат и референт в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ в. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 59-67.
Функцията на „апрайзорите” в държавно-политическия дискурс от втората половина на ХХ век (съпоставително изследване). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 50-53.
Ценно помагало. Рец. за: Правописен речник на съвременния български език. Елена Георгиева, Валентин Станков . София, БАН, 1983. 930 с. – АБВ, № 23, 5.VІ.1984, с. 6.
Некоторые наблюдения над фразеологией болгарского языка в сравнении с восточнославянской. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 11-17.
Френските заемки от латински произход в български език. – In: La lange et la littérature françaises dans la civilisation mondiale. Veliko Tirnovo, 1994, pp. 161-168.
Болгарская историческая лексикология и лексикография. – В: Славянская историческая и этимологическая лексикография (1970-1980 г.): итоги и перспективы. Москва, 1986, с. 205-229.
За параметрите на изконната старобългарска лексика. – Тр. ВТУ, ХХХІІІ (за 1997), 2002, кн. 2, с. 35-43.
Рец. за: Речник на българския език. Т. І. (А-Б). Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. 910 с. – Български език, 1978, № 5, с. 482-486.
Рец. за: Христова-Филкова, Пенка. Из историята на руско-българските езикови връзки. София, „Наука и изкуство”, 1963. 179 с. – Тр. ВПИ, І (за 1963-1964), 1964, с. 233-246.
Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с.
Църковнославянският речник на Иван П. Цеков. (Неизвестен ръкопис). – Български език, 1963, № 3, с. 256-259.
Компонентно-семантична структура на глаголите за движение. – В: Студентски изследвания. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1977, с. 211-221.
Местоименни средства за анафорична номинация. – Език и литература, 1988, № 5, с. 98-110.
Стилистична роля на турцизмите в Бай Ганю от Алеко Константинов. – Език и литература, 1983, № 6, с. 103-110.
Глаголът в стилистичната система на Йордан Йовков според повестта Жетварят. – В: Студентски изследвания Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 93-107.
Синонимична образност в Жертвени клади на Асен Разцветников. – Език и литература, 1980, № 1, с. 63-68.
Лингвострановедческий комментарий при семантизации международных терминов в специализированном языке туризма (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1995, № 1, с. 49-53.
Състояние и проблеми на стандартизацията на националната географска номенклатура. – Списание на БАН, 1970, № 5, с. 46-59.
Англицизмите в българския език. – Съпоставително езикознание, 1981, № 3-5, с. 190-200.
Лексиката от английски произход в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1983, № 4, с. 363-368.
Социолингвистични аспекти на англо-българските езикови контакти. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 88-107.
Бележки върху Речник на съвременния български книжовен език. Рец. за: Речник на съвременния български книжовен език. Стоян Романски (гл. ред.). София, БАН. Т. І (1955); Т. ІІ (1957); Т. ІІІ (1959). – Литературен фронт, № 2, 13.І.1955.
Недостатъци, които смайват. (За Правописен речник на българския книжовен език – трето преработено официално издание от Л. Андрейчин, Владимир Георгиев, Иван Леков и Стойко Стойков.). Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Литературен фронт, № 51, 22.ХІІ.1955.
Емоционалната лексика в общуването на студентите (обръщения, изразяващи нежност). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 403-405.
За някои аспекти в лексикосемантичната организация на оценъчните прилагателни. – Год. ДЕО, ХІ, 2003, с. 21-28.
Лексеми с признакова семантика в семантичното поле ред / хаос. – Съпоставително езикознание, 2003, № 1, с. 78-81.
Лексико-семантические группы прилагательных для обозначения красоты в болгарском и русском языках. Диссерт. Москва, 1992. 203 с.
Лексико-семантичната група на прилагателните за красота в българския език (компонентен анализ). – Български език, 1989, № 3, с. 227-232.
Лексико-семантични групи, характеризиращи психическите и физическите свойства на човека. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 82 с.
Някои проблеми при изследването на семантични полета. – Год. ИЧС, VІ, 1989, с. 105-113.
Прилагателните, обозначаващи умствените способности на човека в български език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 10-33.
Производни на прилагателните хубав и красив, намиращи се в центъра на семантичното поле за красота. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 106-109.
Семантическое поле прилагательных красоты в болгарском языке. – В: Актуальные проблемы преподавания языка в иностранной аудитории. Москва, 1988, с. 67-77.
Семантична съчетаемост на прилагателните за интелект (с оценъчна лексика). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 312-316.
Семантични отношения на прилагателните за интелектуални способности. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 61-65.
Семантичното поле за обозначаване на звуковете (комуникативни особености). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 79-81.
Семантичното поле радост – тъга в разговорната реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 43-50.
Фразеологизми антропономинанти в българския език: Системно-семантичен аспект. София, „Галик”, 2007. 120 с.
Фразеологизмы – антропономинанты как отражение ценностной картины мира. – В: Россия и Запад: диалог культур. Вып. 13, ч. 1. Москва, 2006, с. 204-212.
Фразеологизмы, обозначающие интеллектуальные свойства человека в болгарском и русском языках. (Семантический и лингвокультурологический аспекты). – Вестник Московского университета. Сер. 19. Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2006, № 1, с. 172-184.
Устойчивые сравнения с компонентом-зоонимом для характеристики человека. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., 2005, Vol. 50, № 3-4, s. 401-408.
Някои редки и остарели български думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 359-365.
Речникът на съчиненията на Поп Пейо и Речник на блъгарский язик от Н. Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 142-146.
За семантиката и особеностите в реализацията на глаголите за достоверност. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 188-196.
Лексикални характеристики на заглавието в съвременния периодичен печат (с оглед на прагматико-стилистичните тенденции в езика). – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 201-226.
Отново за дискусиите, свързани с българската фразеология. – Любословие, 2004, № 6, с. 74-87.
Думите-заместители в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 410-417.
Специфика на антонимните отношения при местоименните думи в съвременния български език. – Български език, 1990, № 2, с. 121-128.
Езиково-стилистични особености на изразните средства за създаване на комичен ефект в Преди да се родя и след това от Ивайло Петров (лексикално и фразеологично равнище). – Език и литература, 1991, № 5, с.7-14.
Семиостилистика. София, „Сема РШ,” 2001. 200 с.
Семиотика и стилистика (някои проблеми на тяхната интерпретация и диференциация). Дисерт. София, 1998. 258 с.
Някои тенденции в процеса на заемане на чужди думи в съвременния български език. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 1-2, с. 34-40.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 132-136.
Трилър, екшън, хит, хевиметъл. Това на български ли е? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 101-105.
Маринистическая фразеология в славянских языках. – In: Współzależność języków słowiańskich: aspekt lingwistyczny i glottodydaktyczny. Gdańsk, 1998, s. 50-57.
За някои проблеми при разработване на етимологична статия от гнездови тип (върху материал от „Български етимологичен речник”). – Български език, 2010, № 4, с. 62-67.
Към въпроса за гръцките заемки в българския език – произход на няколко диалектни думи. – Съпоставително езикознание, 2001, № 2, с. 118-120.
Към историческата типология на славянските езици в областта на лексиката (названия на птици в българския и чешкия език). – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 155-172.
Мария Филипова-Байрова. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 35-38.
Ономасиологични и словообразувателни сходства и различия между български и чешки названия на птици. Дисерт. София, 2006. 418 с.
Проблеми при производните в етимологична статия от гнездови тип (върху материал от Български етимологичен речник). – Български език, 2004, № 4, с. 74-78.
Сложни названия на птици в българския и чешкия език. Сложни съществителни имена от типа: съществителни имена – съединителна гласна – глагол. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 92-101.
Към въпроса за икономията в българския език (Езикова кодификация и речева практика). – Език и литература, 1989, № 4, с. 98-107.
Тенденции от експлицитен позитивизъм към експлицитен негативизъм на един словообразувателен модел в български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 157-159.
Проект за речникова статия на предлозите в двуезичен руско-български речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 281-285.
Об одной возможности лексикографирования. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 265-270.
Научно-техническа терминология у нас. – Български език, 1977, № 4, с. 357-359.
Рец. за: Балтова, Пенка, Андреана Ефтимова, Анна Липовска, Красимира Петрова. Български асоциативен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003. 150 с. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 74-75.
Рец. за: Влахов, Сергей. Успоредици. Английски пословици (за изучаващите чужди езици в българските училища). София, ЕТО, 1999. 96 с.; Немски пословици... 94 с.; Руски пословици... 96 с.; Френски пословици... 96 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 2, с. 32-33.
За турцизмите в българския и в сръбския език. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 105-115.
За някои типологични особености на сложните съществителни имена в унгарски, фински и български език (сравнителен анализ). – Български език, 1995, № 1-2, с. 49-55.
Виды сравнений по типу языкового выражения (на материале русского и болгарского языков). – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 240-250.
Двойната актуализация на фразеологизмите в поезията на Николай Кънчев и техники в превода им на полски език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 389-394.
Калкирането като езиков механизъм в превода на фразеологичните единици. – В: Езикът и литературата – средство за (не)разбирателство. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2003, с. 488-495.
На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 96-99.
Поетичните превъплъщения на един фразеологизъм. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 608-612.
Фразеологизмите в съвременната българска поезия (и преводите им на полски език). Дисерт. София, 2009.
Нидерландски заемки в български език. Принос към историята на българската лексика. – Slavica Gandensia, 1977, № 4, с. 121-174.
Имена на емоции в съвременния български книжовен език (структуриране на ядрото на лексико-семантичния клас). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 52-88.
Новият стар речник. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Език и литература, 1995, № 3, с. 160-162.
Рец. за: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г. Лилия Крумова-Цветкова, Христина Пантелеева . София, „Диос”, 2000. 412 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 60-62.
Структура на ядрото на лексико-семантичния клас имена на емоции в съвременния български книжовен език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 171-178.
Българските наречия с предметно-относително значение. – Език и литература, 1985, № 6, с. 41-54.
Една проява на връзката между лексика и синтаксис. – Български език, 1971, № 2-3, с. 185-189.
Преглед на местоименията в езика на Иван Богоров. – Български език, 1990, № 5, с. 412-424.
Украинско-български паралели при фазисните начини на действие. – Български език, 1987, № 1-2, с. 151-154.
Словообразователна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, БАН, 1980. 224 с.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Актуальные проблемы русского словообразования. Материалы V Республиканской научной конференции. Ташкент, „Укитувчи”, 1989, с. 45-49.
Лексическая деривация в русском и болгарском языках и её место в обучении болгар русскому языку. – В: Изучение русского языка в сопоставлении с болгарским. София, Народна просвета, 1983, с. 106-121.
О деривации метонимических существительных в русском и болгарском языках. – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 92-94.
Транслитерация и интерференция в первом русско-болгарском разговорнике и в первом русско-болгарском словаре. – Болгарская русистика, 1977, № 4, с. 24-33.
Актуални проблеми на лексико-семантичните отношения на производните думи и техните произвеждащи (върху материал от българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1992, № 2, с. 46-53.
Външна и вътрешна деривационна мотивация (според наблюдения върху българския и руския език). – Съпоставително езикознание, 1979, № 4, с. 3-11.
Външна редеривация на вторични лексикални значения на съществителни в съвременния български език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 347-358.
Лексико-семантичните съотношения на производните думи с техните произвеждащи. – Български език, 1992, № 6, с. 525-529.
Синхронното словообразуване на българските прости прилагателни с нулеви суфикси. – Език и литература, 1984, № 1, с. 27-37.
Задачи и структура на един българско-руски речник на словосъчетанията със съществителни имена. – Български език, 1967, № 5, с. 464-475; № 6, с. 538-543.
Словосъчетание и лексикография. – Изв. на ИБЕ, XVI, 1968, с. 723-733.
Словосъчетанието в българската лексикография през XIX в. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 447-458.
Особености на българските паремии, изразяващи емоционално състояние, и тяхната интерпретация на френски език. – Год. ВПИ, ХІ А, 1987, с. 107-125.
Парадигматични и синтагматични отношения при свободната употреба на основното значение на глаголните лексеми. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 168-177.
К вопросу о переводе некоторых генетически родственных слов в современном болгарском и современном русском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 23-29.
Какво ще кажат езиковедите? (За правилна спортна терминология). – Народен спорт, № 50, 24.VІ.1955.
За няколко гръцки заемки в българския език. – Съпоставително езикознание, 1982, № 5, с. 11-15.
Фонетичните проблеми при етимологизуването на гръцките заемки в българския език. София, БАН, 1990. 188 с.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – Български език, 1959, № 3, с. 201-219.
Валентности и семантични роли при изразяването на емоции в българския език. – Български език, 1999-2000, № 2, с. 1-25.
Основни особености на речниковия състав на съвременния български книжовен език (съпоставително с руския език). – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 175-190.
ДИМИТРОВ, Б. Речник на Ботев. – Отечествен фронт, № 3971, 2.VІ.1957.
Тайният език на дюлгерите. – Отечествен фронт, № 9123, 16.II.1974.
Руско-българска омонимия в техническата терминология. – Изв. ВМЕИ и Съюз науч. раб., VІІІ, 1978, № 7, с. 151-158.
Захарче Доротея или образността в българския и немския младежки говор. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 201-209.
Табу и табуиран дискурс. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 160-177.
Пространственные концепты в болгарском и русском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке. Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 422-426.
Информатиката и лингвистиката във взаимодействие (Информационните тезауруси като обект на лингвистиката). – Проглас, 1996, № 2, с. 91-99.
Тезаурус, тезаурусна семантика и тезаурусни смислови отношения. – Български език, 1996, № 6, с. 35-42.
Тезаурусно представяне на пространствените концепти (възможности за съпоставителен анализ). – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 217-224.
Тезаурусно представяне на термините. (Теоретични и приложни аспекти на тезаурусната семантика). Дисерт. София, 1996. 378 с.
Тълковно-преводен речник от тезаурусен тип за предметната област туризъм. – Български език, 2005, № 1, с. 74-80.
Тезаурусен модел на Славейковия поетичен език (върху материал от стихотворения в „Епически песни”). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 174-184.
Юридическият тезаурус: за някои проблеми на изграждането му. – Български език, 1999-2000, № 3, с. 62-67.
Из нашето лексикографско наследство (Речникът на Кузман Шапкарев). – Български език, 1989, № 4, с. 349-355
Езикът на Христо Смирненски. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 265-278.
Стилно-езикови средства в поезията на Вапцаров. – Изв. Инст. за литература, ХІІ, 1962, с. 5-40.
Навлизане на съвременните западноевропейски езици в латинската медицинска терминология в България. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 50-53.
К сопоставительном изучении русской и болгарской научной терминологии. – Болгарская русистика, 1988, № 4, с. 84-87.
Принципы составления русско-болгарского медицинского словаря-минимума. – Болгарская русистика, 1977, № 2, с. 71-72.
Семантичното поле за противоположност в медицинската терминология във функционален и формален аспект. – Изв. Съюз на учените, Варна, 1996, № 1, с. 11-13.
Семантична структура и система на относителните прилагателни имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. Велико Търново, 1998. 180 с.
За някои прилагателни с наставка -лив, нехарактерни за съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 1, с. 45-51.
Рец. за: Станева, Христина. Публицистичният стил в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1988. 95 с. – Съвременна журналистика, 1989, № 3, с. 219-221.
Абстрактните съществителни с без- – семантика, словообразуване, тълкуване. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 286-296.
За граматичните категории и за лексикографското тълкуване на глаголите надвисвам и надвесвам. – Български език, 1995, № 5-6, с. 456-457.
За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 47-60.
Словообразуване по поръчка. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 125-135.
Честотен речник на българската публицистика. Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). (под ред. на Р. Мутафчиев). АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 2001. 490 с. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 24-29.
Общественото отношение към процесите на заемане на чужди думи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, с. 194-204.
За връзката между семантика на словообразувателната представка и валентност на изходните лексеми в немския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 6, с. 20-27.
За някои особени образования на имена за лица от мъжки род с наставка -ец. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 199-206.
Лексикализиране на някои умалителни имена като основни думи. – Български език, 1954, № 2, с. 172-174.
Семантичен развой на глаголите мина и минавам. – Български език, 1957, № 3, с. 267-270.
Умалителните имена в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, 1959, № 6, с. 263-319.
Nomina agentis в книжовния български език. – Изв. на ИБЕ, ІХ, 1963, с. 141-210.
Лексическите синоними и някои техни особености (върху материал от съвременния български книжовен език). – В: Въпроси на българската лексикология. София, „Народна просвета”, 1978, с. 32-38.
Около проблематиката при съставяне на синонимни речници. – Български език, 1963, № 4-5, с. 426-434.
Характер, основни черти иа синонимния речник на съвременния български книжовен език. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 199-204.
Русские грамматические термины в болгарской культурной традиции. Диссерт. Москва, 2002.
О синонимии в болгарской и русской лингвистической терминологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 241-246.
Нов правописен речник в контекста на правописните речници. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 49-56.
Втори семантичен план. – В: Славянска филология. Т. 22. София, „Анубис”, 1998, с. 25-33.
Изменения в болгарском языке послевоенного периода. – В: Русский язык сегодня. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва, „Азбуковник”, 2003, с. 117-124.
Контакты болгарского языка с русским, английским и турецким. – In: Języki słowiańskie 1945-1995. Gramatyka – Leksyka – Odmiany. Materiały międzynarodowej konferencji naukowej Opole, 20-22.09.1995. Opole, 1995, s. 29-36.
Лингвистична прагматика. София, „Велес”, 2009. 240 с.
Рец. за: Влахов, Сергей, А. Георгиева, Гочо Гочев, Е. И. Превиш-Квынто, Т. Томева, И. Христова, Д. Шкодрова. Руско-български тематичен речник на фразеологизмите. Велико Търново, ИЦ „Велико Търново”, 1994. 272 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 4-5, с. 75-78.
Българският език и литература, отразени в излизащия многотомен речник на българския език. Рец. за: Речник на българския език. Кристалина Чолакова (гл. ред.). София, БАН. Т. І (А – Б), 1977. 910 с.; Т. ІІ (В), 1979. 672 с.; Т. ІІІ (Г – деятел), 1981. 770 с.; Т. ІV (деятелен – Е), 1984. 868 с. – Български език и литература, 1987, № 5, с. 58-62.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1987, № 4, с. 41-46.
Семантический и синтактический аспект сопоставительного изучения причастий в русском и болгарском языках. – В: Шестой международный конгрес МАПРЯЛ. Будапешт, 1987, с. 15-16.
Системные семантическия явления и процессы в лексике и их сопоставительное исследование в русском и болгарском языках. – In: Drugie spotkania językoznawcze. W kręgu semazjologii, leksykologii i terminologii. Opole, Uniwersytet Opolski, 1988, s. 101-103.
Стил и регистър: към въпроса за диференциацията на термините. – Български език и литература, 1992, № 2, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 1, с. 5-10.
Фразеологизмы с опорным словом Бог в русском и болгарском языках. – In: Problemy frazeologii europejskiej 2. Frazeologia a religija. Warszawa, 1997, s. 301-307.
Языковые контакты: на материале контактов болгарского языка с русским, английским и турецким. – Kieleckie Studia Rusycystyczne, 1998, T. 8, s. 133-140.
Заметки о семантической эволюции заимствованных слов в близкородственных языках. – Болгарская русистика, 1986, № 2, с. 42-47.
Семантическое освоение слов, заимствованных русским и болгарским языками из французкого. Диссерт. Москва, 1984. 207 с.
О причинах межязыковой омонимии (о некоторых французских заимствованиях в русском и болгарском языках). – Съпоставително езикознание, 1985, № 3, с. 10-15.
За кодирането на лексикална информация: ситуации и тяхната лексикализация в английски и български. – Български език, 2009, № 3, с. 84-96.
Анатомична лексика в българската географска терминология и в българската топонимия. – Език и литература, 1987, № 6, с. 109-124.
Балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 1990, № 3-4, с. 141-146.
Балканские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 1989, № 1, с. 73-76.
Некоторые балканские заимствования в болгарских наречиях. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 157-159.
Некоторые турецкие и арабские заимствования в болгарском языке. – Балканско езикознание, 2003-2004, № 2-3, с. 259-260.
Размисли във връзка с необходимостта от създаване на международен терминологичен речник по ономастика. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 9. Велико Търново, ИВИС, 2009, с. 520-522.
Бележки върху езика на Христо Смирненски. – Език и литература, 1960, № 3, с. 221-223.
Промените в чуждата лексика при второто издание на романа Тютюн от Д. Димов. – Български език, 1958, № 3, с. 298-301.
Стилно-езиково майсторство на Алеко Константинов. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 151-166.
Бележки върху новото издание на Българския синонимен речник от Л. Нанов. Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. IV издание. София, 1963. – Език и литература, 1965, № 3, с. 81-85.
Глаголното богатство в Ботевата балада Хаджи Димитър. – Български език, 1963, № 1, с. 48-53.
Очертаване на класа от лексеми и фразеологични изрази за емоции. – Български език, 1999-2000, № 6, с. 1-12.
Двойните форми на съществителните имена. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския книжовен език. VІ преработено издание. София, „Наука и изкуство”, 1965. 424 с. – Български език и литература, 1969, № 2, с. 61-62.
Езикови тревоги и нашите тревоги за словото. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Балканско знаме, № 74, 25.VІ.1974.
За необходимото и излишното: (Наблюдения вьрху дефинициите в излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1991, № 4, с. 111-121.
За стилно-езиковите поправки в третото издание на романа Тютюн. – Български език, 1957, № 1, с. 94-100.
За турската заемка бозалък. – Български език, 1995, № 4, с. 332-333.
Наблюдения върху значението и употребата на отглаголните съществителни имена на -не. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 131-140.
Някои бележки за чуждите думи в излизащия многотомен речник на българския език. – Съпоставително езикознание, 1987, № 4-5, с. 23-26.
Окончанието -а и дублетните форми на някои заети съществителни имена. – Съпоставително езикознание, 1998, № 3-4, с. 121-124.
Отразяване на някои названия за лица в многотомен речник на българския език. 1. Една оценка. – Български език, 1983, № 3, с. 204-206.
Повече внимание върху езиковедската терминология (из наблюденията ми върху първите пет тома на излизащия многотомен Речник на българския език). – Език и литература, 1993, № 3-4, с. 119-124.
Рец. за: Sławski, Franciszek. Podręczny słownik bułgarsko-polski z suplementem. T. I (а-повявам), T. II (повярвам-яшен). Warszawa, PWN, 1987. 1430 s. – Съпоставително езикознание, 1993, № 6, с. 84-89.
Русизмите в новия Речник на чуждите думи в българския език. – Български език, 1960, № 5, с. 476-480.
Употреба на възвратното притежателно местоимение. – Език и литература, 1971, № 3, с. 58-64.
Диференциация на речниковия състав от функционално-стилистично гледище. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 18-20.
Съкровищница на българския словесен фонд. – Български език, 1961, № 5-6, с. 504-508.
Виц и табу – немско-български успоредици. – В: Русистика 2005. Язык, коммуникация, культура. Сборник статии в чест на проф. дфн Стефана Димитрова. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2005, с. 88-110.
Някои въпроси около съставянето на речник на остарелите, редки и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ в. – Български език, 1964, № 1, с. 51-57.
