Библиография




Година на издаване


Изчисти

Библиографски записи
Българската ономастична лексикография – основен фактор за възстановяване на неписаната история на българския народ. – В: Лексикографията – отражение на българското словно богатство. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 1997, с. 31-36.
Видове лексически типове словообразователни омоними в съвременния български език (С оглед предимно към материал от буква А до буква В на многотомния тълковен речник). – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 46-57.
Два случая на паронимия. – Български език, 1975, № 5, с. 441-443.
Етническата топонимия на българската езикова територия и отразяването ѝ в българския топонимичен речник. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 216-227.
Етнонимите като лексикографски проблем. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 3. Съвременен български език. София, БАН, 1987, с. 388-400.
За два фразеологизма в българския език. – Български език, 1983, № 2, с. 167.
За етимологията на един тип фразеологични единици. –Български език, 1992, № 6, с. 495-498.
За някои тенденции в най-новото българско словообразуване. – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, с. 136-142.
За някои трудности при изучаване на омонимията (Към въпроса за класификацията на омонимите). – Български език, 1979, № 4, с. 337-341.
За произхода на някои фразеологизми в историята на българския език. – Български език, 1983, № 5, с. 411-413.
Историята и значението на думата кримка и на фразеологизма стара кримка. – Български език, 1980, № 6, с. 502-503.
Конотативните собствени имена в българския речник. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 169-174.
Към въпроса за изработване на Речник на омонимите в съвременния български език. – Български език, 1985, № 5, с. 480-485.
Омоними в съвременния български книжовен език, получени по словообразувателен път. Дисерт. София, 1979. 341 с.
Паронимите – болест или богатство на езика. – Септемврийско знаме, № 63, 27.V.1980.
Рец. за: Кюркчиев, Тома, Н. Кюркчиева. Румъно-български речник. София, 1994. – Български език, 1997-1998, № 2, с. 110-111.
Рец. за: Парашкевов, Борис. Етимологични дублети в българския език. София, „Народна просвета”, 1987. 174 с. – Български език, 1989, № 1, с. 94-97.
Словообразувателни омоними в „Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, А-К, София, 1927-1951, съставен от Ст. Младенов с донегдешното участие на Ал. Теодоров-Балан”. – Български език, 1981, № 4, с. 350-353.
Словообразувателни омоними с омонимни основи и омонимни афикси. – Език и литература, 1979, № 6, с. 66-73.
Словообразувателни омоними, членими на омонимни основи и тъждествени афикси. – В: Въпроси на съвременната българска лексикология и лексикография. София, БАН, 1986, с. 113-123.
Стилистично обагрената лексика на и за българите. – Тр. ВТУ, ХХХІ (за 1995), 2001, кн. 2, с. 149-154.
Явлението енантиосемия в съвременния български език. – Български език, 1979, № 2, с. 111-119.
Опит за изучаване на първобългарските следи в българския и карачаево-балкарския език. – Съпоставително езикознание, 1986, № 1, с. 5-14.
Японизмите в съвременната българска лексика. – Съпоставително езикознание, 1986, № 2, с. 44-50.
Език и стил на песните на Стефан Стамболов. – В: Изследвания из историята на българския книжовен език. София, БАН, 1979, с. 161-169.