Библиография

Разширено Търсене




Година на издаване


Изчисти

Търсене на автор по първа буква

Търсене на ключова дума по първа буква


Библиографски записи
Речников състав на външнотърговски документи. Качествена характеристика. – Науч. тр. ВИИ, V, 1982, № 5, с. 7-28.
БЪЛГАРСКОТО СЛОВНО БОГАТСТВО. Поредица „Знание за езика”. Т. 3.София, „Народна просвета”, 1982. 160 с.
Значение и употреба на глаголи и имена за описание на общуването. – В: Българско езикознание. Т. 5. Проблеми на граматичната система на българския език – глаголи. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 348-417.
Отражение на националните и на националноезиковите възгледи на Петко Славейков върху езика на поезията му. – В: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 23. Млади българисти. Колоквиум. София, БАН, 1989, с. 146-152.
Отражение на националноезиковите възгледи на Петко Р. Славейков върху езика на поезията му. – Български език, 1986, № 6, с. 497-502.
Речевите актове като предмет на лексикографско описание. – Български език и литература, 1998, № 5-6, с. 3-9.
Трябва ли и как да превеждаме международната (научна) терминология? (Главоблъсканици около превода на gender). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 137-142.
Дъще, брате – старинни преживелици в български език. – Български език, 1961, № 2, с. 97-101.
Езикът на Български народни песни от Братя Миладинови. (Към 100-годишнината от смъртта на Братя Миладинови). – Работническо дело, № 346, 12.ХІІ.1961.
Езикът на Български народни песни от братя Миладинови. – Български език, 1961, № 5-6, с. 385-401.
Към въпроса за двояките форми от типа раб – роб в български език. – Български език, 1965, № 6, с. 512-515.
Към изследването на речниковия състав на нашия език. – Български език, 1952, № 1-2, с. 63-68.
Към тракийската лексика. – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. София, БАН, 1960, с. 497-504.
Общославянската структура на думата. – Български език, 1964, № 4-5, с. 289-292.
А хубавите наши думи? – Земеделско знаме, № 250, 23.10.1964.
Езикови несъобразности, неправилна употреба на чужди думи. – Земеделско знаме, № 301, 23.12.1964.
Защо тези чуждици? – Български журналист, 1963, № 12, с. 16-18.
Необходими чужди и ненужни чужди думи. – Отечествен фронт, № 9098, 18.01.1974.
Неправилности и чуждици. – Вечерни новини, № 4251, 11.05.1965.
Пак за чуждиците. – Български журналист, 1964, № 4, с. 24-25.
Отново за чуждите думи. – Отечествен фронт, № 10671, 27.ІХ.1979; № 10682, 12.Х.1979; № 10686, 18.Х.1979.
Терминологична система на кръвно родство у българите. – Изв. Етн. инст. и музей, 1972, № 14, с. 159-174.
Език и стил на П. Ю. Тодоров. – Български език, 1962, № 5, с. 382-403.
Аспекти на ономастичната семантика. – Български език, 1991, № 2, с. 96-100.
Българска семасиология. Велико Търново, „Абагар”, 1993. 272 с.
Език и стил на Йордан Йовков. София, „Народна просвета”, 1979. 104 с.
Езиковата съкровищница на Йордан Йовков (По случай 100 години от рождението на писателя). – Български език, 1980, № 4, с. 315-325.
Езикът на Г. С. Раковски като обект на лингвистичната наука. – Български език, 1971, № 6, с. 515-522.
Езикът на Житие и страдания грешнаго Софрония от историческо гледище. – Език и литература, 1990, № 3, с. 15-22.
За словообразователната и семантичната структура на наречията с компонент без- (bez-) в български и някои успоредици в полски език. – В: Славистични проучвания. София, Наука и изкуство”, 1978, с. 21-34.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – Език и литература, 1969, № 5, с. 40-47.
Към въпроса за лексикалното развитие на съвременния български език в периода на социалистическото строителство. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 69-75.
Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език. – Български език, 1967, № 2, с. 113-124.
Наречието в белетристичния стил на Иван Вазов. – Български език и литература, 1986, № 4, с. 2-9.
Наречието в стиловете на българския книжовен език. София, „Народна просвета”, 1981. 136 с.
Приглаголните съчетания с предлога по. – Тр. ВТУ, ІХ (за 1971-1972), 1973, кн. 1, с. 355-434.