Поглед върху развоя на нашата лексикография (тълковни речници). – Български език, 1973, № 6, с. 583-589.
Езиково-стилистични особености на Старопланински легенди. – Български език, 1962, № 4, с. 292-307.
За някои абстрактни съществителни на -ост. – Български език, 1963, № 2, с. 149-150.
Лексикално-стилистични особености на Старопланински легенди. – В: Език и стил на българските писатели. Т. 1. София, БАН, 1962, с. 279-289.
Първи речник на българските антоними. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Българска реч, 1998, № 1, с. 43-44.
Рец. за: Андрейчин, Любомир. На езиков пост. Сборник от статии. София, „Наука и изкуство”, 1961. 319 с. – Български език, 1963, № 3, с. 298-302.
Рец. за: Велева, Мая. Стилистичен анализ на художествения текст. София, „Народна просвета”, 1990. 133 с. – Език и литература, 1991, № 4, с. 132-133.
Рец. за: Кръстев, Боримир. Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с. – Език и литература, 1979, № 3, с. 102-104.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 384 с. – Български език и литература, 1998, № 1, с. 63-64.
Психолингвистично изследване на смисловите отношения между думи-антоними чрез метода на свободната класификация. – Български език, 1997-1998, № 1, с. 84-93.
Семата каузирам в семантичната структура на каузативните глаголни конструкции. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 267-273.
Новые явления в языках славянских социалистических стран (к постановке вопроса). – Вестник ЛГУ, 1979, № 20, вып. 4, с. 61-71.
Българска историческа лексикология. – В: Българският език, език на 13-вековна държава. София, „Народна просвета”, 1981, с. 36-49.
За тюркизмите в българския език и роднинското име еца. – Български език, 1984, № 2, с. 159-161.
Из българската историческа лексикология. – Език и литература, 1981, № 5, с. 60-65.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992, 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 127-128.
Старинни народни думи. София, „Народна просвета”, 1987. 110 с.
Българската лексика като част от общославянския речников фонд. – В: Славянска филология. Т. 19. София, БАН, 1988, с. 256-262.
Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с.
Лексема пей в современном болгарском языке. – Балканско езикознание, 1993, № 2, с. 153-157.
За две терминологични заемки от английски произход в българската животновъдна лексика. – Съпоставително езикознание, 1984, № 2, с. 24-28.
Заемките от английски произход в българската терминология по хранене на селскостопанските животни. – В: Национална конференция с международно участие „Теория на научния и научно-техническия текст”. Т. 2. София, 1986, с. 174-185.
Бележки за абстрактната глаголна семантика, глагола като част на речта и комплекса от глаголни граматични категории. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 73-84.
Езикът ни ще се съпротивлява мъжки. – Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 66-77.
Демократизация, колоквиализация и/или постмодернизация в медийния дискурс. – В: Тенденции и процеси в българския език. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 139-174.
За българския език и някои световни тенденции. – В: Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 70-годишнината на проф. Петър Пашов, на проф. д-р Тодор Бояджиев, чл.-кор. на БАН, и на 30-год. на Шуменския университет. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2001, с. 93-102.
Метафората малък ръст в съвременния български печат. – Български език, 2009, № 1, с. 52-60; № 2, с. 46-54.
Негативен етноцентризъм в българския медиен дискурс. – Български език, 2007, № 3, с. 96-107-
Театралната метафора в българския печат. – Език и литература, 2009, № 3-4, с. 110-134.
Цветната лексика в служба на неодобрението (По материали от съвременни български вестници). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 172-181.
Извънтекстова семантизация на местоименните наречия за място. – Език и литература, 1987, № 2, с. 86-94.
Минимални фразеологични единици със сравнителен характер в словашкия и българския език. – Съпоставително езикознание, 1994, № 5, с. 14-17.
Собственото име във фразеологията. Конкретизация versus индивидуализация. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 164-171.
За една старинна дума в български говор: недоветен, недоветни. – Език и литература, 1989, № 5, с. 39-40.
К вопросу о военной терминологии. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 252-257.
Семантична новост на лексикалните единици като елемент на социално-професионалната норма. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1988, 16-25 с.
Социолингвистичен аспект при разкриване значението на лексиката. – Руски и западни езици, 1982, № 1, с. 35-38.
Нов полско-български речник. Рец. за: Полско-български речник. БАН, София, 1961. Под ред. на Иван Леков, Францишек Славски. – Език и литература, 1962, № 1, с. 86-89.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Език и стил на Ботев и Каравелов. София, „Български писател”, 1956. 160 с. – Отечествен фронт, 1956, № 3717.
Рец. за: Попвасилев, Стефан. Строители на родната реч. Очерци върху езика и стила на наши писатели. Т. 3. София, „Български писател”, 1966. 212 с. – Пламък, 1966, № 8, с. 87-88.
За двуродовите старогръцки заемки от типа този проблем – тази проблема. – Български език, 1986, № 1, с. 76-78.
Руските неопределителни местоимения и наречия от типа -то, -нибудь (-либо), ... ни было и техните еквиваленти в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 442-451.
За някои изрази с думата папуняк в българския разговорен език. – Български език, 1995, № 1-2, с. 94-95.
Въпроси от теория на антонимите в речниковата работа. – Български език и литература, 1961, № 1, с. 19-25.
Агресията в речта на футболните тълпи и в спортните медии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 220-224.
Футболна лексика и фразеология в съвременния български език. Дисерт. София, 2008.
Към характеристиката на някои научни жанрове. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 415-426.
Библията като източник за попълване на фразеологичния фонд на езика: Върху материал от украински и български език. – Изв. НЦ „Св. Дазий”, 2007, с. 247-254.
По въпроса за семантиката на два вида устойчиви сравнения и опит за тяхното моделиране. – Български език, 1989, № 5, с. 460-465.
Рец. за: Карастойчева, Цветана. Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 3, с. 94-98.
Бележки за езика на Елин Пелин. – Език и литература, 1956, № 1, с. 37-47.
Няколко думи за българския медицински език и латинската терминология. – Хирургия, 1956, № 4, с. 350-352.
Английските заемки в компютърната лексика на българския и унгарския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI (за 2008), 2009, № 1, сб. А, с. 588-600.
Английските заемки в компютърната лексика на българския език. – Studia Slavica Ac. Sc. Hung., Vol. 52, 2007, № 1-2, pp. 81-85.
Лексико-семантические процессы и тенденции развития современных славянских языков. – Studia Slavica, Vol. 49, 2004, № 1-2, pp. 1-26.
Болгарско-русские лексические параллели. – Болгарская русистика, 1976, № 3, с. 18-20.
Бълг. навяхвам, навехна и сродниците му. – Език и литература, 1986, № 3, с. 73-75.
Бълг. обсинвам, обсина. – Език и литература, 1979, № 3, с. 86.
Български етимологии. (1. Обеца, обица. 2. Оточка, оточки. 3. Припарвам.). – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 25-32.
Българско-руски паралели. – Български език, 1991, № 5, с. 450-451.
Етимологични бележки към бълг. тръшвам, тръшна, тръшкам. – Език и литература, 1983, № 2, с. 59-64.
Мними тракийски думи в българския език. – Език и литература, 1978, № 2, с. 102-106.
Неизчерпаема съкровищница на живата българска реч. – Септември, 1976, № 9, с. 197-207.
Повторно за етимологията на бълг. лъх ‘лъжец’, люхвам ‘измамвам’. – Език и литература, 1978, № 5, с. 99-103.
Проф. д-р Стефан Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Младенов, Стефан. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, „Христо Г. Данов”, 1941. 704 с. – Изкуство и критика, 1941, № 6-7, с. 296-300.
Стари тюркски заемки в българския език. – В: Изследвания в чест на Марин Дринов. София, 1960, с. 429-443.
Съкровищница на българските лични имена. Рец. за: Илчев, Стефан. Речник на личните и фамилни имена у българите. София, БАН, 1969. 311 с. – Родна реч, 1971, № 1, с. 43-44.
Южнославянски етимологии (бърча, бръчка, дзука, мешин, мешина, сугаре). – Език и литература, 1970, № 5, с. 53-61.
Руско-българска интерференция в научно-техническия стил на речта (в областта на лексиката). – Науч. тр. ВИММЕСС, ХХI, 1979, № 12, с. 169-171.
Главнейшие особенности общеславянской лексики современного болгарского языка (в сопоставлении с общеславянской лексикой русского языка). – В: Славистичен сборник. Т. 1. Езикознание. София, БАН, 1958, с. 91-132.
Кирилло-мефодиевская лексика в словарном составе современного болгарского языка (в сопоставлении с ее особенностями в русском языке). – В: Славянска филология. Т. 12. София, БАН, 1973, с. 57-73.
О некоторых особенностях словарного состава современного болгарского языка (сравнительно с русским). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 229-234.
Към въпроса за лексиката в областта на икономиката на НРБ и ГДР. – В: Езиковедската българистика в ГДР. София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 142-149.
Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 55-58.
Лексикално-семантични особености на българската разговорна реч. – Списание на БАН, 1996, № 4, с. 14-16.
Лексикографският принос на Ян Вагнер в културното сътрудничество между чехи и българи. – Съпоставително езикознание, 1987, № 1, с. 52-56.
Минимални фразеологични единици в съвременния български език. – Български език, 1985, № 2, с. 152-158.
Многоаспектност на разговорността в съвременния български език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 62-65.
Представяне на имената на растения в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-177.
Разговорните думи в българските тълковни речници. – Проблеми на българската разговорна реч. Т. 4. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1998, с. 51-56.
Рец. за: Grannes, Alf. Les turcismes dans l’œuvre de Dobri Vojnikov (1833-1878), le premier dramaturge bulgare. Bergen, 1992. 60 p. – Съпоставително езикознание, 1994, № 3-4, с. 129-131.
Рец. за: Йорданова, Любима. Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 103-105.
Специфични номинации в българската разговорна реч. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1995, с. 95-97.
Наблюдения върху новата компютърна лексика в българския и чешкия език. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 53-64.
Един тип сложни прилагателни в английски и български език. – В: Пета и шеста научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, 1985, с. 131-140.
За някои структурни и синтактични особености на прилагателните, образувани с наставките -ичен, -ически в съвременния български език и -ic, -ical в съвременния английски език. – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 69-75.
За събирателните съществителни в английски и български език. – Тр. ВТУ, VІ (за 1968-1969), 1970, кн. 2, с. 303-320.
Събирателните съществителни в лексическата структура на английски и български. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 98-111.
Семантика и логика. Някои гранични пробрлеми на онологията, семантиката и логиката. София, „Наука и изкуство”, 1975. 323 с.
За екстралингвистичната основа на фразеологичните единици. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 119-123.
За фразеологичните единици, възникнали на базата на обредни действия, вярвания и народни представи. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 191-196.
Комуникативно-прагматична специфика на функционалния стил на художествената литература и отражението ѝ върху проблематиката на превода. Дисерт. София, 1984.
ЕЗИКОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ЧЕСТ НА ПРОФ. СИЙКА СПАСОВА-МИХАЙЛОВА.София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011. 554 с.
Прабългарски (гагаузки) думи в пространното житие на Методий. – Език и литература, 1997, № 3-4, с. 98-104.
За праславянския характер на българските форми от типа въззелен. – Български език, 1980, № 4, с. 350-354.
За устойчивите съчетания в български език – сложни названия и термини. – Български език, 1958, № 6, с. 524-527.
Руско-български езикови паралели (половы – половцы – куманин – кумуден). – В: Славистични проучвания. София, „Наука и изкуство”, 1973, с. 77-88.
Източници за попълване на строителната терминологична подсистема. – Български език, 1988, № 5, с. 427-433.
Общоезикови семантични процеси в терминологията (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 1, с. 39-48.
Структурно-семантична характеристика на строителната терминологична подсистема. Дисерт. София, 1988. 183 с.
Термини и терминоелементи от собствени имена (с оглед на строителната терминологична подсистема). – Български език, 1989, № 4, с. 370-372
Терминологизиране на различни части на речта. – Език и литература, 1988, № 5, с. 111-116.
Болгарские уменшительные существительные и способы их передачи в русском языке. – Тр. ВТУ, ХІХ, 1984, кн. 2, с. 139-194.
Вопросы метонимии и семантико-синтактического стяжения. – Тр. ВТУ, ХVІ, 1981, кн. 2, с. 157-186.
За една функция на веществено-събирателните съществителни singularia tantum (с оглед на превода им от български на руски език). – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 36-40.
Към морфологичната характеристика на българските умалителни съществителни. – Език и литература, 1988, № 6, с. 12-17.
О семантико-синтаксическом стяжнение именных словосочетаний способом устранения зависимого компонента. – Болгарская русистика, 1989, № 1, с. 53-61.
Семантико-синтаксическое стяжение субстантивно-субстантивных словосочетании со слабым управлением в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 5. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1979, с. 73-81.
Турските заемки в българския език и местните турски говори. – Български език, 1974, № 5, с. 409-414.
Болгарские противительные союзы в научном и газетно-публицистическом стилях речи. – Вестник Санкт-Петербург. университета, 2009, вып. 3, с. 189-195.
Полисемия или омонимия: невербални случаи в публицистичните телевизионни предавания. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 387-393.
Българска лексикология. Помагало за упражнения. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски, 1999. 84 с.
Осознание фитолексики представителями русской и болгарской языковых культур. – Болгарская русистика, 2008, № 3-4, с. 22-44.
Роль фитонимической лексики в формировании национальной языковой картины мира: сопоставительно-мотивологический аспект. – В: Фолклорная традиция и литературный процесс. Алматы, 2007, с. 101-108.
За някои асиметрични прояви в лексиката на чешкия и българския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 158-162.
За някои лексеми за означаване на цветови нюанси в чешкия и българския език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 269-272.
За някои нетрадиционни двуезични речници. – Homo bohemicus, 2002, № 4, с. 32-38.
За някои прояви на лексикална асиметрия при прилагателните имена в българския и чешкия език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 207-213.
Как идват заемките от английския в славянските езици? – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 642- 646.
Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 23-31.
Лексикалната съчетаемост в практиката на превода. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 61-67.
Отново за асиметрията при някои номинационни единици в българския и чешкия език. – Homo bohemicus, 2002, № 3, с. 38-44.
Проблемът за номинацията на устойчивите и свободните словосъчетания (с оглед на чешкия и българския език). – В: Алманах Бохемия, София, 1997, с. 81-97.
Универбизация или мултивербизация. – Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 48-53.
Двойните думи (с оглед на двойните прилагателни имена) в съвременния български език. – В: Славистични изследвания. Т. 4. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 85-94.
За сложните думи в съвременния български език. – Език и литература, 1977, № 5, с. 39-48.
Сложните прилагателни имена в съвременния български език. Дисерт. София, 1977. 263 с.
Към въпроса за функционалната еквивалентност на глаголите от една и съща лексикалносемантична група и тяхната многозначност в българския книжовен език. – Slavica, 2007, № 36, с. 27-32.
Лексикална и синтактична съчетаемост на двувидовите глаголи в българския книжовен език. – Год. ИЧС, Х (за 1990), 1998, с. 63-86.
Лексикалносемантична структура на двувидовите глаголи в съвременния български език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 89-92.
Начини за представяне на двувидовите глаголи в тълковните речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 265-270.
Синтактична структура на процесуалните фразеологизми със семантика ‘психо-физическо състояние и мисловна дейност на лица’. – Acta Univ. Szegediensis, ХХVІІ, 2007, pp. 67-72.
Към въпроса за усвояване от чуждоезикова аудитория на предлозите на и върху с оглед на техните формално- семантични особености в съвременния български език. – Год. ИЧС, ІІІ, 1985, с. 110-117.
За употребата на някои металургични термини и заемки от руски език в български. – Год. ВХТИ, ХІV, 1971, № 1, с. 69-84.
Наблюдения върху руските и българските пословици. – Български фолклор, 1977, № 1, с. 51-62.
Типове междуезикови омонимно-паронимни двойки. (Върху материал от книжовния български език и южноморавския говор на сръбски език). – В: Българистични проучвания. Т. 1. Велико Търново, ПИК, 1996, с. 169-177.
За един славянско-осетински фразеологичен паралел. – Български език, 2004, № 4, с. 46-47.
ЗА ДУМИТЕ И РЕЧНИЦИТЕ. Лексикографски и лексиколожки четения’98. Материали от Първата национална конференция по лексикография и лексикология, посветена на 100-годишнината от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев, София, 19-20 октомври 1998 г.София, „Диос”, 2000. 412 с.
Значителен принос в румънско-българските културни връзки. Рец. за: Романски, Стоян, Стефан Илчев. Румънско-български речник. София, БАН, 1962. – Български език, 1965, № 6, с. 545-547.
Няколко румънски думи в поезията на Иван Вазов. – Български език, 1971, № 6, с. 542-544.
Бележки за езика на Т. Г. Влайков и пирдопския говор. – Български език, 1954, № 1, с. 65-74.
Българските народни имена на месеците. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 101-147.
Из болгарской исторической лексикологии. – Zeitschrift für Slawistik, 1979, № 1, s. 156-162.
Кой твори езика. Принос към детското езиково творчество. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 51-54.
На какви постановки трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – Език и литература, 1979, № 1, с. 29-32.
На какви принципи трябва да се изгражда терминологията на съвременния български език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 119-123.
Рец. за: Леков, Иван. Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69. – Език и литература, 1954, № 2, с. 147-149.
Слова со значением мать в русском, болгарском и чешском языках. – В: Материалы по русско-славянскому языкознанию. Воронеж, 1982, с. 56-60.
Вторичната езикова реалност на тоталитарната система. – Български език и литература, 1991, № 1, с. 1-6.
Лексикални характеристики и експресивни цели на съвременния български популярен печат. – Български език и литература, 1999, № 1, с. 3-14.
Нови комуникативни стратегии в съвременния български печат. – Български език и литература, 1993, № 1, с. 52-56.
Опити за създаване на нов публичен стандарт в нашата преса и резултатите от тях. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 218-222.
Стилистични проблеми на младите хора при употреба на абстрактната научна реч. – Български език и литература, 2006, № 6, с. 30-37.
Фразеологични особености на популярния български печат и ключовата им роля за семантичната структура на някои журналистически видове. – Българска реч, 1998, № 3-4, с. 21-27.
Вентонимите като проблем на българския тълковен речник. – В: Ономастично и етнолингвистично пространство на езика. Т. 1. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1996, с. 227-230.
За едно модерно лексикално явление в днешния български език. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 179-185.
Названия на лица, производни от икономическия термин акорд. – Български език, 1990, № 1, с. 82-83.
Рец. за: Армянов, Георги, Борислав Георгиев, Иван Касабов, Лилия Крумова-Цветкова, Сабина Павлова, Мария Чоролеева. Речник на чуждите думи. София, „Атлантис”, 1996. 320 с. – Български език, 1997-1998, № 5, с. 79-82.
Граматични проблеми на лексикографията. – Български език, 1981, № 5, с. 420-426.
Сравнителен анализ на няколко нови речника на чуждите думи. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 89-95.
Обем на лексикалното познание на образования носител на български език. – Български език и литература, 2008, № 6, с. 22-33.
За влиянието на немски език върху българската медицинска терминология. – В: Аспирантски сборник. Т. 3. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1976, с. 189-197.
За формата на някои съществителни, заети в български език от руски. – Български език, 1967, № 5, с. 481-483.
К вопросу о субстантивации в болгарском языке: субстантивация прилагательных в форме среднего рода. – В: Славянская филология. Вып. 2. Ленинград, 1972, с. 46-53.
Суффиксация и субстантивация при образовании наименований лиц в болгарском языке. – В: Очерки по словообразованию и словоупотреблению. Ленинград, 1965, с. 44-59.
Двуезичен тълковен речник на поезията на Вапцаров. – В: Никола Вапцаров. Нови изследвания и материали. София, „Български писател”, 1980.
Говорният език на нашите лекари. – Български език, 1959, № 1, с. 74-76.
За някои медицински наименования с неустановен облик и род. – Български език, 1957, № 1, с. 66-68.
Състояние и път на развитие на медицинския ни език. – Български език, 1956, № 4, с. 343-356.
Стилистична функция на архаизмите във военните стихотворения на Иван Вазов. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVII, 1999, № 1, с. 377-384.
Дрехите на българина през Възраждането. – Български език, 2003, № 1, с. 63-68.
Етнокултурната лексика – названия на облекла – в речника на Найден Геров. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 104-113.
Идеи към проекта Речник на еортонимите в България. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 8. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 200-204.
Наблюдения върху лексиката за посоки на света през Възраждането и разбирането ѝ от възрожденския българин. – Българска реч, 1999, № 4, с. 30-37.
Общности и празници в България: Езикови аспекти. София, „Зимек-99”, 2000. 96 с.
Представянето на имената на празниците в академичните правописни речници. – Български език, 2004, № 1, с. 103-119.
Рец. за: Буров, Стоян. Форми и значение на съществителното име. Велико Търново, ПИК, 1996. 199 с. – Български език, 1996, № 6, с. 74-79.
Явното и скритото в думите за дрехи през Българското възраждане. София, „За буквите – О писменехь”, „Авангард Прима”, 2006. 160 с.
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989.
Вопросы болгарской диалектной лексикографии. – Советское славяноведение, 1975, № 6, 103-107.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. I. – В: Славянское и балканское языкознание: язык в этнокультурном аспекте. Москва, 1984, с. 98-109.
Из болгарской пчеловодческой терминологии. II. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы диалектологии. Категория посессивности. Москва, „Наука”, 1986, с. 90-98.
Терминология ткачества в балканских говорах болгарского языка в ее соотношении с литературной. – Советское славяноведение, 1978, № 4, с. 57-63.
Кашубско-български лексикални успоредици. – Език и литература, 1961, № 1, с. 49-50.
Българска лексикология – значим и приносен труд в съвременната българска лингвистика. Рец. за: Бояджиев, Тодор. Българска лексикология. София, „Анубис”, 2002. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 559-561.
Местоименията в турския и българския език. Дисерт. София, 1983. 282 с.
Деминутиви и лексикална номинация. – В: Българистични студии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2004, с. 114-121.
Динамика и актуални тенденции в съвременната българска лексикална система. – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006, с. 253-259.
Един семантико-словоообразувателен тип глаголи в съвременния български книжовен език (глаголи с префикс по-). – In: Specimina philologiae slavicae. Bd. 151. Bulgaristica – Studia et Argumenta. Festschrift für Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Hrsg. S. Comati. München, Verlag „Otto Sagner”, 2008, рр. 597-607.
За някои зооморфни метафори в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 99-104.
За някои по-особени случаи при изразяване на количество (върху материал от българския и полския език). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 81-86.
За статута на лексемата един в българската лингвистична литература. – Славистика. I. 1998, с. 113-120.
Именната система в българския младежки сленг (субстантивна лексика). – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 162-170.
Към въпроса за видовете устойчиви словосъчетания в българския книжовен език. – В: Краят на хилядолетието: носталгии, раздели и надежди. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2000, с. 442-446.
Лексика и граматика. – В: Пространства на езика и присъствието. Сборник в чест на 60-год. на проф. дфн Иван Куцаров. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2002, с. 80-84.
Лексикализация на деминутиви в съвременния български книжовен език. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. УИ „Св. Климент Охридски”, София, 2005, с. 601-608.
Лексикална и словообразувателна характеристика на Nomina attributiva в съвременния български книжовен език. – В: VI Славистические чтения памяти профессора П. А. Дмитриева и профессора Г. И. Сафронова. Материалы международной научной конференции 9 – 11 сентября 2004 г. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2005, с. 22-29.
Лексикални и словообразувателни тенденции при неологизмите в съвременния български език. – В: По слѣдоу оучителю. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р Пеньо Пенев. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2006, с. 51-57.
Лексикално-семантичен модел на числителното име един в съвременния български книжовен език с оглед на лексикографското му представяне. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 157-163.
Лексикално-словообразувателна характеристика на авторските неологизми (върху материал на съвременната българска поезия). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 99-104.
Моноафиксални антоними в българския и полския език (словообразувателен паралел). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХL, 2002, № 1, с. 361-371.
Неопределителното местоимение един – семантика и контекст. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 154-159.
Особености на лексикографското описание в речника на Найден Геров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 53-58.
Отново за чуждите думи в съвременния български книжовен език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLV, 2007, № 1, с. 51-59.
Очерк по българска лексикология. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 1998. 176 с.
Полисемантичност на лексемата един в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 217-225.
Префиксални модификатори за антонимност в съвременния български език. Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХLII, 2004, № 1, с. 11-18.
Прояви на лексикална икономия в съвременния български език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, LХVI, 2009, № 1, сб. А, с. 211-218.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Съпоставително езикознание, 1998, № 1-2, с. 203-206.
Семантика и употреба на формата един в съвременния български книжовен език (с оглед на категорията определеност-неопределеност). Дисерт. София, 1994. 248 с.
Семантични промени при някои думи в българския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 457-462.
Структура на речниковата статия в речника на Найден Геров (в съпоставка със съвременната лексикографска практика). – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 135-141.
Съществителни нарицателни и съществителни собствени имена – лексикално-семантичен паралел. – В: Традиция и новаторство в българското образование на границата на две столетия, Пловдив, 1999, с. 154-157.
Частиците като част на речта. – В: Славистиката в началото на ХХI век – традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 68-73.
Рец. за: Бояджиев, Тодор, Иван Куцаров, Йордан Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. София, „Петър Берон”, 1998. 655. – Език и литература, 1999, № 1, с. 183-192.
Система притяжательных местоимений во французском и болгарском языках. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 78-87.
Баба Марта. – Българска реч, 1997, № 1-2, с. 56-57.
О сопоставлении русских и болгарских глаголов деления. – Съпоставително езикознание, 1997, № 3, с. 5-17.
Функции на българските пословици и поговорки, отразяващи речевата дейност. – В: Епископ-Константинови четения. Т. 4-5. Шумен, „Антос”, 2001, с. 31-37.
Междометия, выражающие положительные и отрицательные эмоции в русском и в болгарском языках. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 186-188.
Мотивированность русских и болгарских междометий знаменательными частями речи. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 196-199.
За отношението между книжовен език и диалект. – Български език и литература, 1990, № 4, с. 47-50.
Лексико-семантические средства: на материале слов – субститутов английского, болгарского и русского языков. Диссерт. Москва, 1987. 167 с.
Функции на лексемата то в съвременния български език. – Български език, 1980, № 3, с. 230-235.
Прилагательные с префиксом наи- в русском языке в сопоставлении с болгарским (на материале словарей и художественных произведений). – Болгарская русистика, 1987, № 6, с. 51-55.
Синонимия префиксов пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- прилагательных высшей степени качества и их структурные параметры в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІХ, 1991, № 1, с. 251-262.
Съветските и българските лингвисти за суфиксите с емоционално-оценъчно значение. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XV, 1977, № 5, с. 419-430.
Адвербиализация глагольных форм в русском и болгарском языках и ее отношение к лексико-грамматической омонимии. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 169-170.
Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 1986, № 5, с 404-409.
Адвербиализация именных форм в русском и болгарском языках. – В: Русистика 2003. Язык, коммуникация, культура. УИ „Еп. Константин Преславски”. Шумен, 2003, с. 200-207.
Антонимы прилагательных с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра, архи- в системе русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Дистрибутивные отношения префиксов к производящим словам префиксальных прилагательных высокой (высшей) степени качества в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 219-230.
Имена прилагательные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх-, ультра-, архи- в русском и болгарском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Пловдив, 1994. 427 с.
К вопросу о прилагательных с префиксом раз- в русском языке в сопоставлении с болгарском (на материале словарей и художественной литературы). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІІІ, 1995, № 1, с. 111-118.
К проблеме омонимии граматических форм в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 617-626.
Лексико-грамматическая омонимия и процессы прономинализации и нумерализации частей речи в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 173-178.
Лингвометодический аспект при изучении префиксальных прилагательных высокой степени качества типа: предобрый, развеселый, наивеселейший, сверхчистый, ультрамодерный, архиважный в русском языке в сопоставлении с болгарским. – Чуждоезиково обучение, 1995, № 6, с. 18-22.
Омонимия слов категории состояния с качественными прилагательными, наречиями и существительными в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIIІ, 2000, № 1, с. 179-188.
Омонимия служебных слов в русском и болгарском языках. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 128-131.
Существительные с префиксами пре-, раз-, наи-, сверх- (супер-), ультра-, архи- в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 259-266.
Окказиональное в современных русских и болгарских публицистических текстах. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 262-268.
Семантическая адаптация иноязычной лексики на современном этапе развития русского и болгарского языков (конец XX – начало XXI века). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLII, 2004, № 1, с. 73-80.
Современные семантические процессы в области русских и болгарских прилагательных, обозначающих цвет. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 245-251.
К вопросу об экспресивно окрашенных названиях лиц в славянских языках. (На материале болгарского, польского и русского языков). – В: Исследования по эстетике слова и стилистике художественной литературы. Ленинград, Ленинградский университет, 1964, с. 110-122.
За езика и стила на Отец Паисий. – Духовна култура, 1962, № 10, с. 11-15.
Славянские названия металлов и проблемы восстановления ранних этапов истории металлургии у славян. – Советское славяноведение, 1979, № 5, с. 82-100.
Колективните имена в български език. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 85-91.
За опасността: „Метаезик във военната лексика”. – Науч. тр. НВУ „Васил Левски”, LXXIII, 2003, № 2, с. 455-459.
Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 229-231.
Формална интерференция при интернационална лексика. – Чуждоезиково обучение, 1997, № 3-4, с. 88-91.
Турските думи: свои и чужди. – В: Турският език и турската култура в контекста на диалога Изток-Запад. Юбилейна международна конференция на катедра Турска филология – 2002. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2004, с. 85-95.
Българските тайни занаятчийски говори. Дисерт. София, 1986. 698 с.
Гоцеделчевският мещругански говор. – Българска диалектология, 1974, № 7, с. 197-228.
Принципи на номинацията в българските тайни занаятчийски говори. – Български език, 1987, № 1-2, с. 118-122.
Произход на мървашката терминология. – Български език, 1971, № 4, с. 329-343.
Старо лексикално наследство в словара на един таен занаятчийски говор. – Език и литература, 1970, № 4, с. 62-69.
Передача содержания фразем при переводе с болгарского на белорусский язык. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 201-205.
Система обозначений пищи из зерна в болгарском и русском языках. – В: Слово в языке и речи. Минск, 2000, с. 205-209.
Фразеологични съчетания и идиоми. – Български език и литература, 1971, № 3, с. 62-64.
Още един опит за издирване на прабългарски думи в съвременния български език. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 46-51.
Бележки по третото издание на Правописен речник на българския книжовен език. Рец. за: Андрейчин, Любомир, Владимир Георгиев, Иван Леков, Стойко Стойков. Правописен речник на българския език. София, „Народна просвета”, 1954. 252 с. – Вечерни новини, № 67, 19.ІІІ.1956.
За някои изменения в семантиката на думата жесток. – Български език, 1985, № 4, с. 392-393.
Причастията като прилагателни имена. – Български език, 1957, № 2, с. 123-129.
Сред словата на Апостола. Рец. за: Симеонова, Маргарита. Езикът на Васил Левски. Език и стил на документалното наследство от Васил Левски. София, „Труд”, 2002. 296 с. – Български фолклор, 2003, № 4, с. 197-198.
За продуктивността на един корен в български език. Живея, живот, жив. – Език и литература, 1957, № 1, с. 27-33.
Промени в употребата и значението на някои префигирани глаголи в български език. – Изв. на ИБЕ, VІІІ, 1962, с. 131-139.
Болгарские эквиваленты русских отглагольных образований на -мый. – В: Всесоюзная конференция по славянской филологии. Ленинград, 1962, с. 82-83.
Булевардната преса и агресията на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 25-31.
Григор Пърличев и българската лексикална система през 80-те години на ХІХ век (с оглед произхода на думите). – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 134-164.
Диалектната лексика в езика на Григор Пърличев. – Език и литература, 1986, № 4, с. 61-68.
Езикът на Григор Пърличев. Дисерт. София, 1986. 488 с.
Константин Фотинов и лексикалните въпроси през втората четвърт на XIX век. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХІХ, 1991, № 1, с. 227-234.
Преводната литература от славянските езици – източник на обогатяване на българската книжовна лексика през втората половина на ХІХ век (върху материал от българските преводи на романа Асен на Зигмунт Милковски). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 129-144.
Речеви етикетни формули в лексикографски източници от Възраждането. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 190-194.
Сленгологията в началото на новото хилядолетие – докъде и накъде? (С оглед на българското и словашкото езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 116-126.
Стилистични пластове в лексиката. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 23-26.
Стилистично маркирана лексика в съвременните български преводи на Библията. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 86-95.
Характерът на лексиката в първия превод на Илиада от Григор Пърличев. – Език и литература, 1983, № 1, с. 66-75.
Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език. – Език и литература, 1993, № 1, с. 58-70.
Езикът на Пенчо Славейков. – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Обсъждане на пробната свезка от Речник на съвременния български език. – Философска мисъл, 1953, № 4, с. 168-173.
Рец. за: Нанов, Любен. Български синонимен речник. Второ преработено и допълнено издание. София, „Наука и изкуство”, 1950. – Български език, 1951, № 3-4, с. 246-250.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, 2004. 904 с. – Славяноведение, 2008, № 1, с. 111-115.
Българската богословска терминологична лексика: Лингвистичен обзор. – Тр. Кат. ист. и богослов. ШУ, ІV, 2001, с. 203-209.
Семантическая типология предикатов в сопоставительном аспекте: предикаты „свойств” в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 2009, № 3-4, с. 5-17.
Фразеологизмы в поэзии Никола Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХVI, 1998, № 1, с. 249-254.
Функционирование некоторых заимствованых слов в системе болгарского языка (В свете влияния русского языка советской эпохи на болгарский). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІV, 1970, № 1, с. 189-222.
Вопросы соотношения семантической структуры слова и его словообразувательных потенций (на материале прилагательных болгарского, русского и чешкого языка). – В: Сопоставительное изучение словообразования славянских языков. Москва, „Наука”, 1984, с. 96-97.
Езикови и стилни средства за изграждане на стихотворни пародии. – Български език, 1964, № 6, с. 513-523.
Българските глаголни лексеми с екзистенционална семантика и тяхното отношение към граматиката. – Български език, 1978, № 3, с. 224-228.
Българските съответници на словашката глаголна представка pre-. – Slavica slovaca, 1976, № 3, с. 241-246.
Глаголът споделя / споделям – лексикална семантика и минимален контекст. – Български език, 1974, № 6, с. 557-561.
Език и стил на Йордан Йовков. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 158-179.
Езиковото майсотрство на Елисавета Багряна. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 48-50.
Еквативна функция на българския предлог на. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 101-103.
Значението на прилагателното справедлив в българския език. – Български език, 1980, № 2, с. 165-166.
Лингвистична оценка на тип системни грешки в българския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 313-317.
Младежкият жаргон. – Семейство и училище, 1980, № 5, с. 19-20.
Нежелателна детерминологизация на заемката синхрон. – Български език, 1983, № 2, с. 169-171.
Пак за българския език в търговията. – Български език, 1965, № 4-5, с. 417-418.
По въпроса за образуване на нови думи в езика. – Български език, 1959, № 3, с. 290-291.
Поетическият език на Христо Смирненски. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 145-153.
Рец. За: Лилов, Методи. Езикът на художествената литература. София, „Наука и изкуство”, 1985. 212 с. – Български език, 1985, № 6, с. 559-562.
Руски езикови контакти в преводните и оригиналните произведения на Г. Бакалов. – Български език, 1967, № 5, с. 424-435.
Семантични параметри на думите друг и различен. – Български език, 1995, № 5-6, с. 512-513.
Проект за латинско-славянски речник на растенията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 235-236.
Ролята на езиковите образи при оформяне на значението в българските фразеологизми. – Български език, 1990, № 1, с. 61-75.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Српско-бугарски речник. Тематски. Хомонимни – Сръбско-български речник. Тематичен. Омонимен. Велико Търново, ПИК, 1999. 287 с. – Съпоставително езикознание, 2000, № 1, с. 151-154.
Семантика на българския глагол мечтая и полския marzyć. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 463- 470.
Семантико-синтактични особености на глаголите от типа обичам, lubić и kochać в полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 123-131.
Семантични особености на предиката харесвам в българския и полския език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 99-106.
Взаимозависимост между семантика и съчетаване на абстрактните съществителни имена. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 80-88.
Римата във фразеологизмите в английски и български език. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 176-181.
Аспекти проучавања речничког фонда блискосродних језика (са освртом на бугарски и српски језик). – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 34/1. Београд, 2005.
Междуславянските лексико-семантични отношения в приложната лингвистика (за тематичен речник-минимум и речник на междуезиковите омоними и полисеми). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, ПИК, 1998, с. 35-44.
О културноj комуникациjи на Балкану са гледишта словенске међуjезичке хомонимиjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 24/1. Београд, 1994, с. 205-213.
По някои принципни и специфични въпроси за междуезиковата омонимия в славянските езици: с ориентация към българо-сръбската омонимия. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 67-77.
Променливи на представата за свое и чуждо при близкородствени езици и култури (български и сръбски). – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 84-95.
Синтагматска организација лексема (колокација) као дистинктивно обележје код блискосродних језика – бугарског и српског. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 36/1. Београд, 2007, с. 273-282.
Славянската междуезикова омонимия в приложната лингвистика. Първа част: теоретична мотивация. – Проглас, 1995, № 1, с. 20-31.
Южнославянската междуезикова омонимия и полисемия в приложната лингвистика. – В: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999, с. 271-286.
Глаголът вземам и някои негови синоними в български език. (Историко-семантични наблюдения). – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 257-269.
Гръцко-старобългарски лексикални успоредици. – В: Славистичен сборник. София, 1973, БАН, с. 85-92.
Една неизследвана страна на руско-българските езикови връзки. – Български език, 1960, № 2-3, с. 130-147.
Езикът на Друмевите повести. – Български език, 1957, № 4, с. 318-334.
Езикът на Друмевите повести. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 157-162.
Езикът на Пенчо Славейков (По случай 40 години от смъртта му). – Български език, 1952, № 3-4, с. 203-217.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – Български език, 1955, № 3, с. 228-245.
Езикът на повестта Изгубена Станка от Илия Д. Блъсков. – В: Помагало по история на българския книжовен език. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 163-172.
Иван Вазов и Пенчо Славейков в изграждането на българския литературен език. – Език и литература, 1950-1951, № 3, с. 189-197.
Към историята на един архаизъм в български език. – Slavia, 1961, № 3, s. 423-431.
Народно-разговорната лексика в творчеството на Пенчо Славейков. – Изв. на ИБЕ, V, 1957, с. 133-206.
Преносно значение и преносимост на значението. – Изв. на ИБЕ, Х, 1959, с. 3-37.
Преносно значение на думата и преносимост на значението. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 53-67.
Рец. за: Давидов, Ангел. Старобългарска лексикология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1996. 194 с. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 101-103.
Стесняване на семантичната структура на думата като исторически процес. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 151-160.
Съдбата на един русизъм в български език. – Български език, 1959, № 6, с. 534-538.
Александър Теодоров-Балан като проводник на чешко влияние в българския език. – Slavia, 1983, № 3-4, s. 317-321.
Български и праславянски. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 17-32.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – In: Prace Slawistyczne XXXII. Trzynaście wieków Bułgarii. Materialy polsko-bułgarskiej sesji naukowej, Warszawa, 28-30.X.1981. Wrocław etc., Wydawnictwo PAN, 1983, s. 19-28.
Взаимни българо-полски лексикални влияния. – В: Иванчев, Светомир. Българският език – класически и екзотичен. София, „Народна просвета”, 1988, с. 159-166.
Думите трибой, петобой, десетобой, многобой в българската спортна терминология. – Език и литература, 1960, № 6, с. 470.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – Бюлетин, 1976, № 2, с. 19-30.
Един неописан семантико-словообразователен глаголен модел в съвременния български език. – В: Закономерности на развитието на славянските езици. София, БАН, 1977, с. 37-53.
Един сравнително нов семантико-словообразователен тип глаголи в съвременния български и белоруски език. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 111-115.
За една заемка от словашкия език и нейните производни. – Български език, 1968, № 4-5, с. 420-421.
Вторичната конотация като семантично явление и като проблема на художествения превод. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 33-36.
Относно критериите за разграничаване на омонимия от полисемия в различни езици. – Съпоставително езикознание, 1979, № 6, с. 35-44.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – В: Иванчев, Светомир. Приноси в българското и славянското езикознание. София, „Наука и изкуство”, 1978, с. 98-104.
За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването (квантификацията) в българския език. – Slavica Slovaca, 1977, № 3, s. 196-199.
Към въпроса за създаването на национална българска ботаническа терминология. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Наблюдения и разсъждения върху семантиката и функционирането на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език. – Български език, 1974, № 6, с. 539-545.
Най-обща съпоставка на основната (безпрефиксална) глаголна лексика в българския и белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 50-59.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 256-264.
По въпроса за влиянието на чешкия върху българския. – Език и литература, 1975, № 4, с. 17-25.
Рец. за: Вранска, Цветана. Чешко-български речник. 2. прераб. и доп. изд. София, Университетска печатница, 1949. – Год. БИ „Елин Пелин”, ІІ (за 1947-1951), 1953, с. 311-312.
Сингулативите в българския език. – Български език, 1967, № 2, с. 147-148.
Случай влияния румынского языка на болгарский. – Jужнословенски филолог, 1976, кн. 32, с. 143-147.
Чешки елементи в българската гимнастическа терминология. – Год. СУ. Филолог. фак., LX, 1966, с. 645-666.
Чешки елементи в българската дърводелска терминология. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 471-495.
ИЗСЛЕДВАНИЯ ПО ФРАЗЕОЛОГИЯ, ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева).София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008. 422 с.
Една употреба на момче, момиче и дете в български и английски. – Съпоставително езикознание, 2000, № 3, с. 114-115.
За превода на фразата No way от английски на български. – Год. ДЕО, ХІІ, 2004, с. 121-124.
Класове наречия и съюзи и тяхното отношение към семантико-синтактичните функции. – Български език, 1995, № 1-2, с. 158-160.
Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта. – Български език, 1971, № 4, с. 351-354.
Наблюдения върху семантиката на личните местоимения в българския и румънския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 6, с. 31-37.
Семантична типология на частиците. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХVІ, 1972, № 1, с. 251-298.
ИЛИЕВА, Корнелия. Семантична типология на частиците. Дисерт. София, 1970. 203 с.
Синтактична, семантична и словоредна информация в тълковно-комбинаторния речник на българския лингвистичен процесор. – Съпоставително езикознание, 1993, № 3-4, с. 113-118.
Частични заемки. – Български език, 1951, № 3-4, с. 220-223.
За глаголното време, субекта и функционалните стилове. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 317-326.
Интерпретацията на опозицията свое – чуждо и добро – лошо в езиковата картина на света. – В: Свое и чуждо в културата на българи и сърби / Своjе и ґуђе у култури Бугара и Срба. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 26-40.
Наречието вкъщи и наречното съчетание в къщи. – Език и литература, 1987, № 6, с. 136-138.
Показателните местоимения за лица в стиловете на българския език. – В: Oratio Vitae Simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-годишнината на проф. д-р Христина Станева. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2009, с. 124-139.
Устойчиви съчетания с компонент местоименна форма в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 341-347.
Фрагменти от българската неофициална картина на света, фиксирана чрез местоимения. – Тр. ВТУ, XXXIV (за 2004), 2007, кн. 2, с. 131-138.
История на терминологията – състояние и перспективи. – Български език, 2007, № 3, с. 47-54.
Опит за сравнително психолингвистично изследване на частицата не в българския и руския език. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 177-183.
Местоименията като евфемизми. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 89-94.
Из българската историческа лексикология. – Изв. на ИБЕ, VIII, 1962, с. 117-130.
Думи и форми в пет разказа. – В: Славистичен сборник, София, БАН, 1963, с. 251-262.
За думата арабия. – Език и литература, 1948-1949, № 3, с. 229-230.
За думите отава, отавен и за българския речник. – Литературен фронт, № 8, 22.ІІ.1961.
За произхода на думата челенка. – Език и литература, 1960, № 4, с. 312-313.
Значение и произход на думите лозунг и плакат. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 127-128.
Из живота на думите. – Родна реч, 1960, № 2, с. 46.
Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с.
Из историята на някои думи за части на облеклото. Панталони, жилетка, блуза. – Език и литература, 1955, № 4, с. 309.
Как да разпознаваме чуждите думи? – Работническо-селски дописник, 1954, № 9, с. 22-25.
Лексика от фамилни имена. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 437-448.
Лексикален ситнеж. – Български език, 1956, № 2, с. 156-158.
Наслоения в езика. – Език и литература, 1946, № 5, с. 16-17.
Новото издание на един речник. Рец. за: Младенов, Стефан. Речник на чуждите думи в българския език, София, 1947. 495 с. – Език и литература, 1948, № 1, с. 73-76.
Опит за обяснение на някои поговорки. – Български език, 1958, № 6, с. 514-518.
Против езиковите извращения. – Читалище, 1959, № 4, с. 11-13.
Пътник – болен на смърт. – Български език, 1957, № 6, с. 545.
Руски заемки в нашия език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 81-84.
Руско-български езикови въпроси. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 62-65.
Спор, споря, спори ми. Тормоз, тормозя. – Родна реч, 1961, № 4, с. 47.
Фразеологизми и опит за тяхното обяснение. – В: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975, с. 103-111.
Исторически живот и съвременнни аспекти на думата срам. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с.161-167.
Конвенционалните концептуални метафори и идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1994, № 6, с. 38-44.
Метафорична употреба на имената на животни в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1996, № 1, с. 36-50.
Метафорични схеми с названия на животни в английски и български език. Дисерт. София, 1997. 262 с.
Ролята на пола за формиране на идеализираните когнитивни модели за животни. – Съпоставително езикознание, 1995, № 2, с. 95-104.
За някои заемки и чуждици в политическата икономия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, 141-152 с.