Разговорна и битова лексика в стила на Йордан Йовков. – Език и литература, 1980, № 4, с. 51-61.
Семантиката на думата в измеренията на синтагматиката. – В: Сборник в чест на проф. д-р Ангел Давидов. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2004, с. 259-268.
Семантичното развитие на думата като семасиологичен проблем. – Проглас, 1992, № 1, с. 6-14.
Система на наречието в съвременния български книжовен език. Дисерт. София, 1976. 416 с. (І ч.), 417-759 с. (ІІ ч.).
Словообразователна структура и семантика на производните наречия в съвременния български език. – Тр. ВТУ, ХІ (за 1973-1974), 1975, кн. 1, с. 577-652.
Словообразувателна структура на наречието в съвременния български език (продължение от т. ХІ). – Тр. ВТУ, ХІІІ, 1978, кн. 2, с. 101-190.
Съчетаемост на наречията в съвременния български език. – Език и литература, 1976, № 6, с. 37-46.
Лексикология на съвременния български език. Велико Търново, УИ „Кирил и Методий”, 1975. 214 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1979. 207 с.
Учебник по лексикология на българския език. София, „Наука и изкуство”, 1983. 207 с.
Частотный словарь болгарской внешнеполитической лексики. – В: Статистика речи и автоматической анализ текста. Ленинград, 1974, с. 330-334.
Честотен речник на външнополитическата лексика (на равнището на думата). – Български език, 1974, № 3, с. 245-251.
О соотношениях в лексических значениях слова в русском и болгарском языках. – В: Аспирантски сборник. Т. 2. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1974, с. 85-99.
О лексико-семантической основе сочетаемости (на материале лексем идти – ходить в сопоставлении с их болгарскими соответствиями). – Болгарская русистика, 1981, № 5, с. 75-80.
Традиционна строителна и жилищна терминология. – В: Сборник за народни умотворения и народопис. Т. 60. София, БАН, 1976, с. 99-143.
Полисемия в българската и английската военноморска терминология. – Съпоставително езикознание, 2009, № 2, с. 21-35.
По някои актуални проблеми на терминологията на туризма. – Изв. ВИНС, 1986, № 3, с. 72-78.
Активни словообразователни процеси в групата на прилагателните, свързани с терминологията. – В: Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. Доклади от второто работно заседание на лексиколожко-лексикографската комисия при Международния комитет на славистите, Варна, 5-9 ноември 1976 г. София, БАН, 1979, с. 102-109.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – Български език, 1967, № 5, с. 410-423.
Влияние на руската научно-техническа терминология върху българската. – В: Помагало по българска лексикология. София, „Наука и изкуство”, 1979, с. 195-205.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Станева, Христина. Стилистика на българския език. Учебно помагало. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 1994, с. 40-50.
Езикови проблеми на терминообразуването в българския език. – В: Проблеми на езиковата култура. София, „Наука и изкуство”, 1980, с. 124-134.
Езикотворчество и художествено майсторство. – Български език, 1973, № 6, с. 605-609.
За историята на думата канарче в нашия език. – Български език, 1987, № 4, с. 315-316.
За строежа и значението на някои категории сложни думи. – Език и литература, 1955, № 1-2, с. 126-127.
За употребата на думите контакт и връзка. – Български език, 1956, № 1, с. 77.
Законопроект или проектозакон? – Български език, 1956, № 1, с. 78.
Източници за обогатяване на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, „Народна просвета”, 1983, с. 46-50.
Критерий, мерило и показател. – Български език, 1982, № 2, с. 163.
Към въпроса за семантичната характеристика на отглаголните съществителни в българския книжовен език (Опит за лексико-граматическа прекатегоризация). – Изв. на ИБЕ, ХІХ, 1970, с. 151-162.
Лексико-граматични движения във връзка с терминологията в историята на съвременния български книжовен език. – Съпоставително езикознание, 1990, № 1, с. 55-58.
Наблюдения върху езика на Паисиевата Славянобългарска история. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха. София, БАН, 1962, с. 345-377.
Найден Геров като строител на новобългарския книжовен език. – Български език, 1983, № 4, с. 305-310.
Новите думи в българския език. – Родна реч, 1960, № 4, с. 46-47.
Някои словообразователни типове в езика на Паисиевата Славянобългарска история. – Български език, 1962, № 6, с. 520-529.
Обсъждане езика на нашата публицистика. – Български език, 1954, № 3, с. 276-281.