Антонимията в речника на съвременния български език. – В: Студентски изследвания. Т. 1. Велико Търново, 1972, с. 71-77.
Прозорец на дружбата. Нов българско-руски речник. Рец. за: Чукалов, Сава. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 1960. 1192 с. – Работническо дело, № 88, 29.ІІІ.1961.
За някои лексикално-семантични особености в речта на учениците от І – ІІІ клас. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 238-243.
Абревиацията в българския книжовен език. – Език и литература, 1979, № 3, с. 1-14.
Езиковата ситуация в макросоциалните общности – генератор на иновации. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 28-32.
Езикът на промяната. – Социолингвистика, 1994, № 1, с. 81-111.
Езикът на промяната. София, „Буллекс”, 1993. 164 с.
Езикьт на промяната. – Бьлгарски език и литература, 1992, № 1, с. 11-18.
За лексико-морфемите и ролята им в структурната организация на абревиатурното образувание. – Български език, 1977, № 5, с. 393-399.
За номенклатурните знаци и прехода им в названия. – Български език, 1976, № 5, с. 407-412.
За понятието лексикален оказионализъм и разграничаването му от неологизма. – Език и литература, 1978, № 2, с. 55-64.
Компьютерный вариант словаря неологизмов болгарского языка. – In: Metódý výzkumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, ÚĹŠ SAV, 1990, s. 273-278.
Компютърен неологичен речник на българския език. – Българистика, 1991, № 1-2, с. 87.
Компютърът и социолингвистичният анализ на документи (върху текстов масив от неологичната българска лексикография). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 166-176.
Към характеристиката на понятието езиков неологизъм. – Български език, 1977, № 1, с. 52-54.
Лексика и идеология. – Философска мисъл, 1981, № 4, с. 89-97.
Лексикалната компетентност, оценка, избор. – Български език, 1982, № 3, с. 184-195.
Лексикални неологизми в съвременния български книжовен език. Дисерт. 1978. 284 с.
Неологични речници – основни принципи, сходства и различия. – Български език, 1992, № 6, с. 479-488.
Нови думи в нашия речник – прилагателното пъгуошки. – Български език, 1979, № 5, с. 436-437.
Новите думи в съвременния български език. София, „Народна просвета”, 1980. 90 с.
За азбучния ред на речниковите единици в българските лексикографски издания. – Български език, 1990, № 1, с. 99-103.
Номенклатурни знаци – същност и тенденции на развитие. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 138-145.
Отново за чуждите думи – в социолингвистичен аспект. – В: Исторически развой и типологическа характеристика на българския език. Трета национална младежка школа по езикознание, София, 28-31 октомври 1985 г. София, БАН, ИБЕ, 1987, с. 231-235.
Промени в значението на думата. – Народна армия, № 9338, 03.VІІІ.1979.
Психологически експеримент (за определяне на критерия за неологизъм). – Български език, 1979, № 2, с. 129-136.
Първи български паронимен речник. Рец. за: Василева, Стефка, Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988. 316 с. – Език и литература, 1989, № 3, с. 124-125.
Пътища за утвърждаване на новите думи. – Народна армия, № 9471, 6.ІІ.1980.
Рец. за: Антонов, Николай. Речник на нови и най-нови думи в български език. София, „Пеликан Алфа”, 1995. 187 с. – Български език, 1999-2000, № 1, с. 96-98.
Рец. за: Василева, Стефка. Речник на близкозвучащите думи (паронимите) в българския език. София, „Д-р Петър Берон”, 1988, 316 с. – Поглед, № 13175, 19.V.1989.
Рец. за: Ничева, Кети. Българска фразеология. София, СУ „Климент Охридски”, 1982. 210 с. – Български език, 1983, № 6, с. 506-508.
Рец. за: Русинов, Русин, Стефка Василева-Радославова. Пароними в българския език. София, „Народна просвета”, 1984. 95 с. – Български език, 1986, № 4, с. 377-378.
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-україньский словник. Київ, „Наукова думка”, 1988. 776 с. – Български език, 1989, № 5, с. 476-477.
Социална обусловеност на лексиката. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХІV, 1985, № 3, с. 280-284.
Социолингвистичен подход при изследване на новата българска лексика. – Български език, 1985, № 2, 163-170 с.
Тематична класификация на абревиатурите в българския книжовен език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 86-89.
Фразеологичен речник на българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 134-136.
Два компютърни речника на новите думи в българския език. – В: Сборник от научни трудове, посветен на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев. София, „Юр. Иванова”, 1993, с. 211-215.
За границите на фразеологията според някои теоретични постановки на български и чешки езиковеди. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 102-111.
Пред чистия извор на родната реч. (За Речник на българския език на Найден Геров). – Литературен фронт, № 42, 20.Х.1960.
Имената на животните. – Природа и знание, 1978, № 5, с. 14-15.
За книжовно-разговорната реч и отношението ѝ към други езикови формации. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев (По случай неговата 70-годишнина). Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 385-390.
Място на книжовно-разговорната реч в системата на общонародния език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1991, с. 43-53.
Стилистика. Теоретични бележки. Задачи и текстове за упражнения. Велико Търново, „Фабер“, 1999. 240 с.
БТР’94 (Попов) – обновен тълковен речник на съвременния български език? Рец. за: Андрейчин, Любомир, Любен Георгиев, Стефан Илчев, Никола Костов, Иван Леков, Стойко Стойков, Цветан Тодоров. Български тълковен речник. 4 изд. Допълнено и преработено от Димитър Попов. София, „Наука и изкуство”, 1994. 1093 с. – Български език, 1995, № 4, с. 359-361.
Глаголите със значение ‘придобивам навик’ в съвременния български език. – Български език, 1986, № 5, с. 447-452.
За един тип съчетания на глагол и конкретно съществително, изразяващо действие, в съвременния български език. – Български език, 1987, № 5, с. 404-407.
Навред и навсякъде. Към семантиката на наречията за място. – Български език, 1988, № 1, с. 59-61
Ситуационна семантика на терминологичните изрази в съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 132 с.
Типове ситуации. Предварителен модел за изследване на терминологичните значения. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, София, 1999, с. 135-209.
Компаративные фразеологические единицы болгарского, сербохорватского и словенского языков. Диссерт. Ленинград, 1986.
Компаративные фразеологические единицы со значением зазнайства, важности в современном болгарском языке. – Вестник ЛГУ, 1985, вып. 4, № 23, с. 110-112.
Сравнительный анализ болгарских, сербохорватских и словенских устойчивых сравнений, обозначающих умственные способности человека. – В: Диалектические процессы во фразеологии. Тезисы докладов. Челябинск, Изд-во ЧГПУ, 1993, с. 70-71.
О формировании признаковой базы компонентов-анимализмов в устойчивых сравнениях польского и болгарского языков. – В: Идеографический и историко-этимологический анализ славянской фразеологии. Тезисы докладов международного Симозиума. Псков, ПГПИ, 1994, с. 47-49.
Устойчивые сравнения одного фразео-семантического поля в болгарском, польском, русском, сербо-хорватском, словацком и чешском языках. – Rozprawy Komisji Językowej, 1994, T. 20, s. 25-42.
Об одном аспекте синхронного сопоставления славянской лексики. – В: Общеславянский лингвистический атлас. Москва, „Наука”, 1979, с. 46-60.
Николай Хайтов, родопските народни говори и литературният ни език. – Родопи, 1989, № 11, с. 31-33.
Некоторые семантические аспекты межязыковой русско-болгарской омонимов. Краснодар, 1987. 21 с.
Общеязыковые семантические процессы в лингвистической терминологии русского и болгарского языков. Диссерт. Краснодар, 1985.
Лексикални еквиваленти в българския и немския език с начална буква „Б”. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXII, 1998, с. 60-72.
Лексико-семантични еквиваленти с индоевропейски корен в български и немски език. – Морски научен форум, 2003, № 4, с. 236-243.
Чуждите думи нашия език. – Български журналист, 1964, № 7, с. 21.
Семантика некоторых русско-болгарских омонимов. (К проблеме правильного перевода). – В: Семантический аспект изучения языковых единиц. Ашхабад, 1982, с. 132-143.
За разнообразието в названията на растителните видове от род Acer в българския и чешкия език. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 79-84.
Лінгвокультурологічний аналіз квантитативних концептів у різномовному відбитті (на матеріалі української, російської, польської, білоруської, болгарської фразеологічних систем). – В: Наукові записки Кіровоградського державного педагогічного університету імені Володимира Винниченка. Збірник наукових праць. Вип. 80. Філологічні науки. Кіровоград, 2008, с. 184-194.
Классификация русско-польско-болгарских межъязыковых омонимов гомогенного типа. – В: Наука і сучасність. Серія: Педагогіка. Філологія. Збірник наукових праць. Т. 51. Київ, НПУ, 2005, с. 159-165.
70 години от отпечатването на първия българско-румънски речник. – Български език, 1980, № 3, с. 235-240.
Абстрактна отглаголна лексика с нулева суфиксация. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 203-212.
Абстрактната лексика – богатство на съвременния български книжовен език. – В: Съвременна България. Т. 5. София, БАН, 1984, с. 97-103.
Българският език през вековете. – Език и литература, 1956, № 6, 420-432.
Абстрактната лексика в съвременния български книжовен език и в съвременния словашки книжовен език (съпоставително изследване на абстрактните съществителни със суфиксите -ост/-ost и -не/-nie). – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 209-220.
Библеизмите във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 172-196.
Библията във фразеологията и фразеологията в Библията и нейните преводи. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 266-276.
Буксирам и буксувам. – Български език, 1973, № 6, с. 602-604.
Видовете мотивация и някои случаи на лексикографско представяне на производни думи. – Български език, 1986, № 5, с. 437-442.
Доц. д-р Юлия Балтова (Опит за творчески портрет). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 5-13.
Екзистенциалната проблематика в българската фразеология. – В: Славянска филология. Т. 23. София, Кирило-Методиевски научен център, Институт за литература, 2003, с. 83-98.
За някои проблеми на двуезичната фразеография. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 438-456.
За словообразувателната характеристика и нейното отражение върху лексикалната семантика на производната дума. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 359-372.
За химическия термин присадка. – Български език, 1983, № 2, с. 168-169.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (словообразуване). – Български език, 1982, № 1, с. 48-53.
Към характеристиката на отглаголните съществителни със суфикс -не в съвременния български книжовен език (семантика). – Български език, 1982, № 2, с. 116-124.
Към характеристиката на съществителните имена със суфикс -ние в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 48-55.
Множествено число на някои сложни по структура съществителни имена от мъжки род. – Български език, 1967, № 3, с. 262-263.
Наставката -ние като словообразувателен елемент. – Изв. на ИБЕ, XIX, 1970, с. 205-210. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Нов тип румънско-български речник. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 45-53.
Някои семантични паралели в областта на българската и румънската фразеология. – Български език, 1993-1994, № 5-6, с. 441-446.
Отвлечени отглаголни съществителни със суфикс -ка в съвременния български книжовен език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 98-112.
Отвлечени съществителни от глаголни основи в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1977. 338 с.
Познанието за душата според българската и румънската фразеология. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 206-216.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. Дисерт. София, 2005.
Проблеми на съпоставителното изследване на българската и румънската фразеология. София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2005. 415 с.
Рец. за: Кювлиева-Мишайкова, Веса. Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с. – Български език, 1987, № 4, с. 341-345.
Рец. за: Радева, Василка. Словообразуването в българския книжовен език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1991. 226 с. – Съпоставително езикознание, 1994, № 1, с. 93-99.
Словообразуване и антонимия. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXІV, 1985, № 3, с. 261-268.
Словообразувателната функция на не- в българския и в румънския език. – In: Raporturi lingvistice, literare şi culturale româno-bulgare. Bucureşti, Ed. Universităţii din Bucureşti, 1986, рр. 297-306.
Словообразувателните типове -ба, -итба и -тва в съвременния български книжовен език. – Български език, 1972, № 1-2, с. 27-37.
Темата за смъртта във фразеологията на българския и румънския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 258-284.
Теоретична постановка на Румънско-българския фразеологичен речник. – В: Калдиева-Захариева, Стефана. Румънско-български фразеологичен речник. София, АИ “Проф. М. Дринов”, 1997, с. 7-17.
Съвременни метафори на отбранителната политика. – Морски научен форум, 2006, № 5, с. 170-177.
Към характеристика на асоциативните полета на думите с общи компоненти на значението. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 4-7.
Некоторые ассоциативные связи названии лиц в болгарском языке. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 17-20.
Система отношений между наименованиями цвета в болгарском языке. – Весн. БДУ, 1978, № 1, 53-56.
Семантична характеристика на имената, назоваващи части на човешкото тяло. – В: Арнаудови четения. Т. 1. Русе, „Лени Ан”, 2000, с. 201-202.
Върху някои икономически термини и понятия. – Изв. на Икон. и Правния инст., 1951, № 3-4, с. 83-96.
Към произхода на някои старинни български думи със значение ‘сватосвам’, ‘сватовник’. – Език и литература, 1977, № 3, с. 63-65.
За две лексикално-семантични гнезда с корени чап- и чеп-. – Българска реч, 1995, № 4, с. 31.
Стилистика на съвременния български език. Кратък теоретичен курс. Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2000. 104 с.
Белоруско-български фразеологични паралели. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 59-65.
Фразеологизми със собствени имена в българския и белоруския език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 96-102.
Между книжовно-разговорното и диалектното. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІV, 1996, № 1, с. 45-48.
Семантические и стилистические особенности лексических единиц с пометой разг. в словаре русского языка С. И. Ожегова в сопоставлении с болгарским языком. – Болгарская русистика, 1988, № 6, с. 49-60.
Един метафоричен модел на човека в българското словесно народно творчество. – Българска реч, 2008, № 1, с. 31-40.
Езикови характеристики на рекламния дискурс. Габрово, ЕксПрес, 2007. 135 с.
Емоции и манталитет. (Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции). – В: Език и манталитет. София, Военно издателство, 2004, с. 45-72.
Когнитивни аспекти на вербализацията на емоциите. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 25-33.
Концептуализация и картина на света. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 33-36.
Пространството във фразеологизмите за емоции (към проблема за езиковата картина на света). – Съпоставително езикознание, 2005, № 3, с. 23-29.
Семантика на оценъчните предикати и тяхната съчетаемост в рекламния дискурс. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 81-96.
Два нови полско-български речника. Рец. за: Полско-български речник. Иван Леков, Францишек Славски . БАН, София, 1961. и Радева, Сабина. Полско-български речник. Варшава, 1961. – Език и литература, 1964, № 2, с. 84-88.
Първи българско-полски речник. Рец. за: Славски, Францишек. Наръчен българско-полски речник. Краков, „Ведза повшехна”, 1963. 1260 с. – Език и литература, 1966, № 5, с. 82-83.
Афоризмите в младежкия сленг. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. София, БАН, 1987, с. 83-90.
Балканизми със статус както на диалектни, така и на арготични лексеми (По материали от тайния зидарски говор в Гоцеделчевско). – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, с. 596-606.
Балканский элемент в болгарских социолектах арготического и сленгово типа. – In: Sixième Congrès International d’Études du Sud-Est Européen. Résumés. III, Sofia, BAN, 1989, p. 152.
Българският младежки говор. Източници, словообразуване. София, „Наука и изкуство”, 1988. 161 с.
Действителна и фиктивна информация в сленга. – Българска реч, 2000, № 3-4, с. 23-28.
Експресивни семантични иновации със сленгова характеристика в обществено-политическата сфера. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 695-704.
Елементи на гатанка в младежкия сленг. – В: Език и поетика на българския фолклор. Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 152-165.
За мястото на лексиката от науката и изкуството в съвременния сленг на учащите се в България. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 5-22.
За някои нови тенденции в развитието на българските социолекти от сленгов тип. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 5. Диалектология и ономастика. София, БАН, 1988, с. 66-77.
За прозвищата в сленга на учащите се (с оглед към тяхната деривация). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 191-230.
За ролята на чуждоезиковия елемент при изграждане на българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 214-225.
Интелектуализацията в съвременния български младежки сленг. – Език и литература, 1986, № 1, с. 23-35.
Как се създава речникът на ученическия жаргон. – Родна реч, 1975, № 2, с. 57-60.
Колективни прозвища каламбури (по материал от различни социални младежки групи). – Български език и литература, 1994, № 5, с. 16-25.
Конструктивна обусловеност на значението. Структурно-семантичен аспект. Велико Търново, ПИК, 1996. 104 с.
Конструктивната обусловеност на значението и явлението многозначност. (Към въпроса за формата на съчетаемост във функцията ѝ на семантично диференцираща езикова техника). – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 339-345.
Конструктивно обусловените значения – източник за обогатяване речника на младежкия сленг. – Български език, 1978, № 6, с. 508-518.
Контрастното свързане като универсално средство за експресивизация – словотворчески, семантични и синтагматични паралели. – В: Сборник от колоквиума по повод 70-годишнината на професор Хилмар Валтер, почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 286-292.
Към въпроса за абревиатурите в съвременния младежки сленг. – Български език, 1977, № 1, с. 23-34.
Към въпроса за терминологичното регламентиране в социалната диалектология. – Български език, 1981, № 3, с. 191-198.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед на арготичното наследство в него). – В: Аспирантски сборник. Т. 1. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1973, с. 59-74.
Към характеристиката на днешния ученически сленг (с оглед към похватите за набиране на лексиката). – Тр. ВТУ, ХІІ, 1977, кн. 2, с. 45-146.
Методическа концепция за проучване на таен професионален социолект. (Върху материал от български таен зидарски говор). – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София, БАН, 1990, с. 141-151.
Минималната деформация като средство за постигане на звукова атрактивност в българския младежки сленг. – In: Zbornik Filozofickej fakulty Univerzity Komenského. 30. Bratislava, Philologica, 1979, s. 97-103.
Младежкият сленг – единство на иновация и традиция. – Български език, 1987, № 4, с. 297-304.
О диалектном в арго. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 161-174.
O прозвищах-каламбурах в сленге молодежи. – In: Proceedings of thе 13 International Congress of Onomastic Sciences. Vol. 1. Wrocław, 1981, рр. 587-592.
Пословечки код в гоцеделчевския таен зидарски говор. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 106-113.
Прояви на сленгизация в съвременната журналистика. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 167-172.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор (по материал от родопската област). – Език и литература, 1992, № 4, с. 87-92.
Семантична организация на лексемата в тайния зидарски говор: по материал от родопската област. – Български език, 1992, № 4, с. 410-415.
Синонимията в българския младежки сленг: С оглед към стилистичната и семантична диференциация в речника му. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 293-303.
Синтагматични похвати за експресивизиране на изказа в сленга. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 351-364.
Синтагматично-семантична деривация по индукция (по материал от българския младежки сленг). – В: Юбилеен сборник no случай 20 години Великотърновски университет, 1963-1983. Т. I. Bелико Търново, 1983, с. 142-153.
Универбизация с каламбурен ефект. – Език и литература, 1984, № 5, с. 37-49.
Синтактичната обусловеност на значението. Върху материал от младежкия сленг. – Език и литература, 1983, № 5, с. 51-61.
Ситуативна приложимост и продуциращи възможности на българския таен зидарски говор при съвременни условия. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 67-69.
Сленгът в съвременната българска езикова действителност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. София, БАН, 1988, с. 137-156.
Словопроизводството в българския младежки сленг (по материали от 60-те и 70-те години на ХХ век). Дисерт. Велико Търново, 1981. 400 с.
Стилистична дисхармония по сленгов образец в днешната медийна практика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 88-91.
Супрасегментни средства като деривационни и експресивизиращи похвати (по материал от българския младежки сленг). – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1978, с. 67-78.
Урбанонимите в българския младежки сленг. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 195-204.
Към въпроса за проучването на професионалния сленг. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 3. Езиковата ситуация в микро- и макросоциалните общности. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1993, с. 62-67.
За произхода и значението на фразеологизма да спи зло под камък. – Българска реч, 2006, № 1, с. 62-64.
Активизация на универбирането в съвременната публицистична реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 99-102.
Компютърни програми за употреба на синоними в научната реч. – In: Foreign Languages for Specific Purposes. Vol. 2. Varna, Medical University, 1998, pp. 59-63.
Някои стилистични особености на съществителното име в езика на съвременните масмедии. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 244-247.
Употреба на префигирани глаголи с експресивна цел в езика на средствата за масова информация. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, „Прохазка и Качармазов”, 1995, с. 234-236.
Върху някои нерешени въпроси на дерматоглифарската терминология. – В: Сборник научни трудове на секция медицина и микробиология при Съюза на научните работници. Варна, 1977, с. 195-200.
Сопоставительный семантический анализ глаголов со значением излучать свет в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 2, с. 28-34.
К сопоставительному изучению единиц пространственной семантики русского языка. (В зеркале болгарского). – В: Вопросы русского языкознания. Куйбышев, 1982, с. 35-42.
Пространственные наречия в русском и болгарском языках. – В: Проблемы русской лексикологии. Самара, 1991, с. 180-188.
Соотношение предлогов горизонтальной ориенации русском и болгарскм языках. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 13-17.
Внутриязыковая и межъязыковая омонимия болгарского языка. – В: Славистический сборник. В честь 70-летия профессора Р. А. Дмитриева. Санкт-Петербург, Издательство Санкт-Петербургского университета, 1998, с. 56-63.
К вопросу о собирательных существительных (на материале болгарского языка). – В: Актуальные проблемы лексикологии. Минск, 1970, с. 89.
Лексическая сочетаемость в болгарском литературном языке (беспредложные сочетания существительных). Диссерт. Минск, 1973.
Лексические тюркизмы в болгарском языке применительно к беспредложным словосочетаниям типа „существительное+существительное”. – В: Тюркские лексические элементы в восточных и западных славянских языках. Минск, 1969, с. 27.
Употребление предлогов в болгарских и белорусских текстах. – Бюлетин, 1976, № 5, с. 20-26.
Числителните два, двама, две и техните съответствия в белоруския език. – Съпоставително езикознание, 1979, № 2, с. 7-11.
Числительные един / една / едно / едни и их аналоги в белорусском языке. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 12-16.
Явление межъязыковой омонимии в условиях русско-болгарского билингвизма. – Съпоставително езикознание, 1983, № 5, с. 18-20.
Българската езикова картина на света като модел на етническата идентичност. – В: Homo Balkanicus. Знаковост и културна идентичност. Сборник от доклади и съобщения, изнесени на международна научна конференция, София, 2-3 декември 1994. София, НБУ, 1996.
Граматика на семантиката. Дисерт. София, 2006. 236 с.
Граматика на семантиката. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006. 235 с.
Енциклопедия и речник. – В: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник. Т. I (А – Л). 1999, „Свидас”, София, с. III-ХХХ.
За връзката между словесните конотации и фразеологичните значения. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 94-115.
За дву- / трисемантичната природа на естествените езици. – Наука, 1992, № 2, с. 14-16.
За произхода на фразеологизма на куковден. – Българска реч, 2000, № 1-2, с. 49-50.
За падежния принцип в семантиката и словообразуването. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 49-61.
Лингвистиката между строгите науки и свободните изкуства, София, НБУ, 2008. 158 с.
Минималният език за оптималната комуникация. – В: Култура и текст. Т. X. София, НБУ, 2005, с. 194-232.
Мотив, вътрешна форма и общо значение или Условност и мотивираност в езика. – В: За човека и езика. Сборник научни статии, посветени на 60-годишнината на проф. Майя Пенчева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 177-193.
Носители на допълнителен смисъл в речта (lapsus linguae, ирония) – подтекст. – Български език, 1997-1998, № 4, с. 2-16; № 5, с. 15-41.
О математическом моделировании лексико-семантической системы языка. – В: Методология математического моделирования. София, БАН, 1988.
Отново за прилагателните на -ичен и на -ически и за системното им представяне в тълковния речник. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 124-133.
Отново за централната роля на падежа в езика. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 325-338.
Принципи на енциклопедичния речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 96-108.
Принципът на падежа в семантиката. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 41-51.
Проект за семантичен речник-минимум. – В: Лексиколожки и лексикографски проучвания. Втора национална младежка школа по езикознание, София, 17-19 май 1983 г. София, ИБЕ, 1983, с. 3-20.
Разказващият герой в езиковата митологична „Картина на света”. – В: В търсене на митичната тъкан. София, ИЦ „Боян Пенев”, 2000.
Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990. 228 с.
Семантични езикови и/или културни примитиви. – In: Między kulturą „niską” a „wysoką”. Łódź, 2001, s. 213-218.
Семантични проблеми на речниковата работа и теория за семантичен речник-минимум. Дисерт. София, 1986. 223 с.
Семантични проблеми на речниковата работа и Теория за семантичен речник минимум. – В: Касабов, Иван. Семантичен речник-минимум. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 1990, с. 7-30.
Семиотични методи за изследване на значенето. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 27-42.
Стилистика на езика, стилистика на речта или семантическа стилистика. – Български език, 1983, № 1, с. 48-52.
„Строителите на съвременна България” от С. Радев – лингвистико-статистическо изследване. – Български език”, 1979, № 5, с. 425-431.
Типове значение и смисъл в българския език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 590-594.
Lapsus Linguae, Lapsus Calami, Lapsus Auris и феноменът „на върха на езика”. – Български език, 1981, № 5, с. 226-231.
Речник за езиковото и културно пространство. Рец. за: Касабов, Иван, Красимир Симеонов. Универсален енциклопедичен речник (А – Л). София, „Свидас”, 1999. 544 с. – Медиа & Реклама, 1999, август, с. 38.
За някои проблеми при превода на безеквивалентна лексика. – В: Български език за чужденци – актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 230-234.
Някои въпроси на съпоставителния анализ на фразеологизми с компонент числително име в български и унгарски език. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 298-304.
Уличният жаргон – богатство или беда? – Шипка, № 183, 19.ІХ.1990.
Нови италиански и френски думи в българския език. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 142-146.
Към характеристиката на тайните говори в България. – Съпоставително езикознание, 1984, № 1, с. 29-43.
За някои неточности в медицинската терминология. – Български език, 1979, № 4, с. 350-351.
За точна медицинска терминология. Рец. за: Василев, Божил. Терминологичен речник по акушерство и гинекология. София, „Медицина и физкултура”, 1984. 299 с. – АБВ, № 45, 19.ІІІ.1985, с. 4.
Неправилна употреба на глагола израждам в медицината. – Български език, 1980, № 3, с. 244.
Някои словообразувания в южнославянските езици в сравнение с руски език. – Език и литература, 1970, № 5, с. 25-32.
Някои наблюдения върху параметрите на лексико-семантичните групи (с оглед на системните отношения между лексемите на текстово равнище). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІХ, 2001, № 1, с. 515-521.
Формално-семантични наблюдения върху сложни названия от българската обществено-политическа лексика (с оглед на немските еквиваленти). – В: Първи международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 2. Съвременен български език. София, БАН, 1983, с. 22-33.
За значението на израза цепя басма (някому). – Български език, 1985, № 4, с. 366-368.
За народното значение на думата храбър. – Родопи, 1994, № 7-8, с. 30.
Рец. за: Армянов, Георги. Жаргонът, без който (не) можем. София, „Наука и изкуство”, 1989. 102 с. – Български език, 1991, № 2, 186-190.
Рец. за: Легурска, Палмира. Тематичен речник на термините на народния календар. Зимен цикъл. София, „Херон прес”, 2000. 68 с. Есенен цикъл. София, „Херон прес”, 2001. 35 с. – Българистика, 2002, № 4, с. 102-106.
Рец. за: Найден Геров в историята на българската наука и култура. Материали от Националната конференция с международно участие, София, 13-15 ноември 2000. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002. 301 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 62-68.
Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. – Български език, 1992, № 5, с. 403-410.
Семантиката и теориите за семантичното поле. – Год. СУ, Фак. зап. филол., LХІХ (за 1975), 1977, № 1, с. 143-167.
К. Парные фразеологические сочетания с сочинительным союзом в белорусском и болгарском языках. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXVI (за 1982), 1986, № 1, с. 17-20.
Неизвестный проект греческо-болгарского словаря 1828 г. – Studia Slavica, 1979, № 1-4, s. 227-230.
Фразеологизмы в поэзии Николы Вапцарова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 249-254.
Концептът ум в българската езикова картина на света (по данни от лексикографски източници). – Български език, 2009, № 2, с. 67-77.
Концептът ум и жената според българската паремиологична картина на света. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 88-94.
Отношението между концептите ум и щастие в българската паремиология (I). – Български език, 2010, № 4, с. 68-76.
Към въпроса за изразяване на дискретно количество в българския и руския език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 215-218.
Към проблема за логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Втори колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Абагар”, 1994, с. 41-47.
Език и стил на Вазовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 81-86.
Логико-семантичната структура на функционално-семантичното поле за квантитативност в българския език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 115-122.
Рец. за: Добрева, Ани. Иранизми в българския език. София, Академия на МВР, 2008. 245 с. – Съпоставително езикознание, 2009, № 3, с. 122-126.
Езикът на BG инфо поколението. София, „Галик”, 2010. 312 с.
Иновации в производството на съвременна българска лексика. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 191-202.
Интернационализация на разговорната реч чрез съвременните професионални и разговорни сленгове (върху материал от компютърния сленг). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Национална конференция в чест на неговата 85-годишнина. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 167-172.
Компютърната лексика: актуални процеси и тенденции. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 314-323.
Компютърните технологии и българският език. София, „Сема РШ”, 2007. 266 с.
Компютърните технологии като социолингвистичен фактор в българския език. Дисерт. София, 2006.
Лексикализация на словообразувателния формант при заети сложни названия в българския език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 178-185.
Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 259-267.
Обобщаване на семантичните и граматични значения при словообразуване с чужда дума в специалния език на компютърните технологии. – Български език, 2005, № 1, с. 48-58.
Оварваряването на езика – фактори и перспективи. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 231-243.
Сленг = жаргон? – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 8. Съвременни форми на съществуване на българския език. София, „Делфи”, 2005, с. 114-119.
Словообразуване със стари интернационални и с родни форманти в специалния език на компютърните технологии. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 18-28.
Съвременните инициални абревиатури: върху материал от речта на компютърно базирани групи. – Български език, 2007, № 2, с. 51-62.
За някои лингвистични особености на българския компютърен жаргон. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2002, ХХХІХ, серия 1, с. 45-50.
Към проблема за същността, класификацията и преводимостта на каламбурите (върху български и руски материал). – Език и литература, 2004, № 1-2, с. 236-243.
Основни функции на руските и българските отрицателни местоимения от стилистично-прагматично гледище. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 14-22.
Стилистични особености в употребата на българското местоимение нещо и неговите руски съответствия. – Съпоставително езикознание, 1985, № 2, с. 34-40.
За фразеологизацията и някои нови модели при възникването на новите фразеологизми. – Езиков свят, 2008, № 6, с. 52-56.
Диалектната лексика в сборника Диви разкази на Н. Хайтов. – Българска реч, 1995, № 1, с. 17-19.
Език. Етнос. Култура. – Български език, 2010, № 4, с. 58-61.
За значението на диалектната дума бутурница / бутърница. – Език и литература, 1996, № 3-4, с. 147-148.
Концептът жена в българските и руските пословици и поговорки. – Български език, 2009, № 2, с. 55-66.
Лексикалната пародия – функция на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 357-359.
Някои особености при употребата на диалектна лексика в съвременната художествена проза. – В: Диалектология и лингвистична география. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1999, с. 339-343.
Някои особености, свързани със стилистичната функция на диалектизмите в съвременната художествена проза. – Български език, 1995, № 5-6, с. 470-473.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Погребение”. – Българска реч, 2005, № 2, с. 42-60.
Отношенията между родители и деца според българските пословици. – Българска реч, 2009, № 1-2, с. 81-87.
Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София, ЕТО, 2008. 115 с.
Тематичен речник на народния календар. – Българска реч, 2003, № 1, с. 36-47; № 2, с. 35-42.
Употреба на диалектни фразеологични единици в разказите от сборника „Диви разкази” на Николай Хайтов. – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 720-728.
Функции на диалектизмите в разказите на Йордан Радичков. – Българска реч, 2004, № 2, с. 46-51.
Методи за компютърна морфологическа обработка на лексиката на българския език и за поддържане на автоматични речници. Дисерт. София, 1988. 207 с.
К проблеме изучения греческих заимствований в языке новоболгарских дамаскинов ХVII-XVIII веков. – В: Славянское и балканское языкознание. Проблемы лексикологии и семантики. Слово в контексте культуры. Москва, „Индрик”, 1999, с. 203-222.
За мълчанието в полски и български. Лексикално-семантичен етюд. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 116-125.
До питання про абстрактні назви кольорів у слов’янських мовах. – В: Компаративні дослідження слов’янських мов і літератур. Пам’яті акад. Л. А. Булаховського. Київ, 1999, с. 79-82.
Іменники-назви кольорів у слов’янських мовах (На матеріалі російської, української і болгарської мов). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 19-28.
Лексикосемантическая группа названий цветов болгарского языка. (Сопоставительная характеристика цветовых наименований в болгарском, украинском и русском языках). Диссерт. Киев, 1975.
Місце і роль детермінологізації серед інших шляхів поповнення лексики засобів масової інформації (на матеріалі сучасної болгарської мови). – Вісник КНУ. Сер. Літературознавство. Мовознавство. Фольклористика, 1997, вип. 5, с. 41-42.
Назви основних кольорів у болгарській, українській і російській мовах (Порівняльна характеристика). – Українське мовознавство, 1974, № 2, с. 28-37.
Переносні значення прикметників-назв кольорів у болгарській мові. – Мовознавство, 1974, № 4, с. 68-74.
Синонiмiка iменникiв-абстрактних названии кольорiв у слов’янських мовах. (На матерiалах украiнськоi, росiйскоi i болгарськоi мов). – Журналiстика, 1979, № 7, с. 23-32.
Латински думи и изрази, добили значение на пословици, поговорки, девизи и пр. Велико Търново, „Фабер”, 2004. 64 с.
По принципите за създаване на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 167-170.
Из грънчарската терминология. – В: Българска диалектология. Т. 7. София, 1974, с. 233-235.
Военни термини, образувани по лексико-морфологичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 40-47.
Выражение в русском и болгарском языках дифференцированного положения предмета в пространстве. – Болгарская русистика, 1978, № 1, с. 32-42.
Глаголы положения в русском языке в сопоставлении с болгарским. София, „Народна просвета”, 1982. 132 с.
Глаголы положения в функции знака предикации (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 2, с. 29-31.
Данные русско-болгарских и болгарско-русских словарей в свете семантического сопоставительного анализа. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 48-65.
Лексико-грамматическая сочетаемость глаголов положения в русском и болгарском языках. Диссерт. Москва, 1976. 190 с.
Лексико-грамматическая сочетаемость некоторых глаголов со значением положения предмета в пространстве (в русском и болгарском языках). – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІХ, 1978, № 3, с. 119-180.
Лексико-семантические особености группы определительных местоимений весь, каждый, всякий, любой в плане сопоставления с болгарским языком. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХІ, 1967, № 1, с. 469-492.
О семантической сочетаемости глаголов положения (в русском и болгарском языках). – Болгарская русистика, 1974, № 4, с. 25-29.
Лексико-синтактические средства выражения долженствования в современных русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1988. 219 с.
Лексико-синтактични средства за изразяване на възможност в разговорния стил на съвременния български, руски и полски език. – Съпоставително езикознание, 1999, № 2-3, с. 5-12.
Стилистично-семантичен анализ на зооморфизми. – Език и литература, 1986, № 6, с. 70-76.
Съпоставителен анализ на зооморфни характеристики в българския и английския език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 3, с. 13-19.
Няколко думи за един речник. Рец. за: Класов, Г., Стр. Николов. Българо-турски речник. София, „Народна просвета”, 1957. – Учителско дело, № 26, 27.ІІІ.1959.
Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура. – В: Етногенезис и културно наследство на българския народ. София, БАН, 1971, с. 57-61.
Автоматично създаване на лексемни честотни речници. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 109-115.
БулНет (лексикалносемантична мрежа на българския език) – част от световната лексикалносемантична мрежа. – Български език, 2007, № 1, с. 34-49.
Граматичен речник на българския език. Описание на концепцията за организацията на лингвистичните данни. – Български език, 1998, № 6, с. 49-58.
Словообразователен речник на българския език. Рец. за: Илиева, Корнелия, Снежина Карагьозова, Гергана Михайлова, Йордан Пенчев, Елена Тодорова. Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999. 395 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 18-20.
Заемки в българския език от латински умалителни имена. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, ч. 1. с. 263-266.
Народные пословицы и поговорки в творчестве Алеко Константинова. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІІ, 1985, № 1, с. 135-143.
Тълковният речник на Найден Геров – източник на сведения за музикалния бит на българите. – Изв. Инст. за музика, ХV, 1970, с. 261-303.
По въпроса за заемането на първите френски технически термини. – В: Годишник, посветен на 20 г. от създаването на ВМЕИ – Варна. Т. ІV. Варна, 1983, с. 65-68.
Сложни вербоцентрични съществителни имена от типа глагол + съществителни имена в английския и българския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 24-31.
Военната лексика в България от Освобождението 1877-1878 г. до 1891-1892 г. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, LXI, 1998, кн. 61, с. 88-95.
Българският език през вековете. София, „Наука и изкуство”, 1964. 88 с.
Военни термини, образувани по лексико-синтактичния начин. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, XLVI, 1996, с. 200-208.
Съставни наименования – средство за детайлизация на означаваното (на материала на военно-деловата лексика). – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХХVІІІ, 1993, с. 39-46.
К вопросу об антонимообразовании (в русском языке) и о переводе антонимических сочетаний (на болгарский язык). – Год. ВПИ, ХІІ A, 1990, с. 105-121.
Метафора и семантическое словообразование. – Болгарская русистика, 1982, № 2, с. 57-62.
Балканские этнолингвистические параллели: Ментальность – фразеологический аспект болгарской и турецкой фразеологий. – Балканско езикознание, 2005, № 1-2, с. 175-182.
Езикова мода или тенденция (Нови употреби на възвратни глаголи в българската реч). – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 146-157.
Структура на паремиите с ключова дума сляп / кьорав в съвременния български език. – В: Традиция и съвременност в българския език. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2001, с. 164-168.
Категорията място в езиково-стилната система на романа Тютюн от Димитър Димов. – Език и литература, 1988, № 3, с. 120-124.
Превод на нови думи от английски език. – Български език и литература, 2004, № 5, с. 65-68.
Детската реч и еволюцията на лексикалната семантика в езика. – Проглас, 1996, № 1, с. 3-11.
За метонимията в семантиката на думите мишца и мишница. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 163-170.
За прагматическата неопределеност и лексикално-семантичните промени в детската реч. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 291-294.
Комуникативната функция на езика и въпросът за обогатяването на речниковия му състав. – Проглас, 1994, № 2, с. 101-107.
Лексикалната диахрония на езика през призмата на детската реч. Велико Търново, „Фабер”, 2000. 239 с.
Лексиката от звукосимволичен (образоподражателен) произход в етимологичния анализ (върху славянски езиков материал). Дисерт. София, 2010. 315 с.
Литовските и българските названия на части на тялото в светлината на теорията за лингвистичната относителност. – В: Първи колоквиум по езикознание. Доклади и съобщения. Велико Търново, „Пегас”, 1993, с. 159-168.
От абстрактно към конкретно или от конкретно към абстрактно значение? – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 87-95.
Принципите на категоризацията и терминологизацията и тяхното значение за етимологията. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 74-88.
Проблеми на семантичната реконструкция. Етимологично и семантикотипологично изследване в областта на българската соматична лексика. Дисерт. Велико Търново, 1997. 256 с.
Славянская лексика звукосимволического произсхождения. Tractata slavica Universitatis Debreceniensis. Vol 1. Debrecen, 2008. 355 p.
Автоматично разпознаване на концептуално-семантични отношения в електронен корпус от биологически текстове и приложението му в лексикографската практика. – In: Lexikografie v kontextu informační společnosti. Praha, ÚJČ AV ČR, 2008, s. 181-192.
Динамика и утвърждаване на новите лексикални значения в българския език. – Български език, 2008, № 1, с. 15-25.
За същността на семантичните категории процес и действие. – Съпоставително езикознание, 1995, № 1, с. 36-41.
Категориална семантика и граматични значения на имената за действия на -не. – Български език, 1995, № 1-2, с. 18-29.
Лексикални неологизми в българския език, възникнали от чужди инициални абревиатури. – Български език, 2010, кн. 4, с. 21-30.
Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 207-215.
Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване. LiterNet, 2005. 252 с.
Модели на концептуално-семантичните отношения част – цяло в специални текстове (от областта на химията). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. М. Дринов”, 2008, с. 415-422.
Нови икономически названия в българския език, възникнали от медицински термини. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 303-310.
Някои аспекти на терминологичната стандартизация в лексикографската практика (реализирана в Речник на основните термини, Т. І.). – Български език, 2005, № 1, с. 34-47.
Особености в разпределението на семантичното пространство процес. – Български език, 1993-1994, № 3, с. 208-214.
Рец. за: Пернишка, Емилия. За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена. София, 1993. 274 с. – Списание на БАН, 1994, № 1-2, с. 134-135.
Рец. за: Попова, Мария, Красимир Кабакчиев, Лилия Манолова, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2001. 630 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 28-31.
Семантика и мотивираност на термините за процеси в съвременния български книжовен език. – LiterNet, 22.11.2005, № 11 (72).
Семантични иновации и интеграция при новите интернационални икономически термини в българския език. – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 173-178.
Семантични неологизми в съвременната българска терминология, възникнали чрез ретерминологизация. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 517-530.
Словообразуване на имена за действия от отименни глаголи (с оглед на терминологията) – Български език, 1993-1994, № 4, с. 378-380.
Тенденции в композитообразуването с афиксоиди в българския език (в съпоставка с чешкия език) през 90-те год. на ХХ в. – In: Dynamika a inovace v češtině a bulharštině (90. léta 20. století). Praha, ÚJČ AV ČR, 2003, s. 60-78.
Тенденциите към интернационализация и национализация в новата българска икономическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 190-212.
Термини за преобразуване в семантичен и номинационен аспект. – В: Въпроси на българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 94-134.
Термини за процеси в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1993. 329 с.
КОЛКОВСКА, Сия. Типология на термините – названия на процеси. – Български език, 1993-1994, № 2, с. 135-140.
Някои различни становища на български и словашки езиковеди за основни понятия във фразеологията. – В: Българистични проучвания. Т. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2002, с. 154-164.
Речник на новите думи в българския език – източник на знания за някои актуални концепти (въз основа на областта стил на живот). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 253-265.
Фразеологизмы, выражающие различные формы отношений к людям, в русском, болгарском и польском языках. – Филологические науки, 1994, № 4, с. 70-76.
Влияния на младежкия език и на медийния език върху днешния немски и български език. – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 198-203.
Наблюдения върху промените в езика на българската публицистика след 1989 година. – Год. ИЧС, ІХ, 1994, с. 232-237.
Пуризм – положительные и отрицательные моменты. – В: Русский язык: история и современность: межвузовский сборник научных трудов. Москва, 1995.
Литературният език и жаргонът. – Септември, 1977, № 2, с. 221-222.
Бележки за езика на днешната ни художествена проза. – Литературен фронт, № 6, 11.ІІ.1954; № 7, 18.ІІ.1954.
Някои стари ирански заемки в езика ни. – Тр. младите науч. раб. и студ. ПУ, 1978, № 6, с. 199-207.
Ненужен русизъм в книжовния български език. – Български език, 1965, № 6, с. 528-529.
Наставката -ист в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1973, № 1, с. 37-44.
Правопис и правоговор на предлозите в българския език. – Език и литература, 1981, № 1, с. 69-76.
Предлози, изразяващи пространствени отношения в съвременния книжовен български език. – Български език, 1971, № 1, с. 28-43.
Семантика и функции на предлог в (във) в областта на пространствените отношения в съвременния книжовен български език. – Език и литература, 1974, № 2, с. 35-46.
Семантични функции на предлог в (във) в съвременния български книжовен език. – Език и литература, 1975, № 2, с. 39-51.
Семантични функции на предлог до и представка до- в съвременния книжовен български език. – Български език, 1966, № 3, с. 224-236.
Синоними на предлог до в съвременния книжовен български език. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 673-682.
За някои иронични фразеологизми в българския и словашкия език. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 113-118.
За някои фразеологични неологизми в българския език. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2008, с. 57-68.
Ироничното отношение към човека, отразено в някои български и словашки фразеологизми. – В: Славистиката в началото на XXI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 93-96.
Иронията в някои български и словашки устойчиви сравнения. – В: Българистични проучвания. Т. 9. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Велико Търново, „Фабер”, 2003, с. 240-247.
Иронията във фразеологията. Начини за създаване на ироничен ефект във фразеологията. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 143-154.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Дисерт. София, 2010.
Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. – In: Kam smeruje slovakistika. Zborník venovaný 20. výročiu slovakistiky ako samostatného odboru a pomenovaniu slovakistického kabinetu podľa PhDr. Emila Kudličku, CSc. Sofia, „Heron press”, 2010, s. 58-71.
Иронията като отношение към света. – В: Ценности и ценностни ориентации. Научен сборник в памет на проф. Николай Николов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2003, с. 87-91.
Акцентни варианти в Речника на българския език. – Български език, 1984, № 6, с. 537-539.
Образи на чужди етноси в някои иронични фразеологизми в българския език. – In: Phraseologische Studien. Фразеологические исследования. Dynamische Tendenzen in der slawischen Phraseologie. Динамические тенденции в славянской фразеологии. Greifswald, 2010, рр. 198-205.
Смехът в българската фразеология. – В: Комично у култури срба и бугара. Ниш, Филозовски факултет Универзитета у Нишу, 2005, с. 67-75.
Смехът на българина, отразен във фразеологията. – Мост, 2006, № 3-6, с. 157-164.
Характеристика на някои образи на домашни животни в българските и словашките устойчиви сравнения. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 6. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2002, с. 270-276.
Преход на пълнозначни думи към предлози в съвременния български и чешки език. – Съпоставително езикознание, 1989, № 1, с. 11-16.