Паисиевата любов към родния език. – Родна реч, 1963, № 3, с. 41-44.
Паисий Хилендарски – строител от нов тип на новобългарския книжовен език. – Български език и литература, 1983, № 5, с. 2-10.
По въпроса за прехода на някои устойчиви фразеологични и синтактични словосъчетания в категорията на служебните думи. – Изв. на ИБЕ, ХІ, 1964, с. 327-337.
Приносен труд върху историята на съвременния български език. Рец. за: Ничева, Кети. Езикът на Софрониевия „Неделник” в историята на българския книжовен език. София, БАН, 1965. 248 с. – Български език, 1966, № 3, с. 271-277.
Разказ за живота на думите. Рец. за: Илчев, Стефан. Из живота на думите. Езикови бележки. София, „Народна просвета”, 1975. 226 с. – Български език и литература, 1976, № 2, с. 55-57.
Рец. за: Мурдаров, Владко. Съвременни словообразователни процеси. София, „Наука и изкуство”, 1983. 138 с. – Съпоставително езикознание, 1984, № 3, с. 99-102.
Семантична характеристика на отглаголните съществителни на -не и -ние в българския книжовен език. – В: Славистичен сборник. София, БАН, 1963, с. 225-233.
Семантични и структурни промени при калкиране на терминологични изрази в българския език. – Slаvia, 1982, № 1, s. 1-6.
Състояние и проблеми на българската научно-техническа терминология (история и перспективи). – Български език, 1977, № 4, с. 276-284.
Термини и терминология. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 103-106.
Терминологичната проблематика в нашето езикознание. – В: Първа национална младежка школа по езикознание. София, БАН, 1981, с. 133-137.
Фразеологизмите – един специфичен начин за опознаване и представяне на света. – Българска реч, 2005, № 1, с. 33-41.
Ценен научен принос. Пръв фразеологичен речник на българския език. Рец. за: Ничева, Кети, Сийка Спасова-Михайлова, Кристалина Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. София, БАН, Т. І. 1974 (759 с.); Т. ІІ. 1975 (779 с.). – Литературен фронт, № 42, 16.Х.1975, с. 6.
Чистотата на българския книжовен език. – В: Българското словно богатство. София, „Народна просвета”, 1982, с. 113-116.
Чуждите думи – полезни и вредни. – Отечествен фронт, № 10674, 24.VІІІ.1979.
„Новите” термини и езикови изрази. – Отечествен фронт, № 13395, 23.ІІІ.1990.
За принципите, върху които се гради правописен речник на съвременния книжовен език. – Български език, 1985, № 3, с. 211-218.
Състояние и проблеми на българската научна и техническа терминология. – В: Теоретична конференция „Преводът в служба на науката и техническия прогрес”. София, Съюз на преводачите в България, 1977, с. 83-90.
Славянски и неславянски езикови влияния в периода на оформяне и стабилизиране на съвременния български книжовен език (с оглед предимно към лексиката). – В: Славянска филология. Т. 15. София, БАН, 1978, с. 107-120.
Отношенията на родство, отразени в българската роднинска терминология. – В: Първи конгрес на Българското историческо дружество. Т. 2. София, 1972, с. 249-252.
Видове човешка дейност, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и руския език. – Съпоставително езикознание, 2007, № 3, с. 32-41.
Времето на денонощието като част от езиковата картина на света в българския и руски език. – Български език, 2007, № 2, с. 74-81.
Природни и митологични обекти, съотнесени с отделните периоди на денонощието. – Чуждоезиково обучение, 2008, № 6, с. 18-25.
Семантичното поле време на денонощието в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле време на денонощието в контекста на българската и руска езикова картина на света. – Български език, 2008, № 2, с. 70-77.
Семантичното поле денонощен кръг на времето в българския и руския език. – Език и литература, 2008, № 1-2, с. 290-297.
Семантичното поле като единица за описание на езиковата картина на света. – Българска реч, 2007, № 2, с. 109-118.
Структуриране на семантичното поле време на денонощието в руския и българския език. – Болгарская русистика, 2007, № 3-4, с. 12-19.
Формиране на денотативни класове в състава на семантичното поле време на денонощието. – Съпоставително езикознание, 2008, № 2, с. 18-26.
Формиране на общоезиковото семантично поле време на денонощието в български и руски език. – Езиков свят, 2007, № 4, с. 7-12.