Рец. за: Аврамова, Цветанка. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на XX век. София, „Heron Press”, 2003. 259 с. – Српски jезик, 2005, № 10/1-2, с. 905-911.
Опыт сопоставительного изучения фразеологических единиц типа дать совет в славянских языках. – Вопросы языкознания, 1969, № 2, 46-53.
Съчетанията глагол + съществително като лексиколожки и лексикографски проблем. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 227-232.
Рец. за: Тодорова, Елена, Рада Панчовска. Честотен речник на българската публицистика (1944-1989). София, „Кедър”, 1995. 434 с. – Съпоставително езикознание, 1997, № 2, с. 104-106.
Сопоставительный анализ функционирования лексики в пяти языках. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 30-34.
Някои наблюдения над българския войнишки говор. – Български език, 1966, № 6, с. 576-578.
Отново за чуждиците в българския език и не само за тях. – Народна култура, № 3, 19.01.1979, с. 2, 6.
Имена прилагательные, обозначающие универсальный размер в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХV, 1997, № 1, с. 245-250.
Лексико-семантическая эквивалентность русской частицы же в болгарской лексике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVIII, 2000, № 1, с. 195-198.
Проблемът за лексикалното значение в лингвистиката. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XVI, 1978, № 5, с. 447-458.
Семантические и функциональные особености русских и болгарских прилагательных пространственного размера. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 183-190.
Типове формални съответствия на руските и българските прилагателни, които означават размер. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХІІ, 1984, № 1, с. 201-212.
За значенията, които по правило не се отразяват в речниците. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 87-92.
Лексикално-семантични противопоставяния в семантичната структура на лексемата бял. – Български език, 1972, № 1-2, с. 80-85.
Особености на детския говор. – Български език, 1969, № 6, с. 532-545.
По въпроса за антонимите. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 371-380.
Речникови антоними в поезията на П. К. Яворов. – Български език, 1974, № 4, с. 305-313.
Семантичен анализ на качествените наречия. – Изв. на ИБЕ, XXI, 1972, с. 151-175.
Антонимията като езикова универсалия. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 558-561.
К вопросу о лексической сочетаемости. – Вопросы языкознания, 1966, № 1, с. 97-101.
Употребление некоторых первообразных междометий в болгарском и русском языках. – В: Славистични изследвания. Т. 6. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1990, с. 201-212.
Лексико-семантични подстъпи към другостта (българо-чешки успоредици). – Съпоставително езикознание, 2000, № 2, с. 86-88.
Функционално-семантична характеристика на прилагателните имена със значение свой / чужд в чешкия и в българския език. – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-60.
Делия. – Българска реч, 1999, № 4, с. 38-42.
Идвам / отивам като елементи от концептуализацията на времето и пространството в българския език. – В: В търсене на смисъла и инварианта. Сборник в чест на проф. Дина С. Станишева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 206-213.
Концептуализация на времето. (Изграждане на езиковата картина на света в историята на новобългарския книжовен език). – В: Българите, книжовността, езикът XIX – XX век. София, „Емас”, 2008, с. 227-276.
Лексикална норма и езикова картина на света. (Случва се / случи се: условия за нормативна употреба). – Български език, 2009, № 2, с. 26-32.
Лексикални средства за означаване на време. (Историята на Паисий и Житието на Софроний). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 331-335.
Семантичната категория принадлежност в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1989. 191 с.
Английският език – основен фактор в развитието на съвременния български език. – В: Превод и културен трансфер. Доклади от конференция в чест на 70-годишнината на доц. Анна Лилова, проведена на 21-22 октомври 2005. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 141-146.
За произхода и значението на думата тарикат. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 210-212.
Един случай на синонимични двойки в народните песни. – Български език, 1958, № 4-5, с. 444-448.
Една латинско-италианска заемка в българския език. – Български език, 1955, № 4, с. 353.
Едно изследване за унгарските думи в прозата на Христо Ботев. – Български език, 1962, № 1-2, с. 148-149.
Из професионалната лексика на българските рибари. – Български език, 1960, № 5, с. 447-448.
Италиански думи в професионалния говор на българските обущари. – Български език, 1953, № 3, с. 256-258.
Наследен ли е от праславянско време днешният славянски пословичен израз от птиче мляко? – Български език, 1971, с. 255-259.
Няколко немски заемки в западните български говори. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 401-403.
Няколко пояснителни бележки за произхода на немските заемки ланга ‘вид краставица’ и шлифер ‘дълга връхна дреха’ в българската професионална терминология. – Български език, 2004, № 4, с. 79-82.
Няколко пряко заети италиански думи в говора на българските каменоделци. – В: Езиковедски изследвания в чест на акад. Ст. Младенов. София, БАН, 1957, с. 173-175.
Още веднъж за ролята на чешкото посредничество при заемането на немски термини в българските професионални говори. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 285-294.
Рец. за: Bödey, József. Magyar-bolgár szótár. Budapest, „Terra”, 1975. 584 p. – Български език, 1977, № 1, с. 89-90.
Синтактичен строеж и смислова промяна на два вулгарни фразеологизма в Нов фразеологичен речник на българския език от Кети Анкова-Ничева. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 203-205.
Умалителни съществителни със значение на единичност в българския език. – Български език, 1960, № 2-3, с. 220-223.
Цигански елементи в българските тайни говори. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1956, с. 411-425.
Към повече установеност в книжовния ни език. – Език и литература, 1946, № 1, с. 41-43.
Къси форми на личните местоимения. – Език и литература, 1949-1950, № 4, с. 321-327.
Няколко думи с особено значение у Ботев. – Език и литература, 1948-1949, № 2, с. 116-121.
Производни несвършени глаголи с двойни форми. – Език и литература, 1947, № 3-4, с. 38- 46.
Значението като спектър от локални сгъстявания в полето на човешките преживявания. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 14-18.
Смисълът на някои български пословици и поговорки – статистическо изследване. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, том 44, № 6.2, 2005, с. 115-120.
Структура и принципи на функциониране на механизма на езиковия знак в светлината на синергетичната парадигма. – Науч. тр. РУ „А. Кънчев”, 2008, том 47, № 5.3, с. 19-23.
Кети Анкова-Ничева и свободното, съзнателно авторско изменяне на фразеологичните единици. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 26-29.
Глаголи за движение с деиктични значения. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 306-309.
Глаголи за начин на движение. – Българска реч, 2004, № 3, с. 17-22.
Глаголи за речево общуване в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 90-101.
Глаголите за движение според падежните им отношения. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 5-17.
Едно особено явление в лексикалната система на българския език. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 331-338.
Йерархични отношения в лексико-семантичната група на глаголите за движение. – Български език, 2004, № 1, с. 68-74.
Метафората път в българската фразеология. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 459-470.
Някои наблюдения върху глаголите за речево общуване. – Български език, 2008, № 1, с. 53-63.
Основни глаголи за движение в българския език. Дисерт. София, 2006. 222 с.
Основни глаголи за движение в българския език. София, „Авангард Прима”, 2010. 170 с.
Върху проблемата за езиковата единица. – Народна просвета, 1965, № 1, с. 70-75.
Фразеологизми за качества на храни и фразеологизми с компоненти лексема за качества на храни. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 126-131.
Българските пословици от речника на Ф. Л. Челаковски в съпоставка със съвременните славянски пословици. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 144-153.
О паремиологическом минимуме славянских языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 373-380.
Очерки по славянской паремиологии. Санкт-Петербург, Филологический факультет СПбГУ, 2003. 228 с.
Перевод фразеологизмов повести М. Горького Детство на белорусский и болгарский языки. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ (за 1982), 1986, № 1, с. 21-24.
За един албанизъм в български език. – Български език, 1953, № 3, с. 255-256.
Русско-болгарские и русско-чешские фразеологические параллели в художественной речи. – Вестник ЛГУ. Сер. 2, История. Язык, Литература. 1986, № 2, вып. 1, с. 113-116.
Русско-болгарско-чешское ядро частотных славянских пословиц (на материале паремиологического социолингвистического эксперимента). – In: Parémie národů slovanských 2. Sborník příspěvků z mezinárodní konference konané v Ostravě ve dnech 10.-11. 11. 2004. Odp. red. Jana Raclavská. Ostrava, FF OU, 2005, s. 192-200.
Славянская паремиология. Санкт-Петербург, 2004. 231 с.
Славянские фразеологически параллели в художественном тексте. Диссерт. Ленинград, 1986.
Фразеологизмы М. Горького и их болгарские и чешские параллели. – В: Лингвистические исследования. Москва, 1986, с. 109-114.
К вопросу о паремиологической проблематике в болгаристике (Наблюдения над функционированием пословиц в газетном тексте). – В: Болгарский ежегодник. Т. 1. Харьков, 1994, с. 239-245.
За семантиката на морфемите. – Език и литература, 1975, № 1, с. 21-32.
Фразеалагiзмы у бeларускай i балгарскай мовах: Клiшаваныя выразы са значэннем недаверу. – Роднае слова, 2007, № 11, с. 20-22.
Езиково табу в българския песенен и прозаичен фолклор. – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 5. Език и поетика на българския фолклор. София, БАН, 1980, с. 114-126.
Рец. за: Влахов, Сергей. Руски пословици с български преводи и съответствия. София, „Наука и изкуство”, 1980. 312 с. – Български фолклор, 1982, № 2, с. 79-80.
Българският диалектен речник в светлината на общата теория за съставяне на диалектни речници. – Български език, 1995, № 1-2, с. 56-59.
Лексикографското отразяване на маркираността във възрастовите опозиции при българските родствени имена от народния традиционен етикет. – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 77-86.
Речник на българския език на Найден Геров от гледище на диалектната фонетика. – Български език, 1995, № 4, с. 287-292.
Синонимия при имената българи // македонци, български // македонски и при техните съчетания с други имена (по документи на легални и нелегални организации на македонски българи между двете световни войни. – Македонски преглед, 1999, № 4, с. 127-138.
Фразеологичните единици в пожаревския говор. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 789-793.
Двоичните имена (nomina nota) в славянските езици (с оглед към българския език). – Български език, 1997-1998, № 1, с. 46-54.
Глаголи със значения ‘обичам’, ‘обичам(е) се’ и свързаните с тях имена в българския език. – In: Die Slawischen Sprachen. Vol. 30. München, 1992, pp. 153-161.
За неутрализацията на енантиосемията в българските диалекти. – Български език, 1988, № 4, с. 311-312.
Рец. за: Parveva-Kern, Elka. Deutsche Lehnwörter in der bulgarischen Sprache. Phonetisch-phonologische und morphologische Besonderheiten. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 1998. 390 р. – Съпоставително езикознание, 2004, № 2, с. 98-100.
Структурно-семантични особености на немските термини – сложни съществителни с оглед превода им на български език. – Език и литература, 1981, № 6, с. 60-66.
Категорията вид във фразеологичните единици. – Български език, 1963, № 4-5, с. 387-403.
Aнтoнимиятa при фрaзeoлoгичнитe eдиници в бългaрския и слoвaшкия eзик. – Съпoстaвитeлнo eзикoзнaниe, 1983, № 1, с. 20-25.
Етноцентризмът като мярка на ценностната система в паремиологията, фразеологията и лексиката (върху материал от словашки и български език). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 46-52.
За интерогативността във фразеологията (върху материал от български и словашки език). – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 116-130.
Към лексикализацията на фразеологичните единици (върху мaтeриaл oт бългaрския и слoвaшкия eзик). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 134-142.
Лексикалната съчетаемост в двуезичен речник (върху материал от български и словашки език). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 175-184.
За библиотекарската терминология. – Библиотекар, 1979, № 5, с. 9-11.
Българската фразеология има нов речник. Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1389 с. – Българска реч, 2005, № 2, с. 67-69.
Съпоставителен поглед върху фразеологизмите от чешките и българските публицистични текстове. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, Ч. 1. с. 411-418.
Семантична характеристика на сравненията в чешките и българските публицистични текстове. – В: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания. София, „Сема РШ”, 2003, с. 222-229.
Авторско значение на думата в художествената система на Н. Вапцаров. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІV, 2006, № 1, сб. А, с. 404-410.
Социолингвистика и семантика. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 1. София, БАН, 1988, с. 55-71.
Един случай на адвербиализация. – Български език, 1972, № 1, с. 76-80.
Езиково-стилистична функция на субстантивираните прилагателни имена в поезията на Н. Вапцаров и П. Пенев. – Български език, 1973, № 6, с. 553-558.
За някои омоформи при събирателните съществителни имена с оглед към лексикографската практика. – Български език, 1971, № 5, 448-451.
Към въпроса за същността и ролята на лексико-морфемите в абревиатурното словообразуване. – Български език, 1981, № 3, с. 224-226.
Някои особености на езиковото майсторство на Николай Хайтов. – Български език, 1975, № 2, с. 100-106.
Някои случаи на колебания в граматичните категории на чуждоезикови имена. – Български език, 1976, № 1-2, с. 113-115.
Рец. за: Стоянов, И. А., О. Р. Чмир. Болгарсько-украïнський словник. Киïв, „Наукова думка”, 1988. 778 с. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 94-96.
Словообразувателна конкуренция при образуване на имена за места в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – В: Славистичен сборник. София, 1985, БАН, с. 88-92.
Субстантивация на прилагателните имена в българския език (в съпоставка с някои случаи в руски). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 213-221.
Субстантивирани прилагателни за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. ХХІІІ. Warszawa, 1985, s. 204-214.
Абревиацията в българския език. – Български език, 1976, № 5, с. 380-388.
Абревиацията в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 110-113.
Съкращаването и съкращенията в българския език. София, БАН, 1982. 200 с.
Азбука на знанието. Рец. за: Влахов, Сергей. От Авгий до Яфет. Чужди собствени имена в езиковия свят на българина. Над 6000 думи и фразеологизми, поговорки, сентенции, заглавия на произведения от всички изкуства. Енциклопедичен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Литературен форум, № 8, 26.02.-04.03.1997, с. 7.
Българската лексикология и лексикография в началото на ХХI век. – Български език, 2010, № 4, с. 5-7.
Български синонимен речник. Рец. за: Нанов, Любен, Ани Нанова. Български синонимен речник. 2. прераб. и осъвр. изд. София, „Хейзъл”, 2000. 648 с. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 23-24.
Българските благословии и клетви като част от националната самобитност и култура. – В: Международный научный симпозиум Славянские языки и культуры в современном мире, Москва, 24-26 марта 2009. Труды и материалы. Москва, МГУ, 2009, с. 272.
Българските благословии, пожелания и клетви – част от националната самобитност и културното наследство. С речник на благословиите, пожеланията и клетвите. София, „Емас”, 2010. 448 с.
Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет. Рец. за: Влахов, Сергей. Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет (Български изказни средства от чужди собствени имена). София, „Петър Берон” със съдействието на УИ „Св. Климент Охридски”, 1996. 430 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 44-45.
За аргото на организираната престъпност. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 31-37.
За семантиката на представката изпо- и лексикографското представяне на образуваните с нея глаголи. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 81-90.
За семантичната категория количество и нейното изразяване в български и полски. – В: Българско-полски граматични студии. София, АИ „Марин Дринов”, 2004, с. 47-61.
Когнитивни аспекти при изследване на категорията количество и езиковото ѝ изразяване. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. дфн Емилия Пернишка. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2006, с. 169-179.
Културната памет в благословиите и клетвите. – Български език, 2009, № 2, с. 12-25.
Лексикографско представяне на някои типове устойчиви словесни формули. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 64-73.
Метафората и метонимията при изразяване на количествени значения в българския и полския език. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 195-200.
Метафоризацията и метафорите в българските благословии и клетви. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 354-364.
Метафорични съчетания, фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение (върху материал от български, руски и полски). – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 80-96.
Образни сравнения в българските благословии. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 324-335.
Остаряващи думи, значения и форми в съвременния български книжовен език. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 365-373.
От речника на Найден Геров до „Речника на българския език”, или 100 години от живота на българската лексика. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 72-75.
Очерк за Стефан Младенов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1989. 124 с.
Пожеланията и клетвите в езика на българите като част от българската самобитност и култура. – Български език, 2008, № 1, с. 33-45.
Субстантивирани прилагателни имена за място (nomina loci) в българския език (в съпоставка с другите славянски езици). – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIII. Warszawa, 1984, s. 202-214.
Поздравите като част от българския речев етикет и лексикографското им отразяване. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 152-164.
Приносът на Александър Теодоров-Балан към българската лексикография. – Български език, 2009, Приложение, с. 28-35.
Приносът на чл.-кор. проф. Любомир Андрейчин към българската лексикография. – Български език, 2010, Приложение, с. 64-69.
Рец. за: Кошелев, Алберт К. Българско-руски речник. София, „Наука и изкуство”, 2003. 837 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 23-25.
Рец. за: Нанова, Ани. Фразеологичен синонимен речник на българския език. София, „Хейзъл”, 2005. 1390 с. – Български език, 2006, № 1, с. 115-117.
Рец. за: Пернишка, Емилия. Речник на чуждите думи. София, „Наука и изкуство”, 2007. 905 с. – Български език, 2008, № 1, с. 98-100.
Рец. за: Попов, Димитър, Кирил Симов, Светломира Видинска. Речник за правоговор, правопис, пунктуация. София, „Атлантис”, 1998. 917 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 37-40.
Рец. за: Попова, Мария, Борислав Попов, Екатерина Петкова, Кристияна Симеонова, А. Христова. Терминологичен речник по хуманитарни науки. Основните термини от: български език, литература, философия, логика, психология, изобразително изкуство, музика. София, „Наука и изкуство”, 2007. 497 с. – Български език, 2007, № 4, с. 99-101.
Рец. за: Симеонова, Маргарита. Речник на езика на Васил Левски. София, АИ „Марин Дринов”, 2003. 686 с. – Език и литература., 2006, № 1-2, с. 299-301.
Рец. за: Чакърова, Красимира. Аспектуалност и количество. Велико Търново, „Фабер”, 2003. 308 с. – Български език, 2004, № 1, с. 108-111.
Речник на антонимите в българския език. Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 40-42.
Речник на трудностите – характеристика, цели и проблеми. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 80-84.
Семантика на лексикалните единици с формант полу- в съвременния български книжовен език. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 100-107.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. София, АИ „Проф. Марин Дринов, 2007. 207 с.
Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. Дисерт. София, 2003. 250 с.
Средства за номинация на сборни множества. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 42-52.
Ст. н. с. I ст. Сийка Спасова-Михайлова на 85 години. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 56-59.
Стефан Младенов. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 21-28.
Стоян Романски. – В: Строители и ревнители на родния език (пантеон). София, „Наука и изкуство”, 1982, с. 313-318.
Стоян Романски. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 28-31.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, БАН, 1987. 162 с.
Субстантивация на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1984. 255 с.
Български писатели за значението на някои фразеологизми и думи. – Български език, 1984, № 3, с. 218-220.
Съществителните имена pluralia tantum в българския език. – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 150-171.
Фразеологизми и фразеологизирани конструкции с количествено значение. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 168-172.
Християнското начало в българските благословии и клетви. – В: Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански по случай неговата 65-годишнина. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 213-224.
Абревиация и книжовна норма. – In: Studia z filologii polskiej i słowiańskiej. T. XXIX. Warszawa, 1980, s. 153-159.
Абревиацията и нормативността в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 50-56.
Българско-полска съпоставителна граматика. т. III. Семантичните категории количество и степен. София, АИ „Марин Дринов”, 1994. 344 с.
Лекции по езикознание. Пловдив, „Сема 2001”. 312 с.
Няколко думи за думата като езикова единица. – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 238-248.
Речникът на Найден Геров – източник за обогатяване на съвременния български език. – В: Епископ-Константинови четения. Шумен, ВПИ „Константин Преславски”, 1994, с. 153-159.
Деминутивността в българския език. Дисерт. София, 1978. 315 с.
Икономията в българския език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Умалителността в българския език. София, „Народна просвета”, 1976. 95 с.
Ентопиците в структурата на топонимичния речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 181-185.
За пейоративираните турски заемки и мястото им в съвременната публицистика. – Българска реч, 1999, № 1, с. 25-26.
Реактуализация на част от турските заемки в езика на публицистиката – исторически основания и значения. – В: Българският език през XX век. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, „Пенсофт”, 2001, с. 107-110.
Турцизмите в съвременната писмена публицистична реч като обект на социолингвистично изследване. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 6. Езикът и съвременността. София, „Делфи”, 1999, с. 317-320.
Турцизмите в съвременния български език. Дисерт. София, 2001.
Лексико-граматични и структурни характеристики на устойчивите словосъчетания с прилагателно за цвят в българския и френския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 305-323.
Прилагателното за цвят в устойчивите словосъчетания: семантично-функционални и синтактични характеристики (Върху материал от българския и френския език). – В: Това чудо – езикът! Изследвания в чест на проф. д-р Живко Бояджиев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2007, с. 249-257.
Някои наблюдения върху фолклорния материал в речниците на Найден Геров и Владимир Дал. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХVIII, 1990, № 1, с. 249-255.
За устойчивите словосъчетания и представянето им в двуезичната лексикографска практика. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 241-250.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Сергей Влахов, Стефана Димитрова, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Руско-болгарский фразеологический словарь. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Советское славяноведение, 1982, № 4, с. 121-123.
За устойчивостта на устойчивите двусъставни съчетания с прилагателно име за цвят във френския и български език (лексико-семантични и лексикографски проблеми). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 154-162.
Омоформия в лексикографическом аспекте (на материале Частотного словаря поэзии Н. Вапцарова). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 377-380.
Словарь поэзии Н. Вапцарова в ряду новых научно-лексикографических исследований Санкт-Петербургского университета. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 35-41.
Стиль писателя в лексикографическом аспекте (на материале 1-го и 2-го выпусков Словаря поэзии Николы Вапцарова). – В: Класика и авангард. Юбилеен сборник по случай 70-та годишнина на проф. Иван Сарандев. София, ИЦ „Проф. Боян Пенев”, 2006.
Религиозна лексика в тайните дюлгерски говори. – Год. Асоц. „Онгъл”, ІІ, 2001, № 2, с. 144-147.
Еще раз об эквивалентности паремий разных языков. – Rossica Olomucensia, 2008, č. 2, s. 363-367.
За някои междуезикови сходства и различия при чешките и българските устойчиви сравнения. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLVI, 2009, № 1, сб. А, с. 310-314.
Към дефинициите на фразеологичната единица в българската и чешката фразеологична традиция. – В: Българският език между традицията и модерността. Сборник на катедрата по български език. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2001, с. 153-158.
Към съпоставителното описание на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 217-221.
Към характеристиката на устойчивите сравнения в българския и чешкия език. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 287-291.
Рец. за: Krejčí, Pavel. Bulharská a česká publicistická frazeologie ve vzájemném srovnání. Brno, Masarykova univerzita, 2006. 108 s. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 172-178.
Устойчиви сравнения за физическа характеристика на човека в чешкия и българския език. Дисерт. София, 2008.
Устойчивите сравнения в българския и чешкия език – характеристика на междуезиковите съответствия. – В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005, с. 157-163.
Фразеологични единици с вариантен соматичен компонен в българския и чешкия език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 163-170.