Човешките състояния, съотнесени с отрязъците на денонощието в българския и в руския език. – Чуждоезиково обучение, 2007, № 3, с. 20-27.
К вопросу о сопоставительном исследовании семантики предлогов. – Зборник Матице Српске за славистику, 2005, књ. 68, с. 209-216.
Рец. за: Павлова, Румяна. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. София, „Народна просвета”, 1979. 224 с. – Български език, 1981, № 6, с. 524-525.
Устойчиви словосъчетания в обществено-политическия речник на Димитър Благоев. – Език и литература, 1981, № 4, с. 11-17.
Прилагателни на -ичен, -ически в развитието на съвременния български литературен език. – Български език, 1962, № 4, с. 273-282.
Към въпроса за семантичната парадигма и епидигма на качествените прилагателни имена. – В: Палеославистика и епиграфика. Велико Търново, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, 1988, с. 60-63.
Модалните глаголи в английския и българския език: разширен съпоставителен анализ. Дисерт. София, 1989. 212 с.
За българските показателни кинеми. – Български език, 1989, № 4, с. 331-336.
О природе фразеологического значения. – В: Девятый международный симпозиум МАПРЯЛ 2006: Теоретические и методические проблемы русского языка как иностранного. Новые информационные технологии в лингвистической и методологической науке: Доклады и сообщения. Велико Търново, „Астарта”, 2006, с. 109-110.
За характера на фразеологичните неологизми в българския език. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 155-162.
К вопросу о типологии внутренних форм фразеологических единиц родственных языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІ, 1993, № 1, с. 163-169.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с эмоциями: (На материале русского и болгарского языков). – В: Номинативная единица в семантическом, грамматическом и диахроническом аспектах. Челябинск, 2006, с. 149-153.
Към въпроса за фразеологизмите и езиковата култура. – В: Езиково обучение и актуални проблеми на езиковата култура. Смолян, 1995, с. 25-29.
Народный календарь в болгарской и русской фразеологии и паремиологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХV, 1997, № 1, с. 237-244.
Национально-культурные элементы во фразеологии. (На материале болгарского и русского языков). – Славистика. III. 2008, с. 70-75.
Новият живот на фразеологизмите в периодичния печат. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, ХLVІ, 1996, с. 48-55.
О вариативности во фразеологии. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІ, 2003, № 1, с. 141-150.
Образ женщины во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 64-70.
Образная основа фразеологических единиц – отражение социальной культуры народа. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІ, 1994, № 1, с. 231-236.
Отражение духовной жизни русского и болгарского народов в устойчивых словесных комплексах. – В: Славистика. II. 2003, с. 35-40.
Отражение неорганического мира во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Состояние и перспективы сопоставительных исследований русского и других языков. V международный симпозиум (Белград – Ниш, 30 мая – 1 юня 2000 г.): Доклады. Београд, Международная ассоциация преподавателей русского языка и литературы. Союз славянских обществ Югославии и др., 2000, с. 235-239.
Представление о мужчинах во фразеологии (на материале русского и болгарского языков). – В: Динамика языковых процессов: история и современность. Сборник научных трудов. К 75-летию со дня рождения профессора Пенки Филковой. София, „Херон прес”, 2004, с. 153-167.
Представление об отношении женщин и мужчин во фразеологических картинах мира (на материале русского и болгарского языков). – In: Frazeologia a językowe obrazy świata przełomu wiekόw. Opole, 2007, s. 289-294.
Проблемы методики исследования фразеологических единиц (ФЕ) в сопоставительном плане. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІІІ, 1995, № 1, с. 93-98.
Роль культурного компонента в формировании фразеологической единицы (ФЕ). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІІІ, 2000, № 1, с. 173-178.
Роль фразообразующих компонентов в формированнии фразеологического значения. – В: Инновации в исследованиях русского языка, литературы и культуры. Конференция МАПРЯЛ, Болгария, Пловдив, 31.Х-3.ХІ. 2006 г. Сборник докладов. Т. 1. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски”, 2007, с. 276-281.
Русские фразеологизмы с глаголом ‘иметь’ и их болгарские соответствия. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XL, 2002, № 1, с. 221-227.
Своеобразие на пословиците и поговорките, отразяващи емоционалната природа на човека (на материал на български и руски език). – В: Трудове на юбилейната научна сесия на Съюз на научните работници в България. Велико Търново, 1985, с. 50-56.
Специфика функционирования фразеологизмов в современной публицистике. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХІV, 1996, № 1, с. 167-172.