За прехода на някои типове безлични конструкции във фразеосъчетания. – В: Юбилейна научна сесия „15 години подготвителен курс за чуждестранни студенти, 8-10 ноември 1996 г.”. Доклади. Пловдив, ВМИ – Пловдив, с. 92-96.
Парадоксы экспрессии (замаскированная пейоративность в болгарском и русском языках). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 185-199.
Семантични особености на глаголите за перцепция. – Български език, 2010, № 1, с. 88-96.
Истинска съкровищница на българската душевност: 105 г. от издаването на български притчи или пословици и характерни думи от П. Р. Славейков. – Народен глас, № 36, 2-3.IV.1994, с. 4.
За някои конотативни значения на българските и полските устойчиви сравнения с компонент названия на домашни животни. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, Ч. 3. с. 455-462.
Русские и болгарские псевдопроклятия: Заметки о трансформации образности. – Русский язык, 2002, № 4, с. 28-32.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Велико Търново, „Астарта”, 2007. 393 с.
Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език. Дисерт. София, 2006.
За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена. – В: Лингвистични и етнолингвистични изследвания в памет на акад. Владимир Георгиев (1908-1986). София, УИ „Св. Климент Охридски”, 1993, с. 218-225.
Една рядка гръцка дума в езика на П. Р. Славейков (капони). – Български език, 1971, № 1, с. 82-83.
По някои въпроси на българо-сефарадските езикови контакти. – В: Годишник на обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ. Т. 9. София, 1974, с. 167-179.
Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – Изв. на ИБЕ, ІV, 1955, с. 361-410.
Типологични паралели на притежателните местоимения в испанския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1988, № 6, с. 5-12.
Българската анатомична терминология. София, „Арсо”, 2009. 149 с.
Лексикално-семантични взаимоотношения между българската анатомична терминология и общоупотребимите съществителни имена за части на тялото. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 278-289.
Паронимията в анатомичната терминология. – Наука, 2009, № 5, с. 61-64.
Тематичен медицински речник на шест езика – проблеми и предизвикателства. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 128-132.
Метафората в езика – позната и непозната. – Год. Филолог. фак. ЮЗУ, ІV, 2006, с. 34-49.
Наистина ли знаем какво е метафората в езика. – Психологически форум, 2004, № 4, с. 41-50.
„Обратна връзка” при един вид полско-български апроксимати. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 227-229.
Апроксимативен речник. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения 98. София, „Диос”, 2000, 236-244.
Апроксимация и апроксиматични речници. – Български език, 1991, № 4, с. 379-389.
Апроксимация и диалектология. – Българска реч, 2010, № 1-2, с. 84-87.
Българско-полски апроксимати. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 4. Сравнително и съпоставително езикознание. София, 1989, с. 88-92.
Работен тезаурус по езикознание. – Български език, 1991, № 1, с. 158-177.
Рец. за: Иванова, Ценка, Мариана Алексич. Сръбско-български тематичен речник. Лексикон на междуезиковите омоними и полисеми. Велико Търново, ПИК, 1999. 288 с. – Български език, 2005, № 2, с. 126-128.
Семантично и формално описание на лингвистичната микротерминосистема. – Български език, 1975, № 1, с. 21-27.
За един вид апроксимация в български и полски език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 51-57.
По някои проблеми на семантиката и превода. – Тр. ВТУ, ХХІІІ (за 1986), 1992, кн. 2, с. 7-30.
Семантичното поле на глаголите за светлина в английски език. Опит за компонентен анализ и сравнение с техните български съответствия. – В: Втора научно-методическа конференция „Съпоставително езикознание и чуждоезиково обучение”. София, ИЧС „Г. А. Насър”, 1980, с. 124-131.
Синонимията като преводачески проблем. – Проглас, 1995, № 3, с. 28-41.
Семантичното поле светлина: проблеми на синонимията и превода. Дисерт. София, 2003.
Структурно-семантический анализ трех видов глаголных словосочетаний в русском медицинском тексте (в сопоставительном с их болгарскими эквивалентами плане). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 39-44.
Несамостоятелни номинални изкази във френски и български език. – Год. ИЧС, V, 1988, с. 185-191.
По повод на две думи, невключени в академичния Речник на българския език. Т. 1. (А-Б). София, 1977. – Български език, 1995, № 4, с. 352-355.
Българско-гръцкият словар на Неофит Рилски – важно свидетелство за развойните тенденции в лексиката на новобългарския език през втората и третата четвърт на миналия век. – Език и литература, 1986, № 2, с. 31-37.
Възпитава ли се езиков вкус чрез езика на медиите? – В: Медиите и езикът им/ни. София, ЕТО, 1999, с. 133-135.
Езикови и стилистични норми. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 35-37.
За един вид промени в значението на думите. – Българска реч, 2005, № 1, с. 42-43.
За подхода към спорното и безспорното във фразеологията (отговор на Кети Ничева). – Български език, 1989, № 4, с. 324-330.
За поетичното слово на Елисавета Багряна във Вечната и святата. – В: Елисавета Багряна. Нови изследвания. Сборник по случай 90 години от рождението ѝ. София, 1989, с. 126-144.
За утвърждаването на думата речник в българския книжовен език от миналия век. – Български език, 1987, № 5, с. 391-394.
За формата и значението на поздрава здравей, здравейте. – Български език, 1982, № 3, с. 223-225.
Значението на думата страсти в заглавието на книгата Българският Великден или страстите български от Т. Жечев. – Български език, 1979, № 1, с. 74-75.
Изследване върху хронологията на турцизмите в български език. Рец. за: Stachowski, Stanisław. Studia nad chronologią turcyzmów w języku bułgarskim. Zesz. Nauk. Uniw. Jagiellońskiego. CCLIII. Prace językoznawcze. Zeszyt 33. Kraków, 1971. 103 s. – Български език, 1972, № 4, с. 380-382.
Индивидуално-авторско изпозуване на фразеологизмите в белетристиката на Иван Вазов (По случай 130 години от рождението му). – Български език, 1980, № 6, с. 493-497.
Количествено и качествено обогатяване на лексиката. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 40-46.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Компаративни фразеологизми в български и словашки. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 185-186.
Константин Иречек за началото на българската лексикография: (Приносът на Неофит Рилски). – Български език, 1986, № 2, с. 131-137.
Кратко описание на ръкописния българско-гръцки речник от Захари Христодулов. – Български език, 1965, № 4-5, с. 408-412.
Към семантичната характеристика на оксиморона. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1985, с. 88-92.
Към употребата на турските думи. – Българска реч, 1999, № 2-3, с. 45-49.
Лексикална многозначност и фразеологично значение. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 326-335.
Лексикографският принос на Нестор Марков. – Български език, 1983, № 4, с. 345-350.
Лексикографското наследство на Любен Каравелов. – В: Любен Каравелов. Сборник по случай 150 години от раждането му. София, БАН, 1990, с. 190-198.
Метафорични съчетания в белетристиката на Иван Вазов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 42-44.
Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни – в българския език. – Изв. на ИБЕ, ХХІV, 1980, с. 78-136.
Пословиците в езика на Вазовите творби. – Български език и литература, 1980, № 3, с. 35-42.
Представяне на някои турски заемки и на производни с турски форманти в тълковен речник. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. Развитие на българския език от IX до ХХ век. София, БАН, 1981, с. 129-132.
Проблемът за избора на думата и нейната съчетаемост в обучението по български език в Институт за чуждестранни студенти (ИЧС). – В: Български език за чужденци. Актуални проблеми на обучението. София, 1983, с. 191-196.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – Език и литература, 1982, № 5, с. 55-60.
Прояви на семантична кондензация при някои традиционни (устойчиви) сравнения. – В: Доклади от юбилейната научна сесия, посветена на 1300-годишнината от българската държава и 10-годишнината на Висшия педагогически институт – Шумен. Шумен, 1982, с. 29-40.
Първи прояви на речниковото дело у нас през Възраждането – Речник на чуждите думи от Тодор Хрулев, 1863 г. – Български език, 1980, № 1, с. 64-68.
Рец. за: Lichtenberg, Julia. Die bulgarischen Phraseologismen. Auswahlbibliographie. Mit einem Index zur Geschichte und Etymologie. Frankfurt am Main etc., Peter Lang, 2001. 160 p. – Български език, 2003, № 1, с. 109-111.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 151-156.
Рец. за: Вътов, Върбан. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, „Слово”, 2002. 535 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 37-45.
Ръкописният речник Български географически названия на различни местности в Македония от Кузман Шапкарев. – Македонски преглед, 1999, № 2, с. 93-98.
Словарь болгарского языка А. Дювернуа – первый болгарско-русский словарь. – Болгарская русистика, 1976, № 2, с. 35-38.
Сравнението като стилистичен похват в Старопланински легенди и Песента на колелетата. – В: Йордан Йовков. Нови изследвания. София, БАН, 1982, с. 259-266.
Стилистична функция на фразеологичните съчетания в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език, 1966, № 1, с. 10-25.
Структура на фразеологизмите в българския език (Върху материал от белетристиката на Ив. Вазов). – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1968, с. 221-228.
Традиционните сравнения в български и словашки език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1978, с. 157-162.
Традиционните сравнения в българския език – многозначност, вариантност, синонимия. – Език и литература, 1982, № 2, с. 22-26.
Традиционните сравнения в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 32-35.
Турски заемки в българския език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 84-87.
Устойчивите сравнения и проблемите на лексикографското им представяне. – Съпоставително езикознание, 1986, № 3, с. 31-38.
Книжовен език и народен говор. – Родна реч, 1960, № 7, с. 46-47.
Ономасиологичен каталог на семантичните паралели върху материал от руски и български език. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 3, с. 3-13.
Фразеологизмите – характерно изразно средство в езика на Вазовата белетристика. – В: Език и стил на Иван Вазов. София, „Народна просвета”, 1975, с. 59-82.
Фразеологичните съчетания в белетристиката на Иван Вазов. Дисерт. София, 1966. 267 с.
Фразеологично новаторство в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 553-558.
Фразеологичното значение – основа за възникването на лексикалната многозначност. – Език и литература, 1986, № 6, с. 33-39.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 94-96.
Художествен стил – разновидност на книжовния език. – Родна реч, 1982, № 7, с. 59-60.
Ал. Дювернуа и българската лексикография. – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 467-473.
Ал. Дювернуа и първият български тълковен речник. – Български език и литература, 1969, № 2, 61-62.
Българският речник на Ал. Дювернуа. – Изв. на ИБЕ, ХХІ, 1972, с. 113-150.
Българският речник на Александър Дювернуа. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 153-155.
Българското речниково градиво в Словарь шести славянскихъ языковъ (русского с церковнославянскимъ, болгарского, сербского, чешского и польского) (1885) от Франц Миклошич. – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 13-17.
Българското речниково дело през Възраждането. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1997. 338 с.
Българското речниково дело през Възраждането. Дисерт. София, 1992. 500 с.
Естетическото възприемане на света, отразено в българската фразеология. (Устойчиви сравнения с основание на сравнението хубав, красив). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 53-58.
Етапи в развитието на българското речниково дело през Възраждането. – В: Словарь и культура. К столетию с начала публикации „Словаря болгарского языка” Н. Герова. Москва, Институт славяноведения РАН, 1995, с. 20-22.
За някои начини на актуализация на фразеологичните единици. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1988, с. 147-152.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – Slavica Slovaca, 2005, № 2, s. 140-143.
За някои нови фразеологизми в българския език в годините на прехода (1990-2005). – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст. н. с. I ст. д. ф. н. Йордан Пенчев Пенчев. София, „Артграф”, 2006, с. 342-345.
За образността в народните названия на небесната дъга в българския език. – Българска реч, 2004, № 1, с. 43-44.
Историята на лексикографията като дял от лексикографската теория. – In: Metódy výskumu a opisu lexiky slovanských jazykov. Bratislava, Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV, 1990.
Към въпроса за фразеологичната синонимия в белетристиката на Ив. Вазов. – Български език и литература, 1968, № 1, с. 18-23.
Образна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1984, № 4, с. 5-13.
Към проучването на българската фразеология от епохата на Възраждането (по материали от ръкописния Словарь болгарско-гръцкий в стари и нови наречия от Неофит Рилски). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 197-257.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Български език, 2003, № 2-3, с. 64-68.
Личностната позиция на Неофит Рилски като лексикограф. – Лексикографски преглед, 2009, № 9, с. 15-21.
Морфологична адаптация на заемки от международната културна лексика в българския и словашкия език. – В: Общност и многообразие на славянските езици. София, Академично славистично дружество, 1997, с. 241-244.
Неофит Рилски – основоположник на българската лексикография. – В: Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996, с. 76-127.
Неофит Рилски и Найден Геров в историята на българската лексикография. – Български език, 1995, № 1-2, с. 3-8.
Нови трудове на българската лексикография. – Slavica Slovaca, 1977, № 1, s. 69-73.
Оригинални лексикографски идеи на Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. – Македонски преглед, 1996, № 2, с. 101-110.
Приносът на Александър Л. Дювернуа за лексикографското описание на българския език. – В: Из историята на руската езиковедска българистика през XIX век. (Приложение към сп. Български език.). София, „Емас”, 2008, с. 137-151.
Първите български преводни речници през Възраждането. – Български език, 1988, № 3, с. 201-207.
Пътят на Найден Геров в българската лексикография. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 13-21.
Рец. за: Košková, Mária a kol. Bulharsko-slovenský slovník. T. I. (A-K). Hl. red. V. Kiuvlieva-Mišajkova a D. Kollár. Bratislava, Slavistický cabinet SAV, 2004. 709 s. – Българска реч, 2006, № 1, с. 69-72.
Рец. за: Košková, Mária. Z bulharsko-slovenskej frazeológie. Bratislava, Kultúrny zväz Bulharov a ich priateľov na Slovensku, 1998. 195 s. – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 195-198.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Лексикографски преглед, 2004, № 7, с. 18-23.
Рец. за: Влахов, Сергей. Нов руско-български речник. София, „Парадигма”, 2004, 904 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 2, с. 145-149.
Рец. за: Габеров, Иван. Учебен тълковен речник. Велико Търново, „Абагар”, 2000. 784 с. – АзБуки, № 48, 29.ІХ.2000.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Стефка Василева. Речник на антонимите в българския език. София, ИК „Петър Берон”, 1997. 383 с. – Български език, 1997-1998, № 3, с. 86-88.
Речникът в творческия път на П. Р. Славейков. – В: Изследвания по български език. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2001, с. 342-349.
Родолюбието в един възрожденски речник. – Български език, 1973, № 6, с. 538-545.
Ръкописният бьлгарско-руски речник (1848 г.) от Константин Петкович. – Български език, 1991, № 1, с. 55-62.
Стефан Илчев – лексикограф по призвание (1898-1983). – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 31-35.
Сто години от публикуването на първия том от Речник на блъгарски язик. – Списание на БАН, 1996, № 3, с. 66-69.
Творческият път на Стефан Илчев – от поезията до лексикографията. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 4-14.
Триезичният ръкописен речник на Константин Фотинов – свидетелство за езиковите и културни контакти на българите от миналия век. – Списание на БАН, 1996, №. 4, с. 8-11.
Устойчивите сравнения в българския език. С приложение – речник на устойчивите сравнения. София, БАН, 1986. 275 с.
Устойчивите сравнения в българския език – свидетелство за историческото минало на народа и неговата душевност. – In: Z problemów frazeologii polskiej i słowiańskiej. T. 4. Wrocław etc., 1988, s. 259-267.
Фразеологизми в белетристиката на Ив. Вазов. – Изв. на ИБЕ, ХVІІІ, 1969, с. 179-216.
Фразеологизмите в българския език. София, „Народна просвета”, 1986. 93 с.
Фразеология и езикова икономия. – Език и литература, 1988, № 2, с. 18-22.
Фразеология и лексикография. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 19-30.
Рец. за: Попова, Мария. Понятийно-семантичната категория свойство в българската терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2000. 212 с. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 135-139.
О национальной самобытности болгарского языка. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 191-193.
Принципы советской лексикографии и задачи составления большого русско-болгарского словаря. – Изв. на ИБЕ, І, 1952, с. 215-229.
Към въпроса за лексическата съчетаемост в научния стил. – В: Сборник доклади и съобщения, изнесени на научно-лингвистичната сесия в чест на В. И. Ленин. Т. 1. София, 1970, с. 136-145.
Експериментално изследване на семантичната съчетаемост. – Български език, 1989, № 5, с. 407-417.
За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни. – Български език, 1988, № 3, с. 178-188.
Лингвокултурологични проблеми на толерантността в проявите на уличния език. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 9. Агресията на уличния език. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2008, с. 153-156.
Нашествието на чуждите думи – опасност или необходимост. – В: Русская словесность в контексте современных интеграционных процессов. Материалы международной научной конференции г. Волгоград 24-27 апр. 2005. Волгоград, ВГУ, 2005, 234-240.
Опит за характеристика и класификация на потенциалните семи. – Български език, 1990, № 1, с. 26-31.
Проблеми на конотацията като психолингвистично явление. – Науч. тр. ВТУ „А. Кънчев”, XXXV, 1994, № 9, с. 134-138.
Семантична съчетаемост на многозначни качествени прилагателни за усещания. Дисерт. София, 1989. 262 с.
Художественият контекст – основа за актуализиране на преносните значения. – Български език, 1991, № 2, с. 144-150.
Един речник на съвременната българска езиковедска терминология. Рец. за: Манолова, Лилия. Кратък речник на българската езиковедска терминология. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1993. 107 с. – Списание на БАН, 1994, № 5-6, 186-187.
Конверсия при словоформи в съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 54-71.
Към въпроса за българския младежки сленг. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 206-213.
Към проблема за логическите отношения в лексикалната система. – В: Езиковедски изследвания в чест на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д-р Венче Попова и проф. Петър Пашов. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 339-350.
Младежкият жаргон и езиковата култура. – В: Проблеми на българската книжовна реч. София, „Наука и изкуство”, 1974, с. 202-212.
Рец. за: Вълчанова, Маринела. Глаголите reflexiva tantum в словашки език и техните съответствия в български. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски”, 2002. 240 с. – Съпоставително езикознание, 2005, № 1, с. 181-183.
Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност / неопределеност. – Изв. на ИБЕ, XXV, 1983, с. 147-178.
Структура и значение на глаголите от турски произход в български език. – Български език, 1970, № 5, с. 431-441.
Турцизмите в Речник на съвременния български книжовен език от стилистична гледна точка. – Български език, 1972, № 1-2, с. 61-72.
Същност на жаргона и мястото му в художествената литература. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 71-74.
Авторската фразеология във фейлетоните на Алеко Константинов. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 45-48.
За произхода и значението на три стари културни заемки. – Български език, 1977, № 1, с. 68-69.
За произхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 378-383.
Лексикографските традиции и съставянето на български топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 186-191.
Рец. за: Riedel, Sabine. Studien zur terminologischen Lexik bulgarischer Geographielehrbücher (1835-1875). München, Sagner, 1992. 552 p. – Съпоставително езикознание, 1995, № 3, с. 99-103.
Фразеологично новаторство в сатиричното творчество на Алеко Константинов. – Български език, 1979, № 4, с. 341-346.
Евфемизмите – надеждно осъдени на живот. Наблюдения върху българския и френския език. – Език и литература, 1995, № 4, с. 125-133.
Из репертоара бугарско-српскохрватске лексичке интерференциjе. – В: Научни састанак слависта у Вукове дане. Реферати и саопштеньа. Књ. 22/2. Београд, 1994, с. 43-50.
Към въпроса за лексикалното изразяване на темпоралност в белоруския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1991, № 2, с. 22-28.
Към типологията на сложните прилагателни в белоруски и български език. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LХХVІ, 1986, № 1, с. 103-109.
Српскохрватски jeзик у бугарским лексикографским приручницима. – Наш jeзик, 1993, № 3-4, с. 155-163.
Съпоставки в областта на количествената структура на думите в чешкия, словашкия и в българския език. – В: Чехословакия и България през вековете. София, БАН, 1963, с. 463-470.
Турцизм у формирању српскохрватског и бугарског књижевниг jезика. – Зборник за филологиjу и лингвистику, ХХVІ, 1983, № 1, с. 61-65.
Рец. за: Леонидова, Мария. Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета”, 1986. 290 с. – Slavia, 1988, № 4, s. 422-423.
Някои въпроси, свързани с превода на табуирана лексика. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXXXII, 1991, кн. 1, с. 249-258.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. I. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 1, с. 165-204.
Табуирана лексика и превод (проблеми, методология, речева ситуация). Ч. II. – Год. СУ. Фак. класич. и нови филол., LXXXІV, 1991, № 2, с. 79-149.
Малък речник – немалка безотговорност. Рец. за: Пирьов, Генчо, Любен Десев. Кратък речник по психология. А-Я. София, „Партиздат”, 1981. 295 с. – Философска мисъл, 1983, № 2, с. 113-115.
Вторичната номинация между морфологията и семантиката: български пословици с опорен компонент вода. – Езиков свят, 2009, № 2, с. 228-231.
Космическите полети и нови думи. – Български език, 1967, № 5, с. 484-485.
Семантическая многозначность слова как источник художественной изобразительности в поэзии Младена Исаева. – В: Вопросы теории и истории литературы. Тамбов, 1975, с. 84-94.
Абстрактната семантична структура на думата и значението ѝ за целите на двуезичната лексикография. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 1, с. 15-20.
Абстрактная семантическая структура слова и ее значение для двуязычной лексикографии. – Acta Univ. N. Copernici, 2000, № 5 (343), s. 25-32.
Анализ на предметните имена в руския и българския език (теоретични проблеми). – В: Българско езикознание. Т. 3. Проблеми на българската лексикология, фразеология и лексикография. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 89-149.
Български народен календар (зимен цикъл, представен чрез народни термини). – Български език, 1999-2000, № 4-5, с. 125-139.
В помощ на лексикографската практика. – Български език, 1986, № 5, с. 444-447.
Вторичные лексические номинации конкретных имен существительных в русском и болгарском языках. Диссерт. София, 1982. 289 с.
Езикови свидетелства за националната специфика на културите (върху материал от славянските езици). – В: Славистиката в началото на XXI век. София, „Сема РШ”, 2003, с. 241-246.
За един тип метонимия в руския и българския език. – Език и литература, 1985, № 6, с. 104-109.
За еталона на съпоставка (терциум компарационис) в лексикалните изследвания. – Чуждоезиково обучение, 2009, № 4, с. 3-9.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Лексикографски преглед, 1999, № 1, с. 7-12.
За концептуалния анализ в лексикографията. – Чуждоезиково обучение, 1999, № 3, с. 10-16.
За теоретичната основа на проекта „Съпоставително-типологичен анализ на вторичната номинация на предметните имена в български, руски, сръбски, чешки, френски и английски език”. – Български език, 2007, № 1, с. 77-89.
За тълкуването на първичното значение на предметното име. – Български език, 1991, № 4, с. 358-362.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал. – Чуждоезиково обучение, 2000, № 3, с. 3-9.
Изучаване на националния манталитет върху езиков материал (Опит за разширяване на предмета на съпоставителното езикознание). – В: Славистични изследвания. Т. 8. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 42-48.