Сравнительный анализ болгарских и русских фразеологических единиц, пословиц и поговорок со значением ‘бедный – богатый’. – Славистика. I. 1998, с. 51-58.
Фразеологизмы с собственным именем в русском и болгарском языках. – Науч. тр. ВВОУ „Васил Левски”, L, 1997, с. 182-188.
Фразеологизмы, связанные с юмором (на материале русского и болгарского языков). – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XXXVII, 1999, № 1, с. 409-414.
Характерът на българите и руснаците, отразен във фразеологията. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, ХХХVІ, 1998, № 1, с. 239-243.
К вопросу о фразеологизмах, связанных с поведением человека. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XLІІІ, 2005, № 1, сб. А, с. 123-130.
К вопросу о соматических фразеологизмах русского и болгарского языков. – Науч. тр. ПУ „Паисий Хилендарски”, XХХІХ, 2001, № 1, с. 553-560.
Нов българско-руски тематичен речник (електронна версия). – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 220-224.
Фразеологичните неологизми в българския език и техните съответствия в други славянски езици. – В: Славянска филология. Т. 24. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2008, с. 286-299.
Наречията във Вечери в Антимовския хан и в Старопланински легенди. – Родна реч, 1979, № 3, с. 58-60.
Активизация на препозитивния компонент про- в най-новото българско именно словообразуване. – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28-29 юни 2005). Доклади. София, СУБ, 2006, с. 319-326.
Асиметрия в значенията при някои съществителни имена в българския език (с оглед на представянето им в лексикографските трудове). – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София, 2010, „Емас”, с. 68-76.
За един нов модел деривати с префикс анти- в българския книжовен език. – Българска реч, 2006, № 2-3, с. 30-34.
За един нов препозитивен компонент в съвременното българско словообразуване. – Българска реч, 2005, № 3, с. 30-34.
За някои препозитивни именни форманти като лексикографски проблем. – В: Словообразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1-6 октомври 2007 г. София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2009, с. 290-296.
За някои съществителни pluralia tantum и тяхното представяне в еднотомен тълковен речник. – В: Езиковедски изследвания в чест на проф. Сийка Спасова-Михайлова. София, АИ „Проф. Марин Дринов”, 2011, с. 540-548.
За употребите на нов тип деривати с анти в българския език от началото на ХХІ век. – Slavia Meridionalis, 2009, № 9, s. 203-214.
За форманта супер- в съвременното българско словообразуване. – Български език, 2006, № 2, с. 90-96.
Иновации в словопроизводството на именни деривати с префикс съ- в съвременния български книжовен език. – Лексикографски преглед, 2005, № 8, с. 29-32.
Иновационни процеси при именната префиксация в българския книжовен език от края на ХХ и началото на ХХІ век. Дисерт. София, 2007. 256 с.
Лексикографско представяне на езикови единици със словообразувателен компонент транс-. – В: Лексикографията в европейското културно пространство. Материали от Петата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология, София, 19-20 октомври 2009 г. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2010, с. 126-136.
Синонимни названия на съчетанието роден език в българския език. – Български език, 2001-2002, № 1, с. 74-78.
Функционална и семантична характеристика на препозитивия именен формант екс- с оглед на лексикографското му представяне в българския език. – В: Bulharská a slovenská lexikografia v zjednotenej Európe. Българската и словашката лексикография в обединена Европа. Bratislava. Slavistycký ústav Jána Stanislava SAV, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин” при БАН. Велико Търново, ИК „Знак’94”, 2009, с. 119-126.
Темпоральная лексика в русском языке в сопоставлении с болгарским. Диссерт. Одесса, 1990. 207 с.
ГЛАВОБОЛИЯ С ЧУЖДИТЕ ДУМИ.София, „Наука и изкуство”, 1983. 167 с.
Интернационална лексика в преустройството на икономиката. – Отечествен фронт, № 13185, 2.VІ.1989.
Лексикология на българския книжовен език. Велико Търново, „Абагар”, 1996. 319 с.
СЛОВО И СЛОВЕСНОСТ. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова.София, 2010, „Емас”. 395 с.
За някои фразеологизми от Златоструй до днес. – В: Майски научни четения. Силистра, РУ „А. Кънчев”, 1998, с. 56-59.
СТО И ЕДИН ВЪПРОСА ЗА ДУБЛЕТИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.София, „Петър Берон”, 1990. 296 с.