Названия артефактов – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1985, № 3, с. 61-68.
Названия животных – метафорические характеристики человека в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 5, с. 28-35.
Номинативни метафори, изразени с названия за части на тялото, в българския книжовен език. – Български език, 1985, № 1, с. 36-42.
Някои аспекти на Tertium Compаrationis при съпоставителни лексикални анализи. – Български език, 2009, № 4, с. 68-78.
Някои размисли за етнолингвистиката, съпоставителното езикознание и въпроса за Tertium Comparationis. – Български език, 2009, № 2, с. 5-11.
Някои типове редовна метонимия при названията на предмети (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1985, № 5, с. 5-9.
Космонавтиката създава своя лексика. – Език и литература, 1970, № 2, с. 73-74.
Ономасиологична картина на обредния цикъл „Раждане” (върху материал от българската езикова територия). – Български език, 2003, № 2-3, с. 75-96.
Основни семантични подходи при дефинирането на предметната лексика. – В: За думите и речниците. Лексикографски и лексиколожки четения’98. София, „Диос”, 2000, с. 304-311.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията (разсъждения, произтичащи от един научноизследователски проект). – Чуждоезиково обучение, 2004, № 5, с. 3-13.
Отново по въпроса за универсалиите в областта на полисемията. – В: Славистика и общество. София, „Херон прес”, 2006, с. 92-98.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 2, с. 3-13.
Полисемията в рамките на структурно-семантичното и когнитивното изследване на лексиката. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 236-244.
Преподреждане на матрицата при анализ на полисемията в многоезично съпоставително изследване. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 5, с. 3-15.
Прилагането на когнитивна матрица при съставянето на етнолингвстичен речник (върху материал от Тематичния речник на народния календар на българите). – Българска реч, 2001, № 3, с. 31-35.
Проблеми на предметната лексика (върху материал от руския и българския език). – Съпоставително езикознание, 1987, № 5, с. 11-34.
Семантични процеси с редовна проява в рамките на предметната лексика в руския и българския език. – Съпоставително езикознание, 1993, № 1, с. 18-24.
Съпоставително-типологичен анализ на лексиката в родствени и неродствени езици: Каталози на типологичните характеристики на вторичното назоваване. – Чуждоезиково обучение, 2006, № 6, с. 3-14.
Съпоставително-типологични аспекти на полисемията (в родствени и неродствени езици). – В: Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. Сборник с материали от Националната конференция в чест на неговата 85-годишнина на тема „Ономастика. Лексикология. Етимология. Етнолингвистика. Социолингвистика”. София, 9-10 май 2005 г. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006, с. 211-220.
Тематичен речник на термините на народния календар. – В: Найден Геров в историята на българската наука и култура. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2002, с. 178-185.
Тематическая группа и типы полисемии предметных имен (на материале русского и болгарского языков). – Болгарская русистика, 1984, № 5, с. 31-38.
Терминология на българската обредност, свързана с календарните празници: (Възможност за съпоставка с други езици върху когнитивна матрица). – Списание на БАН, 2002, № 2, с. 27-33.
Устойчиви сравнения в руския и българския език. – В: Езикови проблеми на превода (руски език). Изкуството на превода. София, 1987, с. 135-141.
Устойчивые сравнения с компаративным компонентом – названием животного в русском и болгарском языках. – Болгарская русистика, 1983, № 3, с. 46-52.
Фрагменти от езиковата картина през призмата на вторичното назоваване: Основи на научноизследователски проект. – Чуждоезиково обучение, 2003, № 5, с. 5-22.
В защита на чуждите думи. – Наша родина, 1975, № 7, с. 15.
Към въпроса за единството и националното своеобразие на славянските езици в основния им речников фонд. – Български език, 1953, № 3, с. 216-223.
Вторични значения на лексикалните единици от тематичната група „съдове” в руския, френския и българския език. – Чуждоезиково обучение, 2004, № 3, с. 3-19.
Съпоставително-типологичен анализ на полисемията (върху материал от тематичната група „оръдия” в български, руски и френски език). – Съпоставително езикознание, 2006, № 1, с. 9-29.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Чуждоезиково обучение, 2003, №1, с. 3-17.
Съпоставка на лексикалните картини на света през различни еталони – tertium comparationis. – Български език, 2001-2002, № 2, с. 51-63.
За типологията на вторичното назоваване в българската предметна лексика в съпоставка с руски, сръбски, чешки, френски и английски. – Българска реч, 2008, № 1, с. 58-72.
Номинативна метафора (върху материал от славянските езици). – Съпоставително езикознание, 1985, № 4, с. 12-26.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 6-12.
Тематичен речник на народния календар – теоретична основа и принципи. – Български фолклор, 2004, № 4, с. 80-102.
Вариране на матрицата при анализ на полисемията на предметните имена в многоезично съпоставително изследване. – Български език, 2008, № 1, с. 64-72.
Проблеми на семантиката на деминутивите в руския, сръбския и българския език и представянето ѝ в двуезичен речник (върху материал от тематичната група названия за части на тялото). – Jужнословенски филолог, 2000, кн. 56, № 1-2, с. 577-588.
Бавна и бърза постепенност в развоя на славянските езици. – Български език, 1951, № 3-4, с. 184-190.
Българският език и социалистическото строителство. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 177-181.
Динамично функционално съотношение на някои синонимни наставки в българския език според статистически данни за предвиждания. (По въпроса за -ически, -ичен, -ски, -жки, -шки). – Български език, 1970, № 2-3, с. 158-162.
Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, БАН, 1955. 108 с.
Езиково родство на славянските нации. – Български език, 1952, № 3-4, с. 155-172.
За внимателен отбор в новата лексика. – Български език, 1954, № 2, с. 176-177.
За едно пренебрегнато или незабелязано значение на глагола казвам. – Български език, 1956, № 2, с. 152.
За някои привидни и същински словообразователни изключения в българския език. – Език и литература, 1956, № 4, 293-294.
За общия характер на количествените промени в българския език. – Български език, 1960, № 4, с. 289-296.
За сложния характер на редица взаимодействия и успоредици между славянските езици. – Език и литература, 1956, № 2, с. 135-139.
Из особеностите на българското словообразуване. – Език и литература, 1955, № 4, с. 308-309.
Из славянската лексикология. Абстрактни съществителни имена в основния речников фонд на българския език в сравнение с лексиката на другите славянски езици. – Изв. на ИБЕ, ІІІ, 1954, с. 11-60.
Към въпроса за чистотата на българската реч и границите на езиковия пуризъм. – В: Сборник в чест на Ал. Теодоров-Балан. София, БАН, 1956, с. 300-305.
Към историята на някои заети или новосъздадени, но непотребни думи в българския език. – Език и литература, 1954, № 4, с. 313.
Към методите на изследване на украинско-българските лексикални съотношения. – В: Питання слов’янознавства. Львiв, 1962, с. 36-40.
Лексикални множества – системи в славянските езици. – Български език, 1961, № 4, с. 297–301.
Междуметието тпру. – Език и литература, 1951-1952, № 3, с. 176.
Наблюдения над лексикалния състав на Вазовите разкази. – В: Иван Вазов (По случай сто години от рождението му). София, БАН, 1950, с. 297-303.
Наблюдения над типологията на звукоподражателните междуметия в чешки и български език. – Acta Univ. Carolinae, 1962, № 3, s. 419-424.
Нов академичен речник на българския език. – Славяни, 1955, № 4, с. 45-47.
Новият производствен и обществено-политически живот и речникът на българския език. – Език и литература, 1953, № 5, с. 311-317.
Опит за оценка на езика и стила на Г. Димитров. – Език и литература, 1949-1950, № 1, с. 7-21.
Отражение на новата материална и обществена действителност в българския речник. – Български език, 1959, № 3, 209-215.
Речник на Христо Ботев. – Език и литература, 1950-1951, № 2, с. 167-170.
Славянските езици в своята цялост и в самостойния си развой. – Език и литература, 1957, № 1, с. 3-9.
Същност и състояние на българската езикова култура. По повод на някои напоследък изказани мнения. – Език и литература, 1971, № 4, с. 1-6.
Устойчивост на славянските езици срещу насилствена асимилация. – Изв. на ИБЕ, ІІ, 1952, с. 55-69.
Характеристика на общите черти в български и източнославянски. – В: Сборник на БАН. София, БАН, 1942, с. 1-104.
Цели и методи на сравнително-историческото изследване на славянските езици и тяхната взаимовръзка. – Език и литература, 1955, № 3, с. 196-200.
Сравнително изследване на унгарски и български пословици. – Лексикографски преглед, 2000, № 3, с. 12-18.
Няколко ранни ориенталски заемки в българския език. – Българска реч, 1995, № 4, с. 13-16; 1996, № 1, с. 21-24.
ЛЕКСИКОГРАФИЯ ’89. София, Съюз на преводачите в България, 1990. 160 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА – ОТРАЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997. 64 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА В ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010. 426 с.
ЛЕКСИКОГРАФИЯТА И ЛЕКСИКОЛОГИЯТА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Материали от IV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София 21-22 октомври 2006 г.Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007. 375 с.
Видовые сходства и различия глагольных фразеологизмов в русском и болгарском языке (структурно-семантическая характеристика). – Болгарская русистика, 1979, № 5, с. 39-47.
За безспорното във фразеологията и научната критика: (Пo повод „Спорното и безспорното в българската фразеология” от К. Ничева, сп. „Български език”, 1988, кн. 6.). – Български език, 1989, № 6, с. 514-519.
Индивидуално използуване на фразеологичните единици в езика на писателя. – Изв. на ИБЕ, ХIХ, 1970, с. 483-491.
К вопросу о сочетаемости собственных имен во фразеологических единицах (в болгарском и русском языках). – В: Проблемы лексикологии. Минск, 1973, с. 64-72.
Лексико-семантичната характеристика на фразеологичните единици с компонент числително име в руски и български език. – Руски и западни езици, 1984, № 3, с. 2-9.
Междуезикова омонимия на фразеологическо равнище в руски и български език. – В: Славянска филология. Т. 17. София, БАН, 1983, с. 173-180.
Место собственного имени в лексической и фразеологической системе языка. На материале русского и болгарского языков. – Год. СУ. Фак. слав. филол., LXVІІ (за 1973), 1974, № 1, с. 39-132.
Мястото на фразеологията в българо-руските речници. – Български език, 1962, № 1-2, с. 32-36.
Некоторые аспекты сопоставительного анализа болгарской и русской фразеологии. Дисерт. София, 1980. 219 с.
Някои семантико-граматически особености на глаголните фразеологизми в руски и български език. – Руски и западни езици, 1979, № 5, с. 10-19.
О границах варьирования фразеологизма в языке писателя (на материале болгарского языка). – Труды Самарк. университета. Новая серия. CCXIX. Вопросы фразеологии. Т. 5. 1972, № 2, с. 164-169.
Пословици и поговорки с ономастичен компонент (в руския, българския и немския език). – Съпоставително езикознание, 1982, № 4, с. 13-20.
Превод на фразеологизмите. – Руски и западни езици, 1980, № 2, с. 19-28.
Проблемы структурно-семантической типологии болгарских и русских фразеологизмов. София, „Народна просвета, 1986. 290 с.
Религиозные праздники в зеркале фразеологии болгарского языка. – In: Studia phraseologica at alia. Festschrift für Josip Matešić zum 65. Geburtstag. München, 1992, pp. 313-321.
Самые сложные проблемы при сопоставлении двуязычных фразеологических словарей. (На материале болгарско-русского фразеологического словаря). – In: Phraseologie und ihre Aufgaben. Heidelberg, 1983, pp. 96-107.
Семантические проблемы фразеологии в связи с отбором и интерпретацией исходных единиц фразеологических словарей различных типов: (На материале русской и болгарской идиоматики). – В: Фразеологизм и его лексикографическая разработка. Минск, „Наука и техника”, 1987, с. 77-80.
Фразеологизмы с компонентом „собственное имя” (в болгарском, немецком и русском языках). – Zeitschrift für Slawistik, 1990, № 4, pp. 493-498.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – Руски и западни езици, 1981, № 2, с. 11-16.
Фразеологизмы со страноведческим компонентом в русском и болгарском языках. – В: Лингвострановедческий аспект в преподавании русского языка как иностранного. Воронеж, 1984, с. 114-119.
Фразеология и ее место в учебнике для русистов-иностранцев. – Болгарская русистика, 1974, № 1, с. 32-33.
Фразеосхема как лингвистическая единица промежуточного синтаксико-фразеологического уровня (На материале русского и болгарского языка). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 219-229.
Функции на повелително наклонение във фразеологичните единици (върху български и руски материал). – В: Славистични изследвания. Т. 2. София, „Наука и изкуство”, 1968, с. 263-273.
Функция на собственото име в българските фразеологични единици. – Изв. на ИБЕ, ХVІ, 1968, с. 745-753.
Русская фразеология в сопоставлении с болгарской. – Болгарская русистика, София, 1986, № 6, с. 3-11.
Лексикалносемантично описание на предикатите и теорията за семантико-синтактично съотнасяне. – Български език, 2006, № 4, с. 68-80.
Семантични свойства и синтактично поведение на предикати за ‘контакт чрез удар’. – Българска реч, 2006, № 1, с. 17-27.
Българската терминология в условията на глобализацията. – Наука, 2004, № 5, с. 47-49.
Лингвостилистические особености русских и болгарских дипломатических документов (в сопоставительном плане). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLI, 2003, № 1, с. 193-196. 
Особенности русской и болгарской политической терминологии в условиях глобализации. – Болгарская русистика, 2005, № 1-2, с. 24-34.
Особености на новата българска политическа терминология. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 238-242.
Стилистични средства в съвременната политическа терминология. – В: Лексикографията и лексикологията в съвременния свят. Материали от ІV национална конференция с международно участие на Българското лексикографско дружество в чест на проф. Кристалина Чолакова, София, 21-22 октомври 2006. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2007, с. 333-342.
Выражение функционально-семантической категории необходимости в русском и болгарском подъязыках экономики. – Науч. тр. ВИИ, София, 1987, с. 83-106.
Употребление соотносительных слов в языке русских и болгарских дипломатических документов. – Науч. тр. ВИИ, 1985, № 2, с. 107-146.
Първият унгарско-български речник. – Български език, 1996, № 4, с. 80-86.
Про основи структурування лексичноï системи мови: ономасiологiчний аспект проблеми (на матерiалi слов’янських мов). – В: Проблеми слов’янознавства. Збiрник наукових праць. Вип. 43. Львів, 1991, с. 75-84.
Биолчевизмите – начин на употреба. – В: Фигурите на автора. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Боян Биолчев. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2002, с. 111-117.
Европеизмы в славянских языках в кулинарной терминологии. – In: España y el mundo eslavo, relaciones culturales, literarias y lingüísticas. Madrid, Gram, 2002, pp. 641-653.
Езиковата игра по време на криза (за оказионализмите в разговорната реч). – В: Проблеми на българската разговорна реч. Т. 5. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 132-137.
Езиковата икономия в южнославянските езици (български, сръбски, хърватски, македонски и словенски). – В: Littera scripta manet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн В. Радева. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005, с. 303-313.
Неузуално словообразуване в южнославянските езици. – In: Komparacja współczesnych języków słowiańskich. Słowotwórstwo / Nominacja. Opole, Uniwersytet Opolski, 2003, s. 376-383.
Оказионализмите – теоретични предизвикателства и практически прояви (върху материал от южнославянските езици). – В: Езиковедски приноси в чест на чл.-кор. проф. Михаил Виденов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2005, с. 445-453.
Статус англоязычных заимствований в славянских языках с точки зрения реляции стандартность – разговорность. – Wiener Slawischer Almanach, B. 52, 2003, рр. 161-169.
Тенденции функционирования стандарта и субстандартов в последнее десятилетие (на примере нескольких славянских языков). – В: Русский язык сегодня. Вып. 1. Москва, 2000, с. 190-198.
За някои особености на съществителните имена за лица в славянските езици. – Съпоставително езикознание, 1989, № 2, с. 5-11.
Бележки върху стила на романа Любов от А. Гуляшки. – Език и литература, 1958, № 4, с. 300-306.
Бележки за езика на съвременната българска драма. – Български език, 1965, № 3, с. 236-248.
Език и стил на Яворовите драми. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 125-129.
Езиково-стилни наблюдения върху творчеството на Димитър Димов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 190-197.
Езиково-стилни особености в прозата на Иван Вазов. – В: И арфа, и меч. София, „Наука и изкуство”, 1984, с. 71-81.
Езикът на художествената литература. София, „Наука изкуство”, 1985. 212 с.
Езикът на художествената литература и националният език. – Съвременник, 1972, № 3, с. 294-312.
За езика на поезията. – Литературен фронт, № 34, 24.VІІІ. 1972.
Из семантичната история на глаголната представка по- в българския език. – Български език, 1961, № 5-6, с. 418-435.
Какво трябва да търсим в езика на художествената творба. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 38-41.
Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1973, с. 157-164.
Магнетофон, а не магнитофон. – Език и литература, 1958, № 5, с. 391.
Не само езикови тревоги, а и езиково строителство. Рец. за: Андрейчин, Любомир. Езикови тревоги. София, „Наука и изкуство”, 1973. 266 с. – Български език, 1974, № 4, с. 385-387.
Поява на системност при лексикалното попълване на стандартните езици. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 158-160.
Против чуждите думи в българския език. – Наша родина, 1975, № 6, с. 26.
Семантичен развой на глаголната представка по- в българския език. Дисерт. София, 1962. 166 с.
Стилистичното богатство на езика. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 74-77.
Български съответствия на няколко компютърни термина. – Български език, 2005, № 1, с. 114-116.
Електронният речник – нови възможности при лексикографското описание на семантичните неологизми. – Български език, 2009, № 1, с. 47-51.
Интернет като работна среда на лексикографа. – Български език, 2010, № 4, с. 39-42.
Компютрите, речниците и лексикографите. – In: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava, Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 27-30.
Нови метафорични значения и тяхната роля в съвременния български език. – Българска реч, 2004, № 2, с. 37-40.
Нови съществителни от областта на компютърната лексика, резултат от семантична деривация. – Лексикографски преглед, 2001, № 4, с. 13-22.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. Дисерт. София, 2002.
Обновяване на българската лексика чрез семантична деривация. София, „Ролл Къмпани”, 2010. 160 с.
Рец. за: Пернишка, Емилия, Диана Благоева, Сия Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. София, „Наука и изкуство”, 2001. 309 с. – Лексикографски преглед, 2002-2003, № 5-6, с. 58-60.
Семантична деривация чрез разширяване и стесняване на значението. – Български език, 2003, № 2-3, с. 96-101.
Системен подход при проучване на семантичните иновации и тяхното лексикографско описание. – В: Палеославистика, лексикология, лексикография. Тезисы международной научной конференции, посвященной памяти Р. М. Цейтлин, 27-29 ноября 2002 г. Москва, 2002, с. 36-37.
Этимологические основы болгарской фразеологии. – В: Фразеологизм: семантика и форма. Курган, 2001, с. 57-60.
За мотивираността на думата. – Български език, 1959, № 6, с. 519-531.
Фонетична и морфологична адаптация на новата лексика от западноевропейските езици в съвременния български книжовен език. – Българска реч, 2002, № 1, с. 15-17.
Наблюдения върху някои отглаголни съществителни в българския и финския език. – Съпоставително езикознание, 1978, № 4, с. 36-40.
Ассоциативная сочетаемость имен прилагательных и ее лексикографическое представление (на материале русского и болгарского языков). Дисерт. Москва, 1995. 159 с.
Двуязычный ассоциативный словарь – база данных для создания учебных пособий по иностранному языку (на материале прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Вопросы лингвистики и лингводидактики. Материалы конференции МАПРЯЛ. Краков 23 – 24 апреля 1996. Краков, 1996, с. 271-278.
За „вторичната езикова личност” и новия тип двуезичен асоциативен речник. – В: Проблеми на социолингвистиката. Т. 5. Езикът и социалните контакти. София, Международно социолингвистическо дружество, 1996, с. 328-331.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря – In: Das Russische in zweisprachigen Wörterbüchern. Internationale Fachtagung, Magdeburg, 18.-22.5.2005. Frankfurt am Main, Peter Lang, 2006, рp. 167-180.
Некоторые аспекты работы над семантическим модулем комплексного русско-болгарского словаря. – В: Аспекты контрастивного описания русского и болгарского языков. Вып. 2. Шумен, УИ „Еп. Константин Преславски”, 2006, с. 31-48.
Об ассоциативно-сочетаемостных свойствах прилагательных. – Болгарская русистика, 1993, № 2, с. 31-36.
О словарной статье „деревянный – дървен” в русско-болгарском словаре ассоциативной сочетаемости. – В: Юбилейна научна сесия, 22 – 23 май 1996 г. Долна Митрополия. Т. 3. Плевен, 1997, с. 444-454.
О сопоставительном лексикографическом анализе словарей: теоретические и прикладные аспекты (на материале русско-болгарских и болгарско-русских словарей). – В: 60 години руска филология в Софийския университет. Юбилеен сборник научни статии. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2006, с. 92-103.
О сочетаемостных свойствах имен прилательных в сопоставительном плане. – Болгарская русистика, 1991, № 5-6, с. 102-109.
Русско-болгарская лексикография: тенденции в развитии, или О русско-болгарской лексикографии 150 лет спустя. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 81-86.
Русско-болгарская лексикография: традиции и тенденции развития. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009. 216 с.
Слово в двуязычном ассоциативном словаре (на материале имен прилагательных в русском и болгарском языках). – В: Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXII, 1994, № 1, с. 295-298.
Динамические процессы в болгарской фразеологии. – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wieków. Opole, 2007, s. 483-488.
История и этимология болгарских фразеологизмов. – In: Frazeografia slowiańska: Księga pamiątkowa poświęcona prof. dr. hab. Halinie A. Lilicz. Opole, 2001, s. 145-153.
Кети Ничева и история и этимология болгарских фразеологизмов. – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 17-25.
Устойчивые сравнения в диалоге культур (на материале русского, болгарского, немецкого и итальянского языков). – Русский язык за рубежом, 1994, № 4-5, с. 85-90.
К проблеме типологического сходства процесса номинации в славянских внелитературных подсистемах: русский и болгарский общий жаргон. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 143-151.
Субстантивация причастий в восточнославянских и болгарском языках. – В: Русский язык и его связях с украинским и другими славянскими языками. Симферополь, 1973, с. 52-54.
За релевантност на икономическата лексика. – Науч. тр. УНСС, ІІІ, 2004, с. 3-24.
Рец. за: Андрейчина, Кира, Стефана Димитрова, Сергей Влахов, Клара Запрянова. Руско-български фразеологичен речник. Москва, „Русский язык”, София, „Наука и изкуство”, 1980. 582 с. – Съпоставително езикознание, 1983, № 1, с. 100-102.
За някои българо-украински лексикални съответствия с оглед на техния произход. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 201-205.
За някои дълбинни омонимни модели. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 181-184.
За ядрения повърхнинен омонимен модел в българския език. – В: Езиковедски изследвания в памет на професор Русин Русинов. Велико Търново, „Фабер”, 2001, с. 349-356.
Лексикална омонимия и полисемия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 147-152